Книгите на издателство ICU (Ай Си Ю) се познават отдалеч - както по кориците, така и текстовете. Те са внимателно подбрани, прецизно изредактирани и красиво художествено оформени. А човекът, който стои зад облика на ICU, е Невена Дишлиева-Кръстева - собственик и главен редактор.

Годината е 2010, когато Невена Дишлиева решава да тръгне по собствен път, защото усеща, че както в житейски, така и в професионален план е достигнала предел. Тогава тя има петнайсетина години опит в книжния бранш, работейки като редактор и преводач в няколко издателства. Разказва, че е имала възможност да продължи да превежда, защото не са липсвали предложения за следващи книги. Изправена обаче пред избора да следва рутината или да тръгне в нова посока, залага на второто.

И така създава издателство ICU. Разказва, че не е имала представа с какво се захваща. Разчитала е на скромния си професионален опит и се е заблуждавала, че познава всички аспекти на издателската работа. Признава, че това не е така, но се учи всеки ден.

ICU издава около десетина книги годишно, като фокусът е основно върху качествената европейска литература, представлявана от романи, разкази и поезия на десетина езика. Авторите с много малко изключения са съвременни писатели, които обикновено са носители на значими литературни награди. Сред писателите, които ICU издава, са Олга Токарчук, Горан Войнович, Андонис Георгиу, Тодора Радева, Крис Клийв. Невена Дишлиева разказва, че издава само и единствено книги, които чете и обича, каквито я вълнуват и без които не може да си представи българския литературен контекст.

ICU също така издава и книги на английски език. Три от тях са се превърнали в емблема на ICU: "Куфарът на брат ми", "Бащите не си отиват" и "Истории от 90-те". Те съдържат над 60 лични истории, чиито теми са много отвъд българското - общочовешки, силни, вълнуващи истории, които биха били оценени навсякъде по света. Те са в превод на Екатерина Петрова, която е и автор в два от сборниците, а редакцията е на Анджела Родел. Освен това ICU издава английски версии и на някои от книгите на Катерина Стойкова, която сама се превежда.

А как успява едно издателство да съществува, като издава десетина книги годишно? Невена Кръстева отказва да отговори на този въпрос с "трудно", защото "който го е страх от мечки, не ходи в гората". Тя разказва, че от голяма помощ са финансиращите програми, защото са насочени към подкрепа именно на такъв тип литература - без касов характер, но с безспорни литературни достойнства и важни послания. Това по думите й не решава проблема, защото издаването на книги е скъпо удоволствие, особено в страна, където тираж от 1000 броя се приема за стандарт. Но краткият й отговор на тази голяма тема е, че издателството оцелява с достойнство.

Невена Кръстева разказва, че нерядко успява да намери подкрепа и сред читателите, защото по думите й качествената литература си има своята аудитория в България, макар и не е многобройна. Читателите на ICU не са многохилядни, но пък са стойностни, чувствителни хора. Казва, че не може да даде универсален отговор на въпроса дали днес се чете, защото допуска, че има хора, които не отварят книга и тя не е част от света им.

ICU е издателството, което ни помага да се докоснем на български до книгите на полската писателка и нобелистка Олга Токарчук. Тези, които не са я чели, Невена Дишлиева избира да не убеждава със собствените си думи да го направят. Тя предпочита Токарчук сама да го направи чрез откъс от "Емпузион" в превод на Крум Крумов:

Освен книгите на Токарчук една от перлите в короната на издателство ICU е най-новото издание на "Вълшебната планина" на Томас Ман - книга с около хиляда страници, която е предизвикателство както за читателите, така и за издателите.

Невена Дишлиева разказва, че по време на гостуването на Олга Токарчук в България през 2022 г., по време на фестивала "Литературни срещи", е станало известно, че новата й книга "Емпузион" диалогизира с "Вълшебната планина" на Томас Ман. Още тогава издателката, Токарчук и преводачът Крум Крумов разговарят за това, че издаването на "Емпузион" на български би било чудесно да се съчетае с актуализиране на интереса към "Вълшебната планина", която в последните години липсваше на българския пазар. Дишлиева казва, че преиздаването на такъв огромен труд като този на Ман всъщност изобщо не е било въпрос на решение, а на плавен и неизбежен процес.

Така "Емпузион" на Токарчук и "Вълшебната планина" на Ман се появяват една след друга, а след тях и "Вълшебника" на Колъм Тойбин. Книгата е посветена на живота на Томас Ман и Невена Дишлиева разказва, че просто е чакала своя ред и контекст. Резултатът е един своеобразен триптих, три книги, които си кореспондират и носят визуални сходства. Това според издателката е поредното доказателство, че между книгите в каталога на ICU има деликатна свързваща нишка.

За да се изпреде тази деликатна нишка, Невена Дишлиева-Кръстева разчита на хора, които приемат работата си за издателството като мисия. Всички вървят заедно по пътя на книгата, който издателката казва, че е дълъг и криволичещ, а понякога и с препятствия.

Пътешествието започва с изчитането на десетки ръкописи, пресяване на тонове информация, които заливат всеки издател по различни канали - професионални книжни изложения, литературни агенти, автори, преводачи, за да се стигне до най-любимото на издателката: "Един приятел е написал книга, искаш ли да я издадеш." След това идват преговорите за авторски права, намирането на преводач и цялостно планиране къде стои книгата в каталога на издателството. Стига се до работата с текста, която изисква превод, редакция, корекция и страниране, а през това време художникът чете и предлага варианти, които се пресяват и един от тях се изпраща за одобрение от автора. Тя казва, че художници, които четат внимателно книгите, по които работят, комуникират активно с авторите и преводачите, предлагат цялостна визия и интерпретация, не просто корица, облекло на отпечатания текст, а тази работа навътре по думите й си личи и се отразява във външното.

Тя допълва още, че за нея е много важно трудът на преводачите, а и на всички по веригата, да бъде достойно заплатен. Това внимателно пресяване и грижата за всички по веригата помагат в крайна сметка с годините да се утвърди разпознаваем стил във визията на книгите на ICU. А художниците, с които работи издателството в последно време, са Таня Минчева, Стоян Атанасов, Люба Халева и София Попйорданова.

Името на издателството е игра с изречението "Виждам те" (I see you) на английски. Какво в крайна сметка вижда издателството, когато гледа пишещите и четящите? Невена Дишлиева казва, че ICU вижда писатели и читатели с изграден литературен вкус. Разказва, че читателите са безкомпромисни към качеството на книгите и тя все по-често получава обратна връзка. Казва, че с всяко следващо писмо осъзнава все по-ясно отговорността да се издават отлично преведени, изрядни като редакция и корекция книги с изящен дизайн. Всеки пропуск и недоглеждане лъсва на фона на високото качество и читателите не го спестяват на издателството. По този повод издателката казва, че е много благодарна за това, че процесът на общуване тече в двете посоки.

Що се отнася до писателите, Невена Дишлиева разказва, че всичките автори на ICU са обединени от това, че не се притесняват да си причинят дискомфорт - и да причинят на читателя дискомфорт - като пуснат в личния си свят нечия травма или трагедия. По думите й изправянето срещу болезнени преживявания чрез литературата е обединяваща сила, тя създава общност. Такива писатели вижда ICU и на техните текстове се доверява.

А общото пътешествие през януари предстои с романа "Злато" от Крис Клийв, както и с нещо ново и необичайно - една лапландска история от Юхани Карила, в която се преплитат магия и митология, темата за природата срещу човека и още много. През предстоящата година читателите на ICU ще се срещнат още с утвърдени и не толкова познати автори като Олга Токарчук, Сара Бернщайн, Андреа Расучану, Горан Войнович, Кевин Бари, Колъм Тойбин и Стефан Брайс.