В петък, 8 декември, предстои ново първо четене на проекта за промени в Конституцията. Политическите заявки са, че до края на тази година ще има приети промени. В същото време са налице и заявки, че текстовете ще бъдат изменени значително, дори неразпознаваемо, сравнено с проекта, внесен през юли. В общественото пространство циркулират слухове за изцяло готови нови проекти, ведно с мотиви.

Една възможност е в петък да бъде приет проектът, предложен през юли, през почивните събота и неделя да постъпват новите предложения за текстове, а следващата седмица в рамките на няколко дни да бъдат и приети. Това, разбира се би било печално развитие за демократичността на процеса, а предвид липсата на предварително обществено обсъждане, всяка среща за размяна на мнения в и извън Конституционната комисия на парламента, които се проведоха в различни формати през последните два месеца, остават безплодно чесане на езици, тъй като се обсъжда проект, който никой не подкрепя, а на второ и трето четене ще се гласуват други текстове.

Независимо от конкретното развитие на този процес очакванията са, че ще бъде разширен достъпът до Конституционния съд (КС), като се предвиди съдилища и граждани да могат да се обръщат директно до КС.

Принципно това е едно добро развитие и би трябвало да служи за разширена защита на основните права на гражданите. Венецианската комисия гледа благосклонно на тези предложения в становището си от октомври по сегашния проект за изменения в Конституцията и заявява, че въвеждането на индивидуална конституционна жалба би засилило защитата на индивидуалните права.

За да бъде защитата на основните права максимално добра и съобразена с международните ангажименти на страната ни е необходимо освен да се разшири достъпът до КС, но и да се направи задълбочен преглед на основните права, защитени от Конституцията и ако съществуват липси или разлики с Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ) или с други международни договори, по които България е страна, да се адресират.

За разлика от тази фундаментална липса в конституционния текст, вносителите предлагат допълнение в чл. 23. Образованието, науката и културата безспорно трябва да бъдат национални приоритети, но подобен запис в основния текст озадачава, защото самата норма не съдържа права и задължения, а само политическа заявка. В чл. 23 се съдържа и понятието културно-историческото наследство. То подлежи на твърде широка интерпретация, която е недопустима в контекста на възхода на краен национализъм и антидемократичен политически шовинизъм през последните години.

В досегашния текст на чл. 23 се казва, че "[държавата] се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство", който е ясен текст, макар това задължение на държавата да не е непременно свързано със санкция, свидетелство за което са многобройните рушащи се и изоставени паметници на културата. Да се превърне културно-историческото наследство в национален приоритет надгражда идеята за неговото опазване и дава възможност за консервативно тълкуване на различни области от съвременния живот, които биха могли да не отговарят на културно-историческото наследство.

Така например е безспорно, че страната ни няма културно наследство по юридическа защита на еднополовите съюзи или на признаване на юридическата смяна на пола. Същевременно съгласно международните ангажименти на България признаване на еднополовите връзки се дължи и свидетелство за това е скорошното осъждане на държавата от Европейския съд по правата на човека по делото "Коилова и Бабулкова срещу България". Държавата ни дължи и уреждане на правната уредба за юридическото признаване на смяната на биологическия пол, за което също е осъждана по решението "Я. Т. срещу България".

Юридическото признание на пола е полемизирана тема и КС е имал възможността да отсъди относно биологическото значение на думата пол в Конституцията и избра да стори това възможно най-консервативно като се позова на религиозни извори и цитати от Библията (Решение № 15 от 26.10.2021 г. по к.д. № 6/2021 г.). За съжаление и конституционният законодател не показа да е склонен да мисли прогресивно или либерално и предлага конструкция в чл. 23, която би могла да служи за следващи консервативни тълкувания на основните права.

Освен предложението в чл. 23, който е част от глава първа "Основни начала", в глава втора "Основни права и задължения на гражданите" не се предлагат каквито и да било промени. А от такива има нужда, за да могат гражданите да се възползват по най-добрия начин от механизма на индивидуалната конституционна жалба. В становището, внесено в Народното събрание през септември обърнах внимание на някои от текстовете, които се нуждаят от прецизиране. То не е изчерпателно и Конституцията ни се нуждае от осъвременяване и в други сфери, които през 21 век имат значение - като опазване на околната среда и климата заради все по-наложителната борба с климатичните промени или опазването на личните данни, което е от съществено значение в дигиталната ера, в която вече живеем.

Посочените липси на предлаганите промени са следните:

Българската конституция съдържа забрана за неравно третиране от закона ("Всички граждани са равни пред закона", чл. 6, ал. 2, курсив - наш), но не и обща забрана за дискриминация, аналогична на тази в чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), в чл. 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). В чл. 6, ал. 2 вместо "никакви ограничения на правата" ще е по-добре да се каже "никакво по-неблагоприятно третиране на лице на основата на ", като се добавят и други признаци - включително признака "сексуална ориентация", което би било в съответствие с ХОПЕС.

Сегашната редакция на тази норма прави конституционната защита от дискриминация непълноценна и несъответна на възприетите международноправни стандарти. Такава защита вече близо 20 години се предоставя от закона и тя е добре утвърдена в съдебната практика. Следователно няма причина тя да не бъде утвърдена и укрепена както с възможността от конституционна защита, така и с възможността тези въпроси да бъдат разглеждани от КС.

Чл. 31 частично гарантира права, свързани с правото на справедлив съдебен процес, но съдържа смесица и от други права. В резултат правото на справедлив съдебен процес не е уредено като основно право на гражданите. Член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ) съдържа обща уредба на правото на справедлив съдебен процес както в граждански, така и в наказателен аспект и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по този текст е обилна. За да може гражданите да получат дължимата им защита на национално ниво такъв общ текст е необходимо да фигурира и в българската Конституция.

На следващо място е необходимо е да се допълни или да се измени чл. 31, ал. 7. Погасяването по давност на наказателното преследване на изтезанието не е допустимо съгласно международноправните стандарти. Затова трябва да се предвиди, че наказателното преследване на престъплението изтезание (чл.144б от Наказателния кодекс) също не се погасява по давност. Това би изпълнило Рамково решение относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, както и е в съответствие с практиката на ЕСПЧ и препоръките на Комитета на ООН срещу изтезанията.

Тези текстове не съдържат ограничение на легитимните цели, въз основа на които може да има законова намеса в правото на личен живот и на жилище. Такива трябва да се въведат в съответствие с член 8 от ЕКПЧ.

Съществена липса в предлагания ЗИДКРБ е на предложение за изменение в чл. 42, ал. 1 от Конституцията, забраняващ поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа. Понастоящем срещу България са произнесени три решения на ЕСПЧ, с които е установено, че подобна забрана противоречи на чл. 3 от Протокол № 1 от Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията). Това са решенията по делата "Кулински и Събев срещу България" от 2016 г., "Димов и други срещу България" от 2021 г. и "Анатолий Маринов срещу България" от 2022 г. През ноември 2023 г. ЕСПЧ реши и "Тингаров и други срещу България", което също засяга правото на лишените от свобода да гласуват на парламентарни избори. В допълнение, към днешна дата на производство в ЕСПЧ са и няколко други жалби със същия предмет и е въпрос само на време те да бъдат комуникирани. Всички тези дела засягат няколко десетки лишени от свобода - жертви на нарушения, които или вече са осъдили България, или предстои да я осъдят поради действието на чл. 42, ал.1 от Конституцията.

По време на последния преглед на изпълнението на решенията от групата "Кулински и Събев" през март 2023 г. Комитетът на министрите отбеляза, че в светлината на решението на Конституционния съд от 18 октомври 2022 г., според което чл. 42, ал. 1 не е възможно да се изтълкува по начин, съответстващ на Конвенцията, приемането на общи мерки изглежда изисква изменение на Конституцията. Комитетът настоятелно призова властите да предприемат незабавно необходимите стъпки за подготовка на необходимата конституционна реформа, за да се гарантира съвместима с Конвенцията уредба на правото на гласуване на лица под частично запрещение и изтърпяващите ефективни присъди лишаване от свобода.