Докато температурите се покачват във Финикс, Аризона през юли, Карлос Бариа се опитва да измисли нов начин да разкаже историята. "Снимането на времето е много трудна задача, не само по физически причини, но и защото може да бъде много трудно да се илюстрира нещо като топлина, която сама по себе си е невидима", казва той.

Започва да разглежда термокамери, които улавят невидимата за невъоръженото око топлинна енергия, за да създадат изображение в инфрачервения диапазон и след това да го преобразуват в такова с цветове.

Такова изображение, осъзнава Бариа, би изглеждало силно до "нормалното" изображение при фотографирането на ежедневието в града, където температурата достига 110 градуса по Фаренхайт (43 градуса по Целзий) или повече всеки следобед в продължение на две седмици.

Бариа прави снимка на тълпи, които вървят към бейзболен мач - тъмни петна в инфрачервения диапазон на фона на яркожълт път, където температурата на повърхността е отчетена като главозамайваща - 150 F (65 C).