Харизанството като традиция възниква далеч назад във времето, неизвестно кога и по какъв повод, даже липсват каквито и да са писмени свидетелства.
Традиция, която е била почти напълно забравена допреди 10-20 години, но постепенно се завръща във формата на доброволен труд за православните манастири и църкви.
Една от най-посочваните причини за харизанството е когато бездетно семейство изпросва чрез молитви към Бог, св. Богородица и към светиите така желаното детенце и в благодарност родителите са обещавали детето да се труди в съответния манастир за определен период след определена възраст, или са обещавали детото да приеме монашество. Подобно е било и когато са измолвали здравето на тежко болно дете. Тези деца били наричани хариза́ни, т.е. подарени на Бога.
Другият вид харизанство е когато човек подарява труда си на някой манастир, извършвайки някаква обща или специализирана работа според нуждите на обителта за благоденствието на манастира и монасите, и най-вече за слава Божия и за лично укрепване във вярата, за добруване в личния, семейния и професионалния живот.
