Вече 13 години тя разкрива тайнствата на готвенето и вкусната арменска кухня в своя кулинарен блог "Вкуснотека". Самата тя не е професионален готвач, а маркетинг специалист. Попила е кулинарните умения на своите баби, но прилага и модерни техники. А рецептите, които да предложи на своите читатели подбира с прецизността и критичността на часовникар (семейството ѝ се занимава с часовникарство повече от 40 г.).

Вероятно това е и една от причините блогът ѝ вече толкова години да е сред най-популярните в интернет и да се радва на хиляди последователи. Създадена през 2010 г. библиотеката от вкусове на Ани Шакарян съдържа над 850 рецепти от цял свят, пречупени през авторското й виждане. Осем години по-късно част от тях се появяват и в първата ѝ книга "Вкуснотека с Ани Шакарян". Специално място в нея има арменската кухня, любимата в семейството й.

Шакарян е трето поколение арменка, родена и израснала в България. Нейните предци бягат от арменския геноцид, извършен от Османската империя през 1915 г. и се установяват в България. Тя няма близки в Армения и именно чрез храната търси път към корените си и "късчетата минало", от които и тя е част.

Специални правила за приготвянето на арменска кухня няма, обяснява Ани Шакарян, но отбелязва, че приготвянето на ястията понякога изисква доста труд и време. "Често отнема цял ден да бъдат приготвени, но крайният резултат е комфортна храна, която гали сетивата", казва тя. Разказва и че кухнята е една от най-древните в света, а като вкусове се доближава до българската.

Особеност на арменските ястия са многото подправки - често преобладава чесънът, както и свежите зелени мерудии. Любимата подправка на арменците е кориандърът, казва Шакарян, но добавя, че тя самата не го харесва. Готви се с много зеленчуци, най-вече патладжани, чушки, домати, бамя, които най-често се пържат. Предпочитаните меса са свинско, агнешко, говеждо. Много са популярни и шашлиците, и печеното месо на дървени въглища на шиш, което се нарича Хоровац, продължава разказа си Шакарян.

Приготвянето на арменски хляб пък представлява специален ритуал. Блогърката разказва, че той се приготвя в специални каменни пещи, вкопани в земята, които се наричат тунир. След като тестото се разточи и разтегли, се залепва по стените на пещта, където изпръхва. Шакарян обяснява, че в много ресторанти в Армения има специални стаи, където възрастни жени приготвят хляб. И допълва, че за съжаление нито една технология или уред в съвременните домакинства не може да замести стария похват.

Самата тя е посещавала само веднъж столицата на кавказката държава Ереван, но впечатленията ѝ са, че "кулинарното пътешествие там е на много високо ниво".

За богатата си колекция от арменски рецепти Шакарян пък благодари най-вече на двете си баби Арсине и Мариам. Баба ѝ Арсине била майсторка на печивата - баници, арменски курабии, сладкиши, докато баба Мариам била "изключителен виртуоз в това да подреди масата много красиво и изящно". За най-вкусно готвещия в семейството блогърката пък посочва майка си. Семейните рецепти, които се съхраняват в рода ѝ от десетилетия, Ани Шакарян възнамерява да предаде след това на двете си дъщери - Аида и Беатрис.

Ани Шакарян не е от кулинарите, които следват строго всяка рецепта. Когато някое ястие я впечатли, се опитва сама да отгатне съставките му и начина на приготвяне, вместо да търси оригиналната рецепта. "Обичам да експериментирам и се старая да добавям по нещо от себе си. Винаги във всяка рецепта има щипка от мен и моят усет за нещата. Едни от най-добрите ми рецепти са се получавали именно, когато допусна някоя грешка по време на готвенето", обяснява тя и допълва, че за да бъде включено дадено ястие в блога, задължително е минало теста на семейството ѝ. Въпреки това отбелязва, че тя самата е най-големият си критик.

За нея готвенето се е превърнало във време за терапия и почивка и допълва, че любимият ѝ миг е споделеното време в кухнята с децата.

Въпреки огромното разнообразие от рецепти за сладкиши в блога на Ани Шакарян, тя самата признава, че семейството ѝ се храни много здравословно и изчистено - основно с риба, месо, много зеленчуци и салати - без да спазва някакъв диетичен режим. Тестените изделия са рядкост на семейната трапеза, но затова пък зимно време на нея винаги има супа.

Шакарян отбелязва, че много държи децата ѝ да се хранят с домашно приготвена храна и настоява момичетата ѝ да си носят обяд от вкъщи. Твърди и че те никога не са опитвали храна от популярните в България вериги за бързо хранене, нито я търсят, следвайки примера на родителите си.

На родителите, които не могат да се справят с любопитството на децата си към вредни храни, дава следния съвет: когато детето настоява много да му купите такава храна, го накарайте да прочете съдържанието от опаковката и му кажете, че ако успее да го направи, ще му купите продукта. На третата дума те сами се отказват, защото осъзнават, че това не е храна", препоръчва тя.