Проектът за изграждането на петролопровода от Бургас до Александруполис заприлича на изтъркана грамофонна плоча, която от носталгия или от желание "да сме в час" продължаваме да слушаме. Вече си даваме сметка, че ужасно "влачи" и нещо не е наред, и въпреки това...

"Няма достатъчно информация за проектите, трасетата, щетите и гаранциите. Бизнесът е поставен в неведение", категорична е Соня Енилова - председател на Бургаската туристическа асоциация. Други представители на бизнеса в Бургас също изказват мнение, че никой не е показал конкретен проект, за да стане ясно какво точно предстои. Според еколога Евтим Цинцарски правителството се оправдава, че проектите се съгласуват на международно ниво. Факт е обаче, че гражданите на Бургас са в неведение относно параметрите на проекта за изграждане на съоръжението. Дори най-засегнатите общини не са наясно откъде точно ще минава тръбата, каква ще е системата и организацията на разтоварване на танкерите и т.н. Тревожните сигнали идват предимно от екологични организации, които предупреждават за отблъскване на инвестициите в туризъм и недвижимите имоти и за катастрофални последици върху населението и околната среда при евентуален нефтен разлив.

Съществуват два технологични метода за обработка на танкери. Единият - евтин и опасен, вторият - по-надежден, но и по-скъп. И докато правителството сякаш охотно приема първия, все повече експерти настояват това решение да бъде преосмислено.

При одобрения от правителството вариант в Бургаския залив ще бъдат разположени плаващи метални съоръжения - буйове. Танкерите ще се швартоват (завързват) за тях и ще разтоварват превозвания нефт, който по подводен тръбопровод ще достига до брега. "Цялата операция обаче ще се извършва в открито море, където няма защита от вълнението и теченията, разяснява кап. инж. Иван Иванов, участвал в проучванията по проекта. Този метод почти не се използва по света, а прилагането му в Бургаския "затворен" залив е крайно неподходящо. Рискове има както от "технологични" разливи, така и от повреди по тръбопроводите, които въпреки че ще бъдат заровени под дъното, ще минават през целия залив."

При втория т.нар. конвенционален метод се изгражда фиксиран кей или част от него, като танкерът акостира неподвижно за обработка. Според експерти той е по-безопасен, тъй като мерки за ограничаване и ликвидиране на разлива могат да се вземат непосредствено до кораба. За това може да се използва наличното нефтено пристанище на "Лукойл" - "Росенец", което да бъде разширено с изграждането на нов кей.

Друг въпрос е, че след оттеглянето на "Лукойл" от проекта преминаването на целия тръбопровод през територията на страната ни вече не изглежда толкова обосновано.

Както вече стана известно, приходите от транзитните и пристанищните такси, които се изчисляват между 35 и 50 млн. долара на година, ще постъпват директно в държавния бюджет. Не се предвиждат и финансови компенсации за засегнатите общини.

В същото време представители на морския и риболовния бизнес се опасяват, че евентуален разлив ще доведе до ликвидиране на индустрията. Нефт и туризъм са несъвместими понятия, категорични са и представители на туристическия бранш. Според тях символичната транзитна такса е несравнима с приходите от над 2 млрд. евро на година, които носи туризмът на страната ни. Именно това е една от причините за настояването на туроператорите да бъдат договорени по-добри условия за почивка на руските туристи у нас, което да увеличи броя им. Нещо, което гръцката страна отдавна е постигнала.

Иначе все по-често се чува мнението, че решението за изграждането на петролопровода е окончателно и гражданските протести не могат да повлияят в отрицателна поска. Гражданското общество обаче има задължението и право да настоява за информация, за финансови и екологични гаранции.

След седмица бургазлии ще кажат одобряват ли изграждането на петролопровода с трасе и инсталации, разположени на територията на общината, или не. От добрата воля на правителството зависи това да е първата крачка към срещата му с гражданите.

----------------

Разговарях с бившия кмет на испанския град Ла Коруня, където през 1994 г. огромен разлив на нефт предизвика екокатастрофа. Той заяви, че най-черният ден в живота му е бил онзи, в който трябвало да нареди евакуация за жителите на Ла Коруня. Не искам това да се случи на мен и на Бургас.

В условията на членството ни в ЕС, при нарасналата роля и автономия на регионите и градовете, държавната власт е длъжна да се съобразява с Бургас и да го приеме като партньор в проекта. Първо да ни отговорят на въпроса с гаранциите и ползите, а другото - после. Ние имаме права и никой не може да ги погазва.

От 2 години под южната част на Босфора се реализира грандиозният проект "Мармарей" - двупосочен тунел за пътнически влакове, подобен на този под Ламанша, с капацитет по около 75 000 души на час. За да могат да поставят в траншеи на дъното 110-метровите бетонни секции от тунела, турските власти периодично за дълго време затварят една от лентите за движение, като по този начин то се забавя или е само в едната посока. Сегашните забавяния имат до голяма степен планов и регулаторен характер и ще приключат до около година, когато бъде открит тунелът. Това веднага ще "свали" средното изчакване на големите танкери от 1 до 3 дни през лятото и зимата до максимално един ден. Отделно корабните такси за преминаване на Босфора са много ниски. От друга страна, тези изчаквания се калкулират в крайната цена на превозвания нефт и ги плаща съответният потребител в Западна Европа или САЩ, закъдето се превозва партидата, и нас не ни интересуват. Това навежда на съвсем простия извод - проектът за петролопровода не е икономически ефективен, тъй като върху партидите нефт, претоварвани двукратно по трасето терминал в Бургас - склад - петролопровод - склад - терминал в Александруполис ще има многобройни забавяния и разходи, които не съществуват по паралелното трасе на движение на корабите през Босфора. Това е все едно да затвориш едното платно на магистрала "Тракия" поради ремонт и базирайки се на естествените забавяния като аргумент, да построиш нова магистрала през Панагюрище. Малко известно е също, че турската страна създаде благоприятен режим за временен престой на котва на преминаващите кораби в Мраморно море - т.нар. район "Ахиркапи" - в близост до старата туристическа част на Истанбул. Международното летище е на няколко километра. Това позволява лесно да се извършва зареждане с гориво, вода, продукти и резервни части на танкерите, както и смяна екипажа. Кораби престояват там и в очакване на нареждане към кое пристанище да се отправят за товарене. Не бих се учудил, ако тези експлоатационни забавяния някой услужливо е калкулирал като "задръстване". Необходим е компетентен анализ от независим консултант, който не е близък до заинтересуваната страна. В противен случай е много възможно построеният нефтопровод да бъде ефективен само политически.

Петролопроводът ще навреди изключително много на околната среда и на здравето на жителите на Бургас и региона. На практика от разлив са застрашени всички общини - Несебър, Поморие, Бургас и Созопол. Бургаският залив е туристически чувствителен със затворена циркулация на вода и е плитък. Движението на водни маси в него е такова, че каквото попадне във водите му, остава в залива и се изхвърля на брега в рамките на 1-2 денонощия, а естественото почистване и филтриране на крайбрежието е много трудно. Ако танкер изпусне нефт, ще има последствия години наред, но съществува опасност не само от разливи, а и от пожари и замърсявания. За съжаление в тристранното споразумение липсват текстове за защита на Черно море от аварии и инциденти, включително и за изготвянето на аварийни планове и за създаване на гаранционен фонд, при които е възможно изтичането на нефт. Няма и текстове, ясно указващи разпределението на отговорностите при подобни аварии.

Пренасянето на нефт в района на Бургаския залив ще създаде големи опасности. Видяхме какво стана в Керченския пролив преди месеци, разливът още се помни. Лично съм разговарял с различни специалисти от Европейския съюз. Всички те са категорични, че не могат да приемат как съсипваме цял един отрасъл като туризма, който е основен за региона ни. Преди години в Аляска туризмът е бил процъфтяващ бизнес. Днес този планински рай е забравен именно заради разлив в океана.

-----------------

Левицата в Бургас се въздържа от провеждането на референдум за строителството на петролопровода. Съмнявам се, че ще има положителен ефект от гласуването по начина, по който е зададен въпросът. Би трябвало общината да участва в процеса на изграждането и контролирането на петролопровода. Така или иначе България е част от този процес. Но за да извлечем полза от него, рисковете трябва да бъдат контролирани, а това може да стане само като участваме в самия процес. Добре би било да се изработи обща концепция, да се закупят достатъчно добри съоръжения, които да гарантират надеждност при евентуален разлив. Ползи за пристанищната инфраструктура ще има и те се изразяват в редовното плащане на таксите, които се внасят при експлоатиране на оперативната зона на пристанището. Само от един 150 000-тонен танкер таксите са около 75 000 евро. Като се има предвид, че се говори за количество от порядъка на 35 млн. тона, сумите се повишават. За сравнение - стойността на всички пристанищни такси в момента е 20 млн. лева на година. Така само за този проект ще има повече от 200 процента увеличение на таксите, които ще влизат в пристанище Бургас. Ще се даде възможност за развитие на пристанищната инфраструктура. Това, разбира се, не пречи да настояваме за компенсации от Европейската комисия за покриване на рисковете от евентуални нефтени разливи, както са решени нещата в други европейски градове. Димитър Стоянов, общински лидер на БСП - Бургас:

Становището на БСП е, че това е възможност, която не трябва да се зачерква, но която трябва да се разгледа внимателно. Едни от най-чистите места по света са, където се товари нефт, защото мерките за сигурност там са най-големи. Всички ние трябва да се обединим около едни бъдещи строги мерки по изграждането на тръбопровода. Затова е наложително мнение по темата да дават само експерти, всичко останало е заиграване със страховете на хората

В Близкия изток също се разтоварват нефт и газ, но това не нарушава туристическите дейности, които се развиват там, нито предизвиква екологични катастрофи. Само в България стопанските проекти се използват за политизиране и разделяне на обществото. Нашата организация подкрепя проекта за петролопровод "Бургас - Александруполис", тъй като е стратегически за страната и за региона. От него в общинския бюджет могат да влизат годишно 100 милиона евро като приходи от всички пристанищни, транзитни и екологични такси. Апелираме към бургазлии да подкрепят енергийния проект, който трябва да бъде реализиран при стриктно спазване на екологичните и техническите изисквания за разтоварване.

Глобални интереси са застъпени и това гражданско общество, което ние тепърва се опитваме да изградим, не може да се изправи срещу машината, която движи световните интереси. Но дори и глобалният свят е неравнопоставен. Ако инвеститори прокарат газопровод в пустинята, никой няма да ги чуе. Но в Европа няма да ги пуснат. А тук ние сме на една врата с руснаците и те първо нея ще отворят. Но ситуацията в момента с петролопровода "Бургас - Александруполис" е такава, че този, който държи тестето с картите, е свалил само едната. Не знаем коя карта от цялото тесте ще свали в следващия момент. В демократичното общество има смисъл гласът на гражданите да се чуе - независимо дали са за или против, важно е да се чуят гледни точки, но да не се влага само негативизъм. Ако хората смятат, че са прави, трябва да защитават позицията си - така ще бъдат свободни. Все пак не бива да се забравя, че развитите общества имат нужда от тези тръби. Но аз смятам, че не може заради излишни икономии да се застрашава българското крайбрежие. Ако има буйове, те трябва да са на максимално безопасно място в морето.