Вътев одобрява храни от нови геномни техники, въпреки това не ги подкрепи в Брюксел
България е гласувала с "въздържал се" за въвеждането на нормативна уредба в Европейския съюз за новите геномни техники на заседание на земеделските министри в Брюксел. Това обяви министърът на земеделието Кирил Вътев, който участва в заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, съобщиха от Министерството на земеделието и храните.
Чрез някои нови геномни техники могат да се получават по-устойчиви на променящия се климат растения, от които да се произвеждат храни и фуражи.
"Против" предложението за регулиране на новите геномни техники са гласували Австрия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария и Хърватия, уточниха от сдружението "Агролинк", а Германия също като България се е въздържала.
Австрия се съпротивлява срещу "новите ГМО", които Брюксел иска да наложи
По думите на Вътев позицията на България е "въздържал се", тъй като се отчитала "политическата чувствителност по темата" ("Възраждане", БСП и "Има такъв народ" се обявиха срещу новите геномни техники - бел. ред.) и обществената нагласа по този въпрос в страната, включително на природозащитни организации.
"За голямо съжаление у нас се представят като ГМО (генетично модифицирани организми). А ГМО отдавна е отживелица. Новите геномни техники правят чудеса, като цяла Европа изостава в това отношение", коментирал Вътев. Смята, че пазарът и климатичните промени ще ориентират така или иначе земеделските производители и потребителите към новите геномни техники, тъй като вече имало изключително интересни резултати, описани от световната наука.
На 5 юли 2023 г. Европейската комисия представи предложението за регламент по този въпрос като част от пакет от законодателни мерки за устойчиво използване на ключови природни ресурси, което цели да повиши устойчивостта на селското стопанство и хранителните системи в Европейския съюз и да се гарантира продоволствената сигурност.
"Всички искаме храната, която консумираме, да е чиста, с по-малко пестициди, с по-малко препарати за растителна защита, с по-малко торове и да устоява на климатичните промени", коментирал земеделският министър.
Отбелязал, че според създадена технология от изследователките Дженифър Даудна и Еманюел Шарпентие, удостоени с Нобелова награда по химия през 2020 г., се открива пътят за лечение на над 7000 наследствени и хронични заболявания при човека, което не беше възможно досега. През 2023 г. на пазара бил пуснат сорт домати, създаден в Япония чрез генно редактиране, който регулира кръвното налягане и невронната възбуда при човека, защитил още Вътев регламента на новите геномни техники.