Парламетър 2024: какви са нагласите на българите за Евросъюза и за изборите догодина
Въпреки сложния геополитически и икономически контекст, който оказва влияние върху живота на гражданите, европейците продължават да ценят членството в ЕС и са доста оптимистично настроени по отношение на бъдещето на ЕС. Това показват резултатите от последното социологическо проучване Евробарометър, публикувано точно шест месеца преди Европейските избори през 2024 г.
Проучването на Евробарометър на Европейския парламент от есента на 2023 г. е проведено от социологическа агенция Verian между 25 септември и 19 октомври 2023 г. сред 26 523 граждани от всички 27 държави - членки на ЕС, под формата на интервюта лице в лице, допълнени с видеоинтервютата (CAVI) в Чехия, Дания, Финландия и Малта. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка.
Евроизборите през юни 2024 г. ще бъдат десетите избори за Европейски парламент и петите за България от присъединяването ѝ през 2007 г. Повече граждани се интересуват от европейските избори през 2024 г. или заявяват, че биха гласували на тях сега, отколкото през 2018 г. Вероятността да гласуват е по-висока сред тези, които следят политиката на ЕС, и сред тези, които са виждали, чели или чували нещо за ЕП.
Основните изводи от есенния Барометър, наречен Парламетър (от парламент и метър), са:
- Въпреки сложния геополитически и социално-икономически контекст голямо и стабилно мнозинство от европейците (72%) продължава да смятат, че членството в ЕС е било от полза за страната им
- Това е така за 57% от българите
- Близо девет от всеки десет граждани смятат така в Малта (89%), Кипър (87%) и Гърция (87%)
- В България 61% от респондентите са посочили същия отговор - сходство в нагласите по този показател с Италия (62%), Естония (62%), Чехия (60%) и Румъния (60%).
- следвани от действията срещу изменението на климата и
- подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (и двете по 29%)
- представата на българите е по-различна.
- Социално-икономическите трудности все още засягат ежедневието на европейците:
- 73% смятат, че жизненият им стандарт ще се понижи през следващата година.
- 47% от тях твърдят, че вече са станали свидетели на понижение.
- Повече от една трета от европейците (37%) изпитват затруднения при плащането на сметките понякога или през по-голямата част от времето.
- Това е така за 59% от българите - с повече от 20 процентни пункта над средната стойност за ЕС.
- Демокрацията все още се разглежда като основна ценност, която трябва да бъде защитавана от ЕП (38%), и е най-често споменаваният отговор в 14 държави от ЕС.
- Защитата на правата на човека в ЕС и по света, както и свободата на словото и мисълта се нареждат заедно на второ място с 27%.
- За България тези проценти са съответно 25 - за демокрацията като основна ценност, и 24 - за защитата на правата на човека в ЕС и по света.
- ЕП трябва да играе по-важна роля за повече от половината европейци според мнозинството в 21 държави (средно 53% за ЕС)
- Делът за България по този показател е 40%, за Словакия е 39%, за Австрия - 38%.
- През есента на 2018 г. интересът към европейските избори през 2019 г. беше 51%.
- За България процентите са значително по-ниски - 39% (спад от 2 процентни пункта спрямо есента на 2018 г.)
- 68% заявяват, че вероятно ще гласуват, ако европейските избори се проведат след една седмица - с девет пункта повече, отколкото шест месеца преди европейските избори през 2019 г.
- Вероятността да гласуват на предстоящите избори е по-висока сред тези, които си спомнят, че наскоро са чули, прочели, видели нещо за ЕП (75% срещу 53% от тези, които не си спомнят за ЕП в медиите)
- 51% от българите биха гласували, ако изборите се проведат след седмица.
- Познаването на датите на европейските избори през 2024 г. - от 6 до 9 юни 2024 г. - все още не е широко разпространено: 28% знаят месеца и годината, а 21% знаят правилната година, но не и правилния месец.
Основните причини, посочени от българските респонденти, които заявяват, че страната им е спечелила от членството си в ЕС, са
- новите възможностите за работа, които ЕС носи (49%)
- подобряването на сътрудничеството между държавите от съюза (31%)
- приносът на ЕС за поддържането на мира и укрепването на сигурността (25%).
Основните приоритети на Европейския парламент според българските респонденти трябва да бъдат борбата с бедността и социалното изключване (44%), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (39%), общественото здраве (35%), както и темите за демокрацията и върховенството на закона и бъдещето на Европа (и двете с 23%). Действията срещу изменението на климата са припознати от едва 11% от анкетираните, а миграцията и убежището - от 9%.
Докато за средния европеец демокрацията остава основна ценност, която трябва да бъде защитавана от ЕП (38%), за българите това е свободата на движение - с цели 40% спрямо 16% средна стойност за ЕС. Драстични разлики в нагласите се наблюдават още по въпросите за:
- Равенство между жените и мъжете - важно за 21% от европейците, но за 10% от българите.
- Зачитането на националните идентичности, култури и традиции в държавите - членки на ЕС - основна ценност за 17% от европейците и за чувствително по-голям дял от българите - всеки четвърти (26%).
- Борбата срещу дискриминацията и за защита на малцинствата и правото да се търси убежище от преследване са в дъното на подреждането за ЕС изобщо, но за България стойностите са по-ниски от средните за ЕС: 15% срещу 9% по първия въпрос, 6% срещу 4% - по втория.
Значими са разликите във вижданията и нагласите на българите спрямо осреднените за ЕС и по следните теми, които според гражданите следва да бъдат разгледани приоритетно от Европейския парламент:
- Борбата срещу бедността и социалното изключване - 36% средно за ЕС срещу 44% за българите.
- Подкрепа за икономиката и създаване на нови работни места - 29% средно за ЕС срещу 39% за българите.
- Права на потребителите - 15% средно за ЕС срещу 22% - за българите.
- Селскостопанската политика - 13% средно за ЕС срещу 21% за българите.
| Въпросът за предприемането на действия срещу изменението на климата на вълнува едва един от десет българи при средна стойност за ЕС 29%. |
- Два пъти по-малко са българите, за които миграцията и търсенето на убежище са важни теми - 9% за българите срещу 18% средно за ЕС.
- Въпросите, свързани с отбраната и сигурността на ЕС, включително защитата на външните граници на ЕС, и с борбата срещу тероризма и организираната престъпност, са малко по-маловажни за българите, отколкото общо за гражданите на ЕС: 24% и 22% средно за ЕС по тези две теми срещу 20% и 21% за българите.
За сравнение - шест месеца преди последните избори, когато нито пандемията от COVID-19, нито войната в Украйна, нито тази в Газа бяха на хоризонта, нито изобщо някой можеше да предвиди кризите, свързани с тези събития, основните области на политики, възприемани като приоритетни за ЕП от европейските гласоподаватели, бяха справяне с бедността и социалното изключване, борба с младежката незаетост, борбата с тероризма, намирането на общ европейски отговор на въпроса за имиграцията и създаването на нови начини за стимулиране на икономиката и растежа.
Към онзи момент (есента на 2018 г.) 68% от респондентите в същия Евробарометър възприемаха като полза за страната им членството в ЕС срещу 24% на срещуположното мнение. Тези проценти бяха най-високите от 2007 г. дотогава и с цели 16% повече от най-ниската точка в усещането за полза от членството (52% през май 2011 г.). Сега тези проценти са дори още по-високи средно за ЕС, макар за българите те да са аналогични със средните за ЕС през 2009 г. (57% - има полза, 31% - няма полза). Усещането за полза от гледна точка на българите намалява спрямо есента на 2018 г., когато 60% са били на мнение, че България е спечелила от членството си в ЕС.
Запитани какви са причините, поради които хората гласуват на европейските избори, българите поставят на първите три места желанието да подкрепят конкретна политическа партия (39%), навика да се гласува на избори (38%) и желанието да подкрепят конкретен кандидат за ЕП (32%). Ако за 36% от всички граждани на ЕС (около 450 млн.) основна мотивация за участие в изборите е чувството за граждански дълг, в България това виждане се споделя от 25% - 11 процентни пункта разлика. Съществена разлика има и във виждането, че изборите за ЕП са платформа за изява на недоволство - това е така за 21% от всички граждани на ЕС и за 12% от българите.
Второто от трите твърдения с най-голяма подкрепа кореспондира с действителната избирателна активност на последните парламентарни избори в България - 39.4% през октомври 2022 г. и 40.6% - през април 2023 г. На първия тур на последните избори - местните, до урните отидоха малко под 45% от имащите право на глас.
Що се отнася до изборите за ЕП, досега границата от 40% избирателна активност не е минавана и всъщност достигана нито веднъж. През 2007 г., годината на присъединяване на България към ЕС, тя е около 29%, на първите редовни избори за ЕП, в които българите участват, е близо 39%, през 2014-а е 35.8%, а на последните избори - през 2019-а - 32.6%.
Всякаква информация за изборите за Европейски парламент през юни 2024 г. може да бъде намерена на всички официални езици, включително на български, на посветения на кампанията сайт elections.europa.eu. Една от възможните причини за по-висока избирателна активност на тези избори (средно за ЕС) би могла да бъде обстоятелството, че през 2022 и 2023 г. със законодателни промени минималната възраст на гражданите на Белгия и на Германия с право на глас беше намалена до 16 години. Лица под 18-годишна възраст, която остава преобладаваща за държавите - членки на ЕС, могат да гласуват още в Гърция, Малта и Австрия.
