Нека отново да поговорим за арогантността на руската власт.

Да започнем с няколко примера.

Дмитрий Песков, говорителят на руския президент Владимир Путин, наскоро каза, че българската позиция била "абсолютно абсурдна, може да се каже дори глупава", а българите трябвало да вложат и последните си сили, за да съхранят някаква трезвост при взимането на решения - последното явно е несръчен опит за ирония. Ставаше дума за забраната за прелитане над българска територия, засегнала говорителката на руското външно министерство Мария Захарова.

Самата Захарова заговори за "опасна глупост", за "някакъв интригант във властовите структури в България" и за "неграмотни чиновници в София". Под "чиновници" избухливата говорителка има предвид българските политици, които нейната служителка и посланичка в София г-жа Митрофанова преди време също определи като чиновници и дори като "евроатлантически подлоги".

Началникът на Песков и Захарова, президентът на Руската федерация Владимир Путин пък взе на мушка германските "чиновници". Пак в непохватен опит за ирония Путин наскоро изрази възгледа, че високопоставени хора в германските министерства (разбирай - министри) нямали "достатъчно добра професионална квалификация, за да взимат висококачествени професионални решения".

Всъщност Путин го боли от това, че Германия се откачи от руската енергия, но това не променя недопустимата арогантност на тона му. Да не говорим, че неговата собствена "професионална квалификация" е получена в КГБ, тоест в една организация, известна с изтезания, убийства, политически интриги, всякакви жестокости - и най-вече със своята безчовечност и арогантност. А германският министър, когото видимо визира бившият служител на КГБ, е не само вицеканцлер, но и писател, германист и философ, тоест - точно обратното на сатрапите от Лубянка.

Арогантността на руските власти не е някакво новопридобито свойство, с което ниският човек в Кремъл изведнъж тръгва да покорява големия свят навън. Тази арогантност, както биха казали философите, е иманентна. Тя върви ръка за ръка с руската власт още от царските времена.

В случая с България, който далеч не е изолиран, арогантността на руската власт сваля и качва князе и лидери, вкарва в затвора и убива неудобни български граждани, заграбва имоти, създава си енклави на българска територия - и тъй нататък, и тъй нататък. Сладникаво-безвкусният наратив, че България била някаква по-малка сестричка на Русия, че не била чужбина (както кокошката не била птица) е влязъл обаче под кожата на поколения българи и руснаци, за които менторската, наставническа позиция на Москва спрямо София си е съвсем в реда на нещата.

И ако в този момент някой реши да припомни, че Съединените американски щати също много често се държат арогантно на международната сцена, веднага отговарям, че тук става дума за Русия, а не за Америка. И най-вече - че става дума за една Русия, която (за разлика от САЩ) дори не си прави труда да демонстрира някакво уважение към по-малките и по-слаби международноправни субекти. Защото за Москва открай време важи само едно право: правото на по-силния. И арогантността на руската власт всъщност олицетворява именно това убеждение.