2023: Позитивното е, че най-лошите опасения не се сбъднаха

2023: Позитивното е, че най-лошите опасения не се сбъднаха

Българите сме станали прекалено вторачени в лошото, отдадени на безполезно мрънкане, което ни прави по-нещастни, отколкото реалността предполага.
Българите сме станали прекалено вторачени в лошото, отдадени на безполезно мрънкане, което ни прави по-нещастни, отколкото реалността предполага.
"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към наблюдатели - философи, политолози, социолози, писатели - да оценят отиващата си година и да направят прогнози за новата. Каква беше 2023 г., когато към бушуващата война на Русия срещу Украйна се добави нова след нападението на терористичната глупировка "Хамас" в Израел? В която мирът не изглежда близо, а разделението сред човечеството стана още по-дълбоко. Годината, в която България след поредица от избори вече има редовно правителство, макар и с клауза за ротация през 9 месеца и съпътствано от множество скандали всеки ден.
Как наблюдателите обобщават изминалите 12 месеца - четете равносметката им в дните до новата година, а прогнозите им за 2024 г. - след 1 януари. Публикувахме отговорите на Евгений Дайнов, Калоян Велчев, Даниел Стефанов и Боряна Димитрова, днес четете на Вержиния Велчева - юрист, юридически съветник на президента Желю Желев, депутат от СДС във Великото Народно събрание и в 36-ото Народно събрание.
Какво ще остане в историята (българската и световната) от 2023 г.? А какво трябва да остане?
- Не мисля, че ще остане с някакво наистина значително събитие. По-скоро наблюдавахме процеси в развитие.
Годината, събрана в едно изречение?
- Всички лоши сценарии станаха потенциално възможни, но нито един не се осъществи (все още).
Коя е думата на 2023 година според Вас?
- Ако трябва да перифразирам Oxford University Press - за мен думата е rizzlessness. Особено в сферата на политиката, доколкото Зеленски беше личността на 2022 година.
Продължаваме да живеем с все повече войни и в политическа нестабилност и апатия - можете ли все пак да посочите кои са позитивните процеси от отминаващата година?
- Че най-лошите опасения не се сбъднаха. Че Украйна - макар и хиляди трудности и с недостатъчна подкрепа, е несломима. Че България излезе (поне временно) от спиралата на безплодните избори. Че имаме премиер и някои министри, които биха били гордост за всяка демократична държава.
Ако търсим позитивното - ще го видим. Българите сме станали прекалено вторачени в лошото, отдадени на безполезно мрънкане, което ни прави по-нещастни, отколкото реалността предполага.
Кои са важните уроци от 2023?
- Важните уроци не се променят през годините, както и нежеланието ни или неспособността ни да се учим от тях.
С продължаващата война в Украйна и започналата война в ивицата Газа отдалечи ли се човечеството от цивилизацията?
- Много маски започнаха да падат след руската агресия в Украйна. И продължиха да падат през 2023 г. Други маски паднаха след терористичните зверства на "Хамас". Просто стана ясно, че някои, които се представяха за съпричастни с цивилизационни ценности, не са.
А иначе човечеството винаги е било разделено между цивилизацията и варварството, но винаги цивилизацията е движила прогреса, а той не е спирал. Дори когато временно сме имали съмнения в това.
Изненада ли ви новината за възможното предстоящо завръщане на Доналд Тръмп като президент на САЩ? Какви сценарии за света носи тя?
- Къде е тук новината? Тръмп продължи да живее в отминалата отдавна 2020 г. с истерията за някаква илюзорна и открадната победа. Изненадващо донякъде за мен е до каква степен е деградирала Републиканската партия, която е напълно подвластна на този човек. А кандидати като Десантис и Рамасвами показват, че може да е и по-зле.
Не вярвам все пак Тръмп да се завърне. За доброто на всички.
Българското общество успя ли да преодолее някое от тежките разделения, които го разкъсват ?
- В едно общество, в което към 60% са апатични, никое разделение не може да е чак толкова тежко. По-скоро тревожна е нарастващата нетолерантност в общуването дори между съмишленици. Като че ли вече не сме способни да говорим без обиди и с аргументи. И медиите са основни вдъхновители на това.
Нормално е да има различни мнения. Не е нормално на някои мнения да се дава трибуна. Не е нормално от национални медии или от парламентарната трибуна да се лее реч на омраза и това да се допуска и ретранслира безкритично като някаква "гледна точка".
Какво се видя в "огледалото" на парламентарните и местните избори тази година?
- Видяха се стари проблеми, които лесно могат да бъдат решени и за които от години няма желание това да се случи. Няма как да се вдигне избирателната активност, ако има сериозни съмнения в честността на изборите. Видя се, че истински добрите кандидати успяват дори в условията на купен и нечестен вот и че политическата дилетантщина се наказва.
Хватката на задкулисни кръгове върху публичните ресурси беше ли разхлабена?
- Когато на практика липсват институциите, които трябва да се борят със задкулисните кръгове, няма как да очакваме те сами да се откажат от влиянието си. Защо да го правят?
Може би има отделни опити, но без работещи прокуратура, следствие и регулатори тези опити са обречени да останат изолирани и без особен успех.
Еманципира ли се България от Русия през 2023 ?
- Все още не, но поне се опитва. Тази зависимост от Русия е до голяма степен наложена, тя не е резултат от някаква любов, както се опитват да ни убеждават. Затова и еманципирането няма са е възможно само и единствено с наши желания, чувства и усилия. Мисля, че глобалните процеси и икономическата логика ще ни помогнат все повече да се еманципираме.