Президентът Румен Радев ще сезира Конституционния съд за приетите промени в основния закон. Това обяви президентът, цитиран от Българската национална телевизия."За експеримента с Конституцията българите ще плащат тежка цена и като държавен глава сезирането на Конституционния съд е мой дълг", заяви още той.

Според него с приетите окончателно по-рано промени няма да се решат големите проблеми на правосъдието и да гарантират справедливост за българските граждани, с каквато цел те бяха инициирани. "За сметка на това подкопават устоите ни като демократична, правова и суверенна държава", каза още президентът.

Той разкритикува записаната възможност депутати и министри да има двойно гражданство. Според него с този текст се показва, че за управляващите наличието на двойни стандарти на лоялност към България не са проблем.

Радев ще може да сезира Конституционния съд, след като промените бъдат обнародвани в Държавен вестник. Това трябва да направи председателят на парламента, като вероятно това ще стане до края на седмицата. След това тече 7-дневен срок за сезиране на Конституционния съд.

Това няма да се отрази на влизането в сила на промените. Решението на Конституционния съд ще зависи от това дали Радев поиска за противоконституционен да бъде обявен целият проект или отделни части от него. Сезирането на Конституционния съд няма да попречи и на сроковете, които депутатите записаха за промени в съдебните закони.

Попитан дали е притеснен от заявката на "Възраждане" и "Има такъв народ", че ще обжалват промените в Конституцията, Борисов обяви, че "оттук насетне ще се занимаваме с бюджета, тъй като той пряко касае всеки един човек".

Председателят на БСП Корнелия Нинова видя в окончателно приетите промени в Конституцията "отворена врата за преговори" от ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС към президента Румен Радев. Пред журналисти в Народното събрание тя обяви, че смята, че правомощията на служебното правителство може и да не бъдат ограничавани.

Подобно на "Възраждане" и "Има такъв народ", и БСП видя "предателство на българския национален суверенитет" във възможността да се кандидатират за министри и депутати хора с двойно гражданство. Председателят на социалистите допусна БСП да се включи в жалбата на "Възраждане" и "Има такъв народ" срещу промените в Конституцията.

Партийният лидер изглежда обаче не е запознат, че според Конституцията президентът може да връща за обсъждане в Народното събрание закони, но според чл. 156 от основния закон:

Председателят на парламентарната група на ДПС и санкциониран за корупция по закона "Магнитски" Делян Пеевски заяви, че е доволен от промените, а днешният ден е "исторически" за България. "Положихме максимални усилия с колегите. Мисля, че днес е исторически ден за България", заяви Пеевски, цитиран от БТА след окончателното гласуване на промените.

Попитан за следващата им стъпка като конституционно мнозинство, Пеевски отговори: "съдебните закони да започнем, за регулаторите има време, ще гледаме внимателно и ще обсъждаме".

След окончателното гласуване на промените в Конституцията Христо Иванов обяви, че за него това е едва началото на съдебната реформа. "Тези промени дават възможност в последващите изменения В Закона за съдебната власт, процесуалните закони и най-вече с кадровите решения, които предстои да бъдат взети, да постигнем целите, които си поставихме: истинска независимост на съда по европейски стандарт, модерна, ефективна, отчетна прокуратура, справедливо правосъдие", каза Христо Иванов.

Министърът на правосъдието Атанас Славов ("Да, България") определи промените като "най-голямата стъпка към това страната да е европейска, демократична, правова държава". Смята, че окончателно гласуваните текстове са по-добри от първоначално внесените. Кирил Петков от "Продължаваме промяната" заяви, че е щастлив от промените в Конституцията: "Тези промени ни дават надежда, че със следващите стъпки, които няма да са лесни, ще стигнем до там, където бленуваме: за справедлива европейска държава".

На въпрос на "Дневник" дали вече са изчерпани възможностите за обвинения в задкулисие и паралелна държава, във фокуса на които до неотдавна бяха Бойко Борисов от ГЕРБ и Делян Пеевски от ДПС, Иванов каза:

Посочи, че казусите следва да се решават от институциите, а не от политическите обвинения. "Това няма да стане с публикуването на измененията в "Държавен вестник". То ще бъде възможно, когато завършим архитектурата от процесуални, устройствени закони, след което да вземем трудни и важни кадрови решения", каза Иванов.

Министърът на правосъдието Атанас Славов благодари на ГЕРБ, "Продължваме промяната - Демократична България" и ДПС, че са подкрепили промените в Конституцията и са взели това "историческо решение"

Конституционните промени, гласувани със 165 гласа "за", отварят вратата за сериозно законодателство и промяна в основните съдебни закони. Преди това, обаче има една неизвестна - дали ще бъде сезиран Конституционният съд.

Промените първо трябва да бъдат обнародвани в Държавен вестник, като не е известно дали президентът Румен Радев няма да поиска от Конституционния съд да се произнесе по измененията. Причините, поради които Конституционният съд би могъл да отмени изменения в основния закон, са най-общо три, пише news.lex.bg.

Основната е, ако обикновеното Народно събрание е навлязло в компетентността на Великото Народно събрание. Подобни опасения бяха изказани в хода на обсъжданията на текстовете, другата причина, поради която Конституционният съд би могъл да отмени промените е нарушение на процедурата по приемането им, а третата е противоречие между норми на основния закон.

В преходните и заключителните разпоредби на приетия законопроект е записано, че в срок от шест месеца от обнародването им трябва да бъдат приети промени в съдебните закони, свързани с измененията.

А три месеца след това ще бъде направен избор за нови членове на Висшия съдебен съвет. Настоящият състав, който беше избран през 2017 година и който действа вече година след края на мандата му, ще продължи да действа още поне девет месеца.

БСП, "Възраждане" и "Има такъв народ" за пореден път влязоха в сблъсък за това коя е истинската опозиция заради решението на социалистите да участват в дебата на второ четене по промените и отказът на "Възраждане" и "Има такъв народ" да дискутират текстовете.

Спорът предизвика зам.-председателят на парламента Кристиан Вигенин (БСП), който се обърна към парламентарните групи на "Възраждане" и "Има такъв народ" с репликата, че може би "щеше да е по-полезно вместо обиди от трибуната и процедури, да участвате в дебата и да кажете какво не ви харесва в тези промени. Сега когато ги атакуваме може би щеше да е по-добре да сме чули цялата палитра от аргументи против тях", подчерта Вигенин. Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов му репликира, че БСП е имала възможност да ги последва при излизането им от пленарната зала във вторник (19 декември), но не го е направила и това разкривало, че БСП е "резервното колело на управляващата коалиция".

Председателят на парламентарната група на "Има такъв народ" Тошко Йорданов нарече БСП "тротинетка на управляващата сглобка".

Депутатът от БСП Георги Свиленски пък се закани, че социалистите няма да позволят "Възраждане" и "Има такъв народ" да им се "катерят по раменете". Той попита "Възраждане" и "Има такъв народ" защо при гласуването на второ четене на промените в Конституцията ги е нямало и не са си защитили предложенията, а днес са в залата.

Без изненади, парламентарното мнозинство от "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ и ДПС гласува промените в Конституцията, които предвиждат промени в съдебната власт, по-малко правомощия за главния прокурор, нов начин за формиране на служебните правителства, разновидност на индивидуалната конституционна жалба, както и други предложения.

Основните акценти на промените са:

- Запазва се методическото ръководство на обвинението - главният прокурор ще утвърждава еднакъв стандарт за делата в досъдебната фаза, които обаче няма да бъдат изготвяни еднолично от него.

С приетите на второ четене промени новият Висш съдебен съвет ще има 15 членове - председателите на ВКС и ВАС, 8 избрани от съдиите и 5 от Народното събрание. Новият Висш прокурорски съвет ще се състои от 10 членове - главният прокурор, двама избрани от прокурорите, един от следователите и 6 от парламента.

- Парламентът няма да се разпуска при невъзможност за сформиране на кабинет.

Бившият вътрешен министър и депутат от "Продължаваме промяната - Демократична България" Бойко Рашков гласува "въздържал се" за промените в Конституцията. След като вотът му стана известен, последваха ръкопляскания от залата.

Рашков, който самоинициативно внесе отделно от общия проект за промени преди второ четене, предложения за изменения, критикува идеите, свързани с прокуратурата и по-конкретно идеите за разпределението в новия прокурорски съвет.

Според проекта в него избраните от парламента ще са повече от тези, избрани от самата прокуратура. Идеята на това изменение е да се избегне формирането на мнозинство около главния прокурор - практика в последните няколко съвета.

След като заместник-председателят на парламента Никола Минчев изчете доклада за трето гласуване, започна поименния вот.

Председателят на парламента Росен Желязков казва имената на народните представители и те казват от място как гласуват.

За да бъдат приети, са необходими над 160 гласа, които мнозинството и ДПС имат.

Мнозинството отхвърли предложението първо на "Има такъв народ", а впоследствие и на БСП третото гласуване на промените да бъде излъчвано пряко по националните медии.

Иван Ченчев от БСП пък след приемането на седмичната програма попита защо няма парламентарен контрол. "Да не сте издавали заповед, че отменяте контрола?", попита Ченчев председателя на парламента Росен Желязков. В отговор Желязков го посъветва да прочете правилника, а след това да прочете програмата на депутатите. "Тя е за 20, 21, 22 декември е неработен ден по нашия правилник. В петък няма да има пленарно заседание", заяви Желязков.

Промените в Конституцията, които на 19 декември бяха приети на второ четене в парламентарната зала с гласовете на "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ и ДПС бяха гласувани за по-малко от десет минути и на трето четене в ресорната комисия същия следобед.

Комисията беше свикана 30 минути след края на заседанието, което разгледа за близо шест часа измененията. Преди окончателното трето гласуване депутатите не могат да правят предложения за изменения по същество, а само технически редакции.

Проектът за изменение на основния закон беше внесен в края на юли. В началото на октомври той не успя да събере повече от гласовете на вносителите - над 160 и затова процедурата тръгна по т.нар. бавна писта. Така се стигна до второто първо гласуване в началото на декември, когато измененията бяха гласувани успешно. Преди второ четене управляващите и ДПС внесоха корекции на някои от предложенията си и се отказаха от идеите за смяна на националния празник.