Листата в подкрепа на президента Александър Вучич и доскоро управляваната от него Сръбска прогресивна партия (СНС) има почти 47% от вота при близо 50% обработени данни и тя може да има самостоятелно мнозинство в по-консолидиран парламент, при срив за съюзниците ѝ социалисти. СНС вероятно ще има 129 от 250 депутати, при 120 в досегашния парламент.

Това сочи анкета на "Ипсос" и института ЦЕСИД на базата на частично преброяване, чиито първи данни започнаха да постъпват час и половина след края на парламентарните избори в Сърбия, свикани предсрочно. След 22 ч. българско време премиерът Ана Бърнабич обяви, че при почти половината обработени гласове СНС има 47.1%.

В Сърбия няма екзитпол и данните идват само докато брои Държавната изборна комисия. "Добре дошли на празнуване", каза Бърнабич в централата на партията.

Очакванията в проучванията бяха за възможен сценарий на спад в подкрепата на СНС, дори под 40% за пръв път, откакто партията е доминиращата сила в сръбския политически живот.

По-късно Вучич изтъкна "изключително добрия" резултат, получен от партията, след 11 години на власт. "Ще има тежък период пред нас... ще има тежки преговори и нелеки стъпки към Прищина", но Сърбия ще пази интересите си и ще отстоява мястото на Косово в страната, каза още той, по звуците на аплодисменти.

Основната опозиционна листа "Сърбия против насилието" има 23%, Сръбската социалистическа партия на доскорошния коалиционен партньор Ивица Дачич - 6.5 на сто.

В данните на ЦЕСИД делът на власт и опозиция се запази без никаква промяна и при 46% от вота, и при 72 на сто.

Още няма категорични данни от вота в Белград, където опозицията все още настоява, че може да спечели градския съвет. ЦЕСИД, при 41 на сто преброени от вота, говорят за разлика между власт и опозиция от едва няколко пункта в градския съвет (38.4 и 35.1%, или 48 срещу 43 мандата; кметът не се избира пряко).

Предсрочните избори се състоят под две години след последните, на 3 април 2022 г., когато те се одържаха заедно с със спечелени на първия тур от Вучич президентски избори. Тази година Вучич се оттегли от управлението на СНС. Партията му от години далеч изостава от него по популярност; западни медии обаче за пореден път коментират, че той, с всеобхватното си присъствие в кампанията (сякаш тя бе кандидатпрезидентска) за пореден път е успял да превърне вота в референдум за управлението си.

Резултатът не предполага засега промяна в управлението на Сърбия, след като СНС вече десетилетие доминира в политиката на страната. Ако се потвърди, може дори да върне самостоятелното мнозинство на управляващата партия и да увеличи подкрепата ѝ (44% през април 2022 г.). Броенето обаче продължава.

За вота на 6.5 млн. избиратели се състезаваха 18 партии за 250 места в парламента. Изборите бяха белязани от опозиционен натиск върху властта след два случая на масова стрелба за два дни, единият - в училище в Белград, при който загинаха деца. Вотът се провежда и в момент, когато Западът опитва да убеди страната и Косово да подпишат - и спазват - споразумение за нормализиране на отношенията.

Ако този резултат се запази, парламентът ще е далеч по-малко фрагментиран, с пет партии: освен "Сърбия против насилието" и СПС (която имаше 11.7% през 2022 г.) в него ще влязат националистическата коалиция НАДА и листа "Д-р Бранимир Несторович - ние - глас от народа".

Успехът на последната партия е другата голяма изненада. Тя е проруска група, чийто кандидат-депутат основа клон на движението "Другата Украйна" на приближения на руския президент Владимир Путин, Виктор Медведчук.

В предишния парламент имаше седем партии, една от които - "Морамо" - сега е в коалиция със "Сърбия против насилието". Имаше и общо три националистически партии с 35 места 250-местния парламент.

Опозицията се надяваше, дори да не повтори успеха от септември 2000 г., когато 18 партии (два пъти повече от сегашната коалиция) се обединиха и свалиха Слободан Милошевич, то поне да покаже, че подкрепата за СНС намалява и да вземе властта в столицата Белград.

Резултатът ѝ обаче би бил близък до прогнозирания в последните анкети преди вота.

Избирателната активност, 55.5% час преди края на изборния ден (19 ч. местно и 20 ч. българско време), е малко по-висока, отколкото на предишния вот, според неправителствената организация ЦРТА, която следи вота. За вота в Белград активността е 54.8%, с 2 пункта на тази през 2022 г., продължава ЦРТА.

Заедно с парламентарния вот - пети от 2012 г. досега - се състояха и местни избори в някои общини. Гласува се и за градски съвет на столицата Белград, който трябва да избере кмета, и за власт в автономната Войводина. Очакванията вотът в Белград да затрудни СНС доведоха до решението на Вучич да влезе в коалиция с бившия си политически ментор, осъдения от Хага като военнопрестъпник утлранационалист Воислав Шешел, в този местен вот.

Вотът в Белград бе помрачен от пристигането на множество живеещи в Република Сръбска (Босна и Херцеговина) пред голямата зала, известна като Београдска арена, и оттам им е казано къде да отидат да гласуват.

Видеоклипове на "Свободна Европа" и N1 показаха и автобусите с тях; някои направо обясняват, че дошли да гласуват, но попитани защо не гласуват по местожителство, не знаят какво да отговорят. Опозицията твърди, че на някои от тях е даден настоящ адрес в Белград, за да могат да гласуват (според експерти предоставянето на настоящ адрес става при съмнителни обстоятелства). Според Държавната изборна комисия тези хора са се събрали около Београдска арена по своя инициатива. На националните избори, но от Баня Лука, гласува и президентът на Република Сръбска Милорад Додик.

Близо 22 хил. души гласуваха организирано и от Косово, където вот за изборите в Сърбия не се състоя.

За да се запознае с изборния процес, секции в Белград посети американският посланик Кристофър Хил и обяви, че денят винаги е добър, когато гражданите упражняват демократичното и конституционно право на глас.