Защитата на МОЧА (монумента на окупационната червена армия, както е известен Паметникът на съветската армия - бел. ред.) става все по-гръмка и истерична.

Както можеше да се очаква, българският президент също се оказа между бранителите на истукана, за които липсата на "Шпагина" (шмайзерът от паметника - бел. ред.) в софийското небе е посегателство върху най-съкровената сърцевина на тяхната същност. И президентът се хвърли на амбразурата - с типичните си хиперболи и апокалиптична стилистика.

Демонтирането на монумента било "агресивно настъпление срещу държавността, историята и паметта"; протичали "разрушителни процеси, които насаждат разделение и нетърпимост в обществото" - като за всичко това виновни били едни зли хора, които освен че били посегнали на символите на държавността - националният празник и българския флаг, освен че се готвели да похитят и Конституцията, днес режели нашата история "парче по парче".

Безкрайно интересна реакция. С какво ли демонтажът на един паметник, който възхвалява окупацията на България, представлява "агресивно настъпление срещу държавността, историята и паметта"?

Особено като се има предвид, че нито един български войник не е воювал по фронтовете по време на Втората световна война; че към момента на окупацията българското правителство вече е обявило война на Третия райх, че е задължила германските войски да напуснат нейната територия и дори е започнала да ги разоръжава?

И най-вече - като се имат предвид последствията от тази окупация: загуба на национален суверенитет в течение на близо половин век, десетки хиляди убити без съд и присъда; над две хиляди смъртни присъди на тъй наречения "народен съд", унищожаващи цвета на нацията; хилядите прекършени съдби в социалистическите концлагери; налагането на най-просташката и безпросветна диктатура в цялата ни национална история; двукратните опити да бъде заличена националната ни идентичност, като станем 16-та република на СССР.

Не е ли това основание за безпокойство? Или може би и според българския президент става дума за антифашистки паметник, с който всички последващи събития от нашата история нямат нищо общо? Дали наистина президентът си представя, че изборите, с които беше наложен комунистическият режим през 1946 г., щяха да имат същия резултат без помощта на щиковете на Червената армия? Или че унищожението на нормалността, която вероятно и той нарича монархо-фашистки режим, е станало само с усилията на шумкарите? И че на цялата кървава история на българския сталинизъм се полага паметник? Впрочем думата паметник произлиза от памет - само че МОЧА не е инструмент на паметта, а на нейната подмяна и на живеенето в лъжа.

Първо, защото убити войници от Червената армия при окупацията на България няма. (Има умрели от пиене и разстреляни заради разни безчинства, но това е друга история.) И второ - защото не е регистриран като такъв по закона за военните паметници. С основание, защото функцията му е друга. Не случайно е открит чак през 1954 г., когато тъй наречената работническо-селска власт е установена с кръв и насилие, а всички, които имат интелектуалния и морален потенциал да се противопоставят, са избити. И не случайно това е и годината, в която въоръжената съпротива на горяните е окончателно ликвидирана. Да, в България нямаше адекват на Чешката пролет или на Унгарското въстание.

Довчера този паметник стърчеше над всички паметници в столицата на държавата, която Румен Радев представлява. Дали пък не се безпокои от факта, че паметника на една чужда армия е поставен над всичко? Какво символизира тази ситуация, освен подчинената позиция на България в рамките на Варшавския договор? Само че този договор е минало свършено. И би трябвало президентът да забележи този дребен факт, нали божем минаваше за натовски генерал.

И още нещо. България участва в битката с хитлеристките армии и даде повече от десет хиляди жертви. Вгледайте се в скулптурните композиции - да виждате някъде там българските войници? Няма ги. А дали президентът няма да се запита защо ги няма? И защо, въпреки че реално воювахме на страната на антихитлеристката коалиция, бяхме третирани като профашистка държава - въпреки че нито един български войник не е воювал на страната на Хитлер - и въпреки че България не допусна унищожението на българските евреи?

Самото послание на МОЧА - с размаханият в небето "Шпагин" говори много ясно кой е господарят над тези територии - и също толкова ясно внушава, че Червената армия е гарант за терористичната власт над родината ни. Тази власт обаче вече я няма - повече от 33 години.

По думите на президента неговият демонтаж е посегателство към историята ни. От тези, които го издигнаха на този пост, научих, че демонтажът на всеки паметник бил такова посегателство. Така ли е наистина? А къде е тогава паметникът на Ленин в центъра на София? Къде са купищата паметници на Георги Димитров? Ами грамадният паметник на Сталин във Варна? Впрочем нека си спомним, че някога самият град се наричаше Сталин.

Или може би наистина смята, че тъй нареченото "варварство" на българските власти, изразено в демонтаж на мракобесни паметници, е уникално? МОЧА в момента е най-високият паметник на Червената армия в цяла Европа. Имаше един по-висок - в Рига. Само че вече го няма. Няма ги не просто един, а повечето подобни паметници в Полша, Чехия, Унгария, Балтийските страни. В Полша например решиха да премахнат завинаги всички монументи, свързани с Червената армия. Подчертавам: всички. В Балтийските страни същите станаха нетърпими покрай агресията в Украйна. И това е един много особен акцент: армията на същата държава, която възхваляваме чрез МОЧА, днес безчинства в Украйна - и извършваните от нея военни престъпления са напълно сравними с тези на хитлеристите.

Българският президент би трябвало да се грижи за националната сигурност на страната ни. И би трябвало да се запитаме: като такъв каква грижа е проявил по отношение на думите на Мария Захарова, говорител на руското външно министерство: "България отново, както неведнъж се е случвало, избира грешната страна на историята. Самата тя ще трябва изцяло да плати последствията от това срамно решение".

Впрочем основният въпрос, който би трябвало да ни вълнува, не е самоотвержената президентска защита на МОЧА. Най-основният въпрос е мнението на българския президент коя е правилната страна на историята: Европа или Евразия? Сатрапът Путин или правото на една страна да защитава живота и достойнството на своите обитатели? Целият цивилизован свят или компанията на Русия, Иран и Северна Корея? Къде е нашето място и къде е нашият интерес според българския президент?