Кълбовиден звезден куп, органични молекули в галактика на 12 млрд. години, поглед към раждащи се звезди, подобни на Слънцето – това са някои от най-запомнящите се космически снимки на 2023 г.
Кълбовиден звезден куп, известен като NGC 2210, който се намира в Големия Магеланов облак (LMC), се вижда на комбинирано изображение, направено от телескопа "Джеймс Уеб" и публикувано от НАСА на 8 декември 2023 г.
LMC се намира на около 157 хил. светлинни години от Земята и е т.нар. спътникова галактика на Млечния път, което означава, че двете галактики са гравитационно свързани.
Сложни органични молекули, подобни на дим или смог, са изобразени в галактика на повече от 12 млрд. светлинни години от Земята, което е нов рекорд за най-отдалечено откриване на тези сложни молекули, в комбинирано изображение, направено от телескопа "Джеймс Уеб" и публикувано от НАСА на 7 юни 2023 г.
Предвид колко далеч е трябвало да пътува светлината от тази галактика – 12 млрд. светлинни години, виждаме тази галактика такава, каквато е била по времето, когато Вселената е била на под 1.5 млрд. години.
Колони от сив газ и прах се появяват сред Мъглявината Орел, наричана още М16 и често наричана "Стълбовете на сътворението", на комбинирано изображение, заснето от телескопа "Джеймс Уеб" и публикувано от НАСА на 23 май 2023 г.
Заобиколени от тъмнооранжева мъгла, облачните сиви колони са заобиколени от десетки меки, светещи, розови и лилави точки; масивни звезди, излъчващи огромни количества рентгенови лъчи.
Близка планетарна система се вижда в детайли в първия поглед на човек към астероиден пояс извън Слънчевата система в инфрачервена светлина на комбинирано изображение, направено от телескопа "Джеймс Уеб" и публикувано от НАСА на 8 май 2023 г.
Вижда се, че около звездата Фомалхаут всъщност има 3 пояса, включително 2 невиждани досега вътрешни пояса. Вложените тук 3 пояса се простират на 23 млрд. км от звездата, което е 150 пъти повече от разстоянието на Земята от Слънцето.
Новородена звезда на възраст само няколко десетки хиляди години със свръхзвукови струи газ, изригващи от полюсите ѝ, се вижда на комбинирано изображение, направено от телескопа "Джеймс Уеб" и публикувано от НАСА на 14 септември 2023 г.
Този конкретен обект на Хербиг-Харо се нарича Хербиг-Харо (HH) 211. На разстояние около 1000 светлинни години от Земята този специфичен звезден обект Хербиг-Харо (HH) 211 е един от най-младите и най-близките обекти от този тип.
Изображение на спирална галактика, подобна на Млечния път, известна като Messier 74, се вижда на комбинирано изображение, направено от телескопа "Джеймс Уеб" и публикувано от НАСА на 23 май 2023 г.
На снимката, показана от нашата гледна точка на Земята, искрящите ръкави на галактиката се извиват спираловидно от ярко бяло ядро. Паяжини от мътна прах пресичат пространството между извитите сребристосини ръкави, известни още като прашни алеи.
Част от мъглявината Орион, известна като Орион Бар, се вижда на комбинирано изображение, направено от телескопа "Джеймс Уеб" и публикувано от НАСА на 26 юни 2023 г. 
Поглед към раждащите се звезди, подобни на Слънцето, в този подробен близък план на Rho Ophiuchi, най-близкия до Земята регион на звездообразуване, в комбинирано изображение, направено от телескопа "Джеймс Уеб" и публикувано от НАСА на 12 юли 2023 г.
Тъмният, плътен прах обгръща все още формиращите се протозвезди, докато новородена звезда (горе в центъра) изстрелва две огромни струи молекулярен водород.
Сложни мрежи от газ и прах в подобната на мрежа спирална галактика NGC 7496 се виждат на комбинирано изображение, направено от телескопа "Джеймс Уеб" и публикувано от НАСА на 16 февруари 2023 г.
Осем червени дифракционни шипа се простират от изключително яркото й ядро. Цветните точки на заден план представляват фонови галактики.
Близко до инфрачервеното изображение на Пръстеновидната мъглявина, което разкрива сложността на структурата ѝ в безпрецедентни детайли, се вижда на комбинирано изображение, заснето от телескопа "Джеймс Уеб" и публикувано от НАСА на 21 август 2023 г.
Физическите характеристики в нея подсказват, че може да има звезда-спътник, която да помага за извайването на слоевете, изхвърлени от умиращата звезда.
Рядко наблюдавана прелюдия към свръхнова показва свръхярка, масивна звезда от типа Волф-Райет на комбинирано изображение, заснето от телескопа "Джеймс Уеб" и публикувано от НАСА на 14 март 2023 г.
Звездата, WR 124, се намира на 15 хил. светлинни години от нас в съзвездието Стрелец и е с маса 30 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце. Тъй като изхвърленият газ се отдалечава от звездата и се охлажда, се образува космически прах, който свети в инфрачервената светлина.
Фазата Волф-Райет е мимолетен етап, през който преминават само някои звезди малко преди да избухнат. Произходът на космическия прах, който може да преживее взрива на свръхнова, представлява голям интерес за астрономите по много причини. Прахът приютява формиращите се звезди, събира се, за да помогне за формирането на планети, и служи като платформа за формиране и струпване на молекули, включително на градивните елементи на живота на Земята.
Мъглявината "Краб" - останки от експлодирала звезда на 6500 светлинни години от нас - се вижда на комбинирано изображение, направено от телескопа "Джеймс Уеб" и публикувано от НАСА на 30 октомври 2023 г. 