На потребителите, останали без ток и след 29 ноември заради снега, паднал в последния уикенд на предния месец, електроразпределителните дружества дължат обезщетение. Това смята председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов, който заедно с министъра на енергетиката Румен Радев бе изслушан в Народното събрание по казуса.

От казаното от двамата се разбра, че електроразпределителното дружество, отговарящо за Южна България, се е справило с авариите в рамките на вътрешна процедура за ограничителен режим заради по-малкото щети, а другите две - Север и Запад, са подали заявление до министъра на енергетиката, че искат да използват процедурата, позволяваща им снабдяването с енергия да бъде спряно, за да може да се отстранят авариите.

Радев обясни, че неговата заповед за ограничителния режим за дружеството, отговарящо за Западна България, е била до 24 часа на 29 ноември, а на северното - до 20:50 ч. на 29 ноември. За това са били уведомени както КЕВР, така и Европейската комисия. На тази база е и заключението на председателя на енергийния регулатор. В момента обаче комисията прави пълна проверка на електроразпределителните дружества и Иванов обеща в изводите и последствията от нея ведомството да бъде безкомпромисно.

Назначената от регулатора проверка в трите електроразпределителни дружества ще установява дали изпълняват изискванията, които имат по общите условия с потребителите, които са част от лицензите им. Иванов подчерта, че в условията на ограничителен режим, въведен със заповедите на министъра, дружествата не дължат обезщетения. Затова проверката по този показател ще обхване периода след неговото изтичане. По закон обезщетението е 30 лева еднократна сума при липса на ток до 24 часа и по 20 лв. за всеки следващи 12 часа.

Иванов напомни, че по правило дружествата имат 2 часа срок да възстановят електроподаването при прекъсване в градски районни и до 4 часа в извънградски. А ако ситуацията е такава ,че не могат до 8 часа, са длъжни да уведомят гражданите чрез медиите.

В обхвата на проверката е и това дали дружествата са спазили изискваното по наредба два пъти в годината да представят обходен лист за проверка състоянието на съоръженията, дали са установили някакви проблеми и дали те са отстранени.

Иванов посочи, че КЕВР може да дава указания на дружествата, но също и да съставя актове за административни нарушения, както и предложения за принудителни мерки. "Всичко ще бъде направено и ви уверявам, че КЕВР ще бъде безкомпромисна", обяви той от парламентарната трибуна.

В разгара на последствията от снежната буря в уикенда на 25-26 ноември министърът на енергетиката посочи и че инвестициите в годините назад в електропреносната мрежа не са били достатъчни и при това положение няма как да не се стига до толкова тежки аварии.

Иванов днес обяви пък, че през последните 6 години до 2023 г. включително трите дружества са получили одобрението на КЕВР за общо 1.2 млрд. лв. инвестиции в прилежащите мрежи.

Увери, че от 2017 г. насам се проверяват всяка година вложените инвестиции и че тъкмо при такава проверка е установена липсата, заради която е наложена санкцията на трите. Подчерта обаче, че извън това е нужно обновяване на цялата енергийна мрежа - с модерни средства за отчитане на преноса и потреблението, с въвеждането на умни мрежи и др. За целта компаниите и Енергийния системен оператор (ЕСО) ще имат достъп до фонд от 480 млн. лв., като първият транш от 100 млн. лв. дори е на път. В допълнение по Плана за възстановяване и устойчивост ЕСО ще може да усвои над 1 млрд. лв., което ще позволи на мрежите според Иванов да достигнат високо европейско ниво.

Министърът на енергетиката обясни че в края на септември и началото на октомври след негова заповед е направена проверка на готовността на дружествата за зимния сезон. Обясни, че тъй като средно дружествата се грижат за 30 - 50 хил. км мрежи, няма как да се провери всичко, а това се прави на извадков принцип.

Специална проверка е направена и на готовността на ЕСО.

Увери, че като цяло системата разполага с подготвени и образовани хора, но въпреки това те няма как да се борят с природата. "Но можем да се подготвим", посочи той.

От изслушването се разбра, че малко над 390 са аварийните екипи, а над 60 тези, които може да се включат като допълнителни. Дали техният капацитет е бил напълно използван, ще установи проверката.

Министърът посочи, че на 4 декември във ведомството е имало среща с ръководствата на трите дружества, представители на общините, на горските стопанства, службите за противопожарна защита и ЕСО, като е направен преглед на ситуацията. Очаква се този състав да даде предложения и за нормативни промени.