Посланикът на Германия: България трябва напълно да осъзнае своето голямо значение и да го използва
|
Ирене Мария Планк е посланик на Германия в София от почти 10 месеца, но е в страната месеци преди да връчи акредитивните си писма. По образование тя е адвокат, но е с повече от 30 години кариера в дипломацията. В професионалния ѝ профил са сфери като хуманитарни въпроси и права на човека, стратегическа комуникация, полицейско сътрудничество, които я отвеждат в Африка, Азия, Северна Америка.
Разговаряме с г-жа Планк в края на година, в която България най-после има относително стабилно правителство, избрано от работещ парламент, и работи за скорошно членство в Шенген и еврозоната.
Госпожо посланик, благодаря Ви много, че приехте поканата ни за това интервю. Да започнем с въпрос за българското правителство, което след две седмици ще навърши шест месеца на власт. Сред вълна от критики и от страна на политиците, които го подкрепят, и от опозицията, от медии. И все пак това е работещо редовно правителство. Какво е вашето впечатление за ситуацията не само в София - официално сте посланик за по-малко от година, но познавате страната от по-дълго време?
- Ще започна със страната и да речем от юли, когато правителството вече беше на власт от около месец. Чувам едно и също нещо - хората се радват, че има правителство. Някои дори стигнаха дотам, че казнаха "Не ме интересува кой е в правителството. Това, че имаме кабинет, вече е положително за нас и влияе положително върху нашето положение".
Взимат се решения, подготвя се държавният бюджет, знаем с кого да разговаряме в София - това е първото общо впечатление, с което останах. От гледна точка на нашето посолство много положителен факт е, че сега имате стабилно правителство. Защото през двете години преди това не само нямаше стабилно дългосрочно правителство, но също така нямаше парламент и на практика това има много отрицателно въздействие.
Не съм сигурна дали това е нещо, което винаги се забелязва, но ако нямате стабилен парламент, нямате междупарламентарен обмен на депутати с членове на парламента, не си разменяте посещения, комисиите не си говорят. И това е жизнената сила на двустранните отношения, а също и на европейската мрежа. Затова съм много щастлива да видя, че двата парламента си говорят отново.
Критиките към едно правителство са нещо нормално. Ако погледнете какво се случва в германския Бундестаг в момента - уау, има толкова много критики! Но мисля, че това е напълно нормално явление.
И докато това е градивна критика, докато хората не се "замерят с кал", а посочват къде смятат, че се греши и се опитват да влязат в диалог - или дори в конфликт, но основан на факти - това е добре.
А сигурна ли сте, че вече знаете повече за администрацията и обикновените българи? Защото понякога дори ние, журналистите, не сме сигурни, че знаем какво се случва в момента в тази държава.
- Това, което мога да кажа, идва от моите разговори с кметове, с германския бизнес в регионите. Наскоро бях в Русе за 140-годишния юбилей на немското училище - това е най-старото немско училище в България. "Фридрих Шилер" е специално училище и освен това е кръстено на моя любим германски поет. Това беше чудесно събитие, разговаряхме с кмета, с градския съвет и с германските фирми, които са в района, мисля, от 1997 г. Например ВИТТЕ Аутомотив в автомобилостроенето произвеждат компоненти за автомобили - те растат, растат и растат откакто са там.
Много са щастливи, че има повече институционална сигурност и предвидимост само поради факта, че има правителство. Много са доволни от сътрудничеството с германската компания-майка и усещането е същото от централата в Германия.
Всички са наели българи и имат собствена програма за обучение, защото всички в България, в Германия и из цяла Европа страдат от липса на квалифицирана работна ръка. Подхождат много конструктивно като обучават собствените си хора.
Разбрали са, че няма да намерят идеалните за тях хора на пазара на труда. Затова наемат и спазват обещанието си, че ще ги обучават. По мое впечатление създадена е много приятна работна среда - знаете как, когато влезе в едно предприятие може да се усети дали хората са щастливи да работят там, дали има добра атмосфера.
Това е впечатлението, което получавам от наистина цяла България, когато посещавам германски компании - примерно 95% се справят много добре, работят в добър бизнес климат и обичат да инвестират
Била сте в провинцията и малките градове - споделете какво видяхте за обикновените хора там?
- Що се отнася до обикновените хора, има феномен, който не е само български - във всяка страна има хора, които се опасяват да не бъдат изоставени. Доколкото разбирам, от бюджетните планове на сегашното българско правителство за следващата година се вижда, че тези, които не са в много благоприятно икономическо състояние, няма да бъдат изоставени.
И мисля, че това е добре. В крайна сметка това очевидно е нещо, което трябва да се обсъжда в България и в това медиите играят много важна роля.
Какво ще кажете за върховенството на закона? По какъв начин бизнесът и служителите във вашата администрация чуват, виждат този проблем?
- В момента разговаряте с адвокат по образование.
Знам. Затова повдигам този въпрос.
- Това всъщност е и причината, поради която станах адвокат, защото наистина фундаментално, лично, страстно вярвам в върховенството на закона и в това колко важно е то. То никъде не е перфектно - това е идеал и трябва да се стремим към постигането му.
Лаура Кьовеши, Европейският главен прокурор беше наскоро в България, след като премиерът Денков я покани да види как се справя България при условията, които доскоро не са били такива, каквито трябва. Тя се срещна и с посланиците на ЕС, пред които говори много открито и, казано накратко, изрази големия си оптимизъм за хода на събитията в България. Според нея, това, което виждаме все още определено не е перфектно, но страната се движи добре напред.
Но тя беше щастлива от новите условия за работа в офиса в София на нейната институция, както и от подкрепата, която получава от българското правителство. Кьовеши каза, че е оптимист за общата посока и мисля, че получи уверения за продължаваща подкрепа. Това определено беше стъпка в правилната посока.
Ситуацията с върховенството на закона не е перфектна. Следим отблизо съдебната реформа и свързаните с нея конституционни промени, но като посланик не е редно да казвам на българския парламент и на българското правителство как трябва да действат. Мисля, че всички правилни елементи са налице.
| Такова голямо начинание като съдебната и конституционната реформа очевидно изисква много разговори и диалог, нуждаеш се от време. И ако искате да го направите правилно и задълбочено и да включите всички, ви трябва време. Оценката ми е, че правителството и парламентът разполагат с такова време да предприемат тези реформи по подходящ и задълбочен начин. Мисля, че сте на добър път. |
Въпросът за диалога в България всъщност е следващият в списъка ми. Благодаря Ви, че естествено стигнахме до него. Какво ще кажете за диалога между българските политици. За това как комуникират делата си към обществото? Доволни ли сте от качеството на това, което виждате?
- Посолството разговаря с различни партньори в България. Важно е широката общественост също да бъде информирана. Очевидно качествени медии като вашата играят важна роля и това е голяма отговорност.
Има много дезинформация и мисля, че някои от нещата, които се въртят в социалните медии, във Facebook, по други канали, понякога са нещо, което ме кара да искам да си скубя косите - толкова е абсурдно! Това, което трябва да направим и можем да направим и като посолство, е да комуникираме повече, да пътуваме повече из страната и да разговаряме с хората.
Понякога основното нещо, което е проблем за комуникацията по европейските въпроси, например, е, че Европейският съюз е сложно нещо. Не мога да обвинявам някой, който и без това има толкова натоварено ежедневие, не проверява в интернет как е изграден ЕС.
Какво трябва да кажем на такива хора за Европейския съюз? Да, това е свободата да пътуваш, младите хора да учат в друга държава, да работят някъде другаде. Но Европа е много повече. Това е подкрепата за върховенството на закона и България има много по-добри шансове да направи всички тези реформи в правосъдието и конституцията, защото е в ЕС, защото има европейски партньори, които помагат да вървим в същата посока. И е общ интерес да имаме това единно европейско пространство.
И не става дума само за геополитическите причини за европейското разширяване. Те са факт и едва ли има нужда да ги обясняваме. Но аз говоря за нещо добро, което би трябвало да се подчертава - европейската идея. Аз съм не само юрист по убеждения, аз съм запален европеец.
Споделяме толкова много културни неща и разбира се, че сме различни. Кой не е? Но споделяме толкова много идеали, демократични идеали, идеали за върховенството на закона, културно наследство... Това е толкова богат континент. Затова трябва да говорим малко повече за европейската идея, а не само за личните ползи или бизнес климата.
Това е страхотна идея и нещо уникално в историята на човечеството и аз го обичам. Всички сме част от него, вие сте част от него.
Как се държи България на европейската маса? Чува ли се повече българското мнение с вече по-стабилно правителство, след като близо две години имаше впечатление, че България озадачава партньорите с мълчанието си и те не знаят какво очаква тя, какво точно защитава?
- Споделям вашия анализ, че България в миналото е била много тиха, следва общите позиции по важните теми като стабилен, надежден партньор. Докато в същото време е имало пространство за по-активно оформяне на нещата от България, да бъде част от активността, част от дискусията.
Сега имате външен министър, който е експерт по ЕС и който знае много добре как работи Брюксел. И виждаме промени конкретно в българско-германските отношения и ролята ви Европейския съюз. Мисля, че това е голям потенциал, особено по отношение на реформите в ЕС. От германска гледна точка България за нас е страна от ЕС, която е експерт за региона и към която се обръщаме, когато искаме да разберем какво става тук.
| Вие имате много, много важна роля сега като една от двете европейски държави с черноморско крайбрежие и една от трите държави от НАТО в Черно море. Това също засилва нашия диалог. А сигурността има значение - подкрепата за Украйна не можеше да стане без България. |
България все още трябва напълно да осъзнае своето голямо значение и да го използва, включително за реформирането и разширяването на ЕС. Бихме могли да бъдем важна двойка в насърчаването на този процес и възприемането на нещата от гледните точки на една по-малка и една по-голяма европейска държава. Особено що се отнася до механизмите за взимане на решения с квалифицирано мнозинство, защото ние имаме отношения на доверие.
Знаем, че можем да си вярваме и когато се обсъждат такива важни неща като реформа на европейските механизми, тогава такава връзка е безценна, защото знаем, че тук никой не се опитва да измами. Наистина можем да се доверим един на друг. Това е безценно.
Правите комплименти на България като партньор в ЕС, а вярвате ли, че има бъдеще за Европейския съюз и то като съюз от 30 държави, който със сигурност ще бъде нещо различно?
- Всичко ще бъде различно след 20 години. Върнете се 20 години назад и ще видите, че сме забравили колко трудни бяха някои неща в миналото. "Времеубежище" на Георги Господинов описва идеално този механизъм - помним добрите неща, с които сте се чувствали комфортно, защото сме знаели как да се справим с тях.
Искаме да се върнем към усещането, а не и към реалността. И мисля, че по това трябва да работим, защото комуникацията относно ползите от ЕС е свързана предимно с факти. Да говорим за усещането, за визията, за бъдещето и всъщност това се опитваме да планираме в навечерието на европейските избори догодина. Да се борим срещу измислици за Европа, да кажем на хората да се вглеждат по-внимателно и да не подхващат някакви нелепи слухове и дезинформация.
| Основното предизвикателство е как да разширим ЕС и същевременно да имаме вътрешни реформи, защото съюзът трябва да може да функционира и ситуацията в момента не винаги е задоволителна. Правото на вето е нещо, с което може да се злоупотребява и това е само един от проблемите. Въпросът е как да стигнем, поне в някои области, до механизъм за квалифицирано мнозинство, като част от тази промяна може да стане без да се пренаписват договорите за ЕС. |
Нуждаем от процес за обсъждането на тези промени, така че по-малките държави да не се страхуват, ако имаме механизъм за вземане на решения с мнозинство, те ще бъдат принудени да се подчиняват на големите. Много неща зависят от това как дефинирате тези механизми, защото и големите държави могат да бъдат принуждавани да следват другите.
За това страни като България имат нужда от успехи - например, членство в Шенген. Иначе ситуацията заприличва на вземането на страната като заложни от други две членки на ЕС?
- Това би бил интересен пример за българските политици и вземащите решения - да мислят в друга светлина по повод квалифицираното мнозинство, за което споменах. Има плюсове и минуси, но много неща зависят от това как в крайна сметка как го оформяте.
Ето това например е докладът на проучвателната мисия в България по Шенгенския въпрос, която беше тук преди дни. Разговарях дълго с нейния ръководител.
Германската позиция по въпроса е известна и канцлерът Шолц вече даде няколко пъти ясно да се разбере, че напълно, напълно, напълно подкрепя членството в Шенген за България и Румъния. Ние не смятаме, че въпросът с миграцията е основно шенгенски проблем. Също така не смятаме, че Шенген ще бъде негативно засегнат от присъединяването ви. Има други механизми, по които трябва да работим.
| Също така не смятаме, че Шенген не работи. И ние мислим - и аз го казвам наистина с лично убеждение и също въз основа на моя дълъг разговор с член на тази мисия за установяване на факти - че в продължение на много години България е напълно готова за членство. Въпреки това от миналата година виждаме много подобрения. |
Посетих "Капитан Андреево" и границата във връзка с проблема с миграцията, но и просто за да видя, да усетя това място. Какъв организъм е това, какво огромно туптящо сърце. България се справя наистина, наистина добре в подобряването на този организъм.
С влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство всички ресурси, които сега се използват, за охрана на вътрешността и границата между двете страни, могат просто да бъдат прехвърлени по границата с Турция.
Кажете нещо за младите българи, за младите хора в Европа. Вярвате ли в тяхното бъдеще и то бъдеще в собствената им страна?
- В България този разговор определено върви в много положителна посока в момента. Имам контакти предимно с млади българи, които учат немски - тук има около 30 големи училища, които предлагат немска езикова диплома и това позволява на учениците им директно да отидат да в германски университет.
Понякога ме канят и имам честта да връчвам тези дипломи випускници. Впечатлена съм - те са образовани, немският им е страхотен, оптимисти са, много по-мъдри са, отколкото аз бях на тяхната възраст. Те наистина са годни да тръгнат по света и да успеят. Искат да успеят.
Как да ги задържим тук?
- В Германия живеят около 430 хил. българи, вероятно това е най-голямата българска диаспора. Това са хора, изграждащи важни мостове между двете страни, помагат да се разбираме на съвсем друго ниво, не само на политическо и културно.
Сред тях виждаме хора, които се връщат или са в България за една година, отиват на друго място за година, пак идват обратно тук за пет години... Пред тях има толкова много възможности. Но мисля, че еднопосочното движение към Германия или други страни определено е спряло и тенденцията се обръща.
Повярвайте ми, ние не се опитваме да организираме "изтичане на мозъци" тук. Ние сме много, много щастливи и защото имаме 600 германски предприятия, които работят в България. И мисля, че една от причините за този голям успех е, че имаме най-голямата търговска камара тук и най-големият корпоративен данъкоплатец в България е германският бизнес.
Всички тези предприятия намират тези фантастични млади хора, които са запознати не само с двата езика, но и с начина на мислене, с бизнес културата. И това е такъв резервоар от таланти. Така че виждаме все повече и повече хора, които наистина остават тук и започват да работят с германски или друг международен бизнес.
Акцентите в текста са на "Дневник".