Има ли надежда за българската преводна литература
"С моята работа се чувствам като в дупка. Това, което ми трябва като развитие, е координация между издатели и преводачи. Трябва ми някаква помощ и да чувствам присъствието на организация зад себе си, защото иначе съм сам." Това са думите на преводач от български на английски език на българска литература. Той за кратко взе микрофона по време на дискусията "Какво да правим след "Букър"-а", която се организира от фондация "Следваща страница" като част от 11-ия Софийски международен литературен фестивал.
Представителите на фондацията посочиха по време на дискусията акценти от доклада за промоция на българската литература в чужбина, по който работят от цяла година. Очаква се той да бъде публично достъпен след средата на февруари 2024 г. Екипът й през годините допринася за литературната и международна комуникация, чуждестранните българисти и българската литература, обяви Адриана Стойчева, модератор на дискусията.
Какво прави една политика за преводи успешна?
"Да бъде устойчива, с поне 10-годишен хоризонт, да е постоянна и добре подкрепена с публични финансови средства. Би трябвало да търси широки партньорства в България и чужбина и връзка с други изкуства, не да оставя литературата капсулирана.", обясни Яна Генова, дългогодишен директор на фондация "Следваща страница". Успехът на преводната литература не трябва да се мери чрез наградите, които книгата печели, а чрез участието й в международни диалози, допълни още тя.
Мечтая си професията преводач от български език да бъде престижна и така платена, че да не ти се налага да се молиш за грантове от други места.
От 2005 г. насам броят на преведените книги от български език се увеличава постепенно и постоянно. Ролята на преводача в този период остава основна, но не и решаваща, от по-голямо значение е изборът на издателя. Фактор стават наградите, които е получила една книга. Колкото повече преводи има тя, толкова по-голям шанс има да се получат и следващите преводи, разказа накратко за историята на българската преводна литература доц. д-р Ани Бурова от Софийски университет.
По-голям интерес, но по-малко средства
Тази година романът "Времеубежище" на Георги Господинов бе отличен с Международната литературна награда "Букър", преведен на английски език от Анджела Родел. Това привлече световен интерес към книгата му и показа, че българската литература има място на международния пазар. Парите за превод на българска литература обаче намаляха четворно спрямо миналата година.
Програма "Преводи" към Национален фонд "Култура" финансира проекти за литературен превод и издаване на книги на български автори. Основната й цел е да популяризира българската художествена литература извън страната.
| Средствата, заложени в бюджета на програмата за 2023 г. са 75 600 лева, а за 2022 г. - 300 хиляди лева, става ясно след справка в сайта на НФК. Максималният размер на финансиране за проект не може да надвишава 20 хиляди лева. |
Основният проблем обаче остава новото изискване към кандидатите с преводни проекти, което гласи, че това могат да бъдат само държави от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария. Така от 24 одобрени проекта през 2022 г., тази година има само пет такива, като три от тях са за превода на "Времеубежище" на шведски, литовски и чешки език, обявяват от НФК в публикуваните резултати. Тази съществена промяна ограничава възможността на преводачите от български на английски език да кандидатстват с преводни проекти.
Въпреки големите успехи в сферата възможностите за превод на българска литература на международната сцена намаляват. Време е да се преразгледа стратегията и да се открият устойчиви решения, за да се подкрепи разпространението на българската култура в световен мащаб.