Членове на парламента от центристката коалиция на френския президент Еманюел Макрон и една консервативна партия постигнаха съгласие по законопроекта за имиграцията, сред чиито цели е засилването на способността на Франция да депортира чужденци, които не са добре дошли в страната, каза вътрешният министър Жерал Дарманен във вторник.

Дарманен, който подкрепя законопроекта, похвали напредъка по приемането на този "важен текст, който ще защити французите", но също така ще позволи на до 10 000 мигранти без документи годишно да получават разрешения за пребиваване и да заемат работни места в сектори, които имат затруднения с наемането.

Консервативният депутат Ерик Соти, президент на Републиканската партия, изтъкна, че компромисният текст включва разпоредби за намаляване на броя на мигрантите, идващи във Франция, по-специално чрез ограничаване на достъпа на чужденците до социални помощи.

Центристкото правителство на Макрон няма мнозинство в парламента и опозиционните депутати миналата седмица отхвърлиха законопроекта, без да го обсъдят в Националното събрание (долната камара). На свой ред правителството потърси компромис с републиканските законодатели, които настояха за твърд подход.

По-рано във вторник в Елисейския дворец се проведе извънредна спешна среща между Макрон, неговия премиер и ръководителите на президентската коалиция в парламента, а във френските медии се появиха спекулации за министри, заплашващи да подадат оставка.

Първоначално френското правителство каза, че това ще бъде законодателство на принципа на моркова и тоягата, което ще улесни мигрантите, работещи в сектори, в които липсва работна ръка, да получат разрешение за пребиваване, но също така ще улесни експулсирането на нелегални мигранти.

За да получи подкрепа от десницата обаче, правителството се съгласи да смекчи мерките за разрешения за пребиваване, като същевременно отложи достъпа на мигрантите до социални помощи - включително помощи за деца и помощи за жилище - с няколко години.

Френската система за социално подпомагане е една от най-щедрите в света, предоставяйки средства дори на чуждестранни жители, помагайки им да плащат наема си или да се грижат за децата си с месечни вноски до няколкостотин евро, базирани на проверка на доходите.

Крайнодесните, а отскоро и консерваторите, твърдят, че тези помощи трябва да бъдат запазени само за французите. Споразумението, договорено във вторник, ще отложи достъпа до жилищни помощи за безработни мигранти извън ЕС с пет години.

Компромисът също така въвежда миграционни квоти, затруднява процедурата по придобиване на френско гражданство за децата на имигрантите и установява правила, според които лица с двойно гражданство, осъдени за тежки престъпления срещу полицията, могат да загубят френското си гражданство.

Споразумението, договорено в специална комисия от седем сенатори и седем депутати, беше оценено като добра новина за Макрон, който превърна законопроекта за миграцията в ключова част от втория си мандат. Буксуването в преговорите можеше да доведе до отлагането му.

В същото време само шест месеца преди изборите за Европейски парламент, в които имиграцията ще бъде една от водещите теми, това развитие може да даде тласък на Марин льо Пен, която, усещайки политическа възможност, нарече променения законопроект "голяма идеологическа победа" за нейната крайнодясна партия.

Тя обяви, че нейната партия ще гласува за законопроекта в долната камара, с което предизвиква огромно смущение на лявото крило на партията на Макрон от перспективата да гласува в унисон с крайната десница.

Премиерът Елизабет Борн каза пред парламента, че законопроектът ще направи френската система по-ефективна, защото "драстично ще опрости процедурите за обработка на молби за убежище, (и) защото ще направи възможно по-бързото експулсиране на криминални или радикализирани чужденци".

Други правителства в Европа избират по-строги миграционни политики. Британският премиер Риши Сунак каза в събота, че ще настоява за глобални реформи в системата за предоставяне на убежище, предупреждавайки, че заплахата от нарастващ брой бежанци може да "затрупа" части от Европа.