Скандалите в Народния театър и Национален фонд "Култура", ниският бюджет за култура, протестът на музикантите от Софийската филхармония заради ниските заплати, както и обвиненията в насилие на Диана Димитрова срещу Юлиан Вергов разтърсиха гилдията на културните дейци през 2023 г. Те до голяма степен белязаха културния живот в България и оставиха усещането, че там не се случва нищо хубаво. Затова "Дневник" реши да обобщи някои от най-значимите събития в културния живот на страната, станали повод за приятни преживявания. Подборката включва събития в литературата, киното, музиката, театъра и визуалното изкуство, които според екипа на "Дневник" заслужават внимание.

Безспорно най-голямото литературно събитие за 2023 г. е това, че България беше удостоена с първия си международен "Букър". В навечерието на 24 май романът "Времеубежище" на Георги Господинов в превод на Анджела Родел бе отличен с престижната литературна награда. И макар отличието да предизвика и негативни коментари, повечето критици бяха единодушни, че то отваря нови хоризонти пред българската литература. Господинов издаде романа девет години след "Физика на тъгата" и по време на Софийския панаир на книгата каза, че обмисля нова книга. По думите му тя тя ще е "за първите страхове, които стават по-големи от самите нас".

В края на годината още едно събитие, свързано с българската литература, донесе повод за радост. Години наред Мари Врина-Николов превежда от български на френски език автори като Георги Господинов, Йордан Йовков, Виктор Пасков, Емилия Дворянова и др., а в края на 2023 г. получи признание за труда си. Тя беше отличена от френския ПЕН клуб с наградата за най-добър превод за френския вариант на романа "Остайница" от Рене Карабаш.

През отминаващата година литературните фестивали дадоха възможност на българската публика да се срещне с много значими писатели на нашето съвремие. В рамките на "Аполония" в България гостува носителката на "Нобел" за литература Светлана Алексиевич, а по време на Софийския литературен фестивал в началото на декември публиката имаше възможност да се срещне с Лейла Слимани - наградена с престижната литературна награда "Гонкур" и председател на журито, което връчи международен "Букър" на Георги Господинов.

През 2023 г. в българското кино се случиха много неща. Тонислав Христов дебютира в игралното кино с "Добрият шофьор", фестивалът "Златен ритон" се завърна след няколкогодишно прекъсване, а Милена Фучеджиева предизвика полемики с филма "Ваймар експрес", който показа в друга светлина Фани Попова-Мутафова.

Най-голямото киносъбитие през годината обаче безспорно е международният успех на филма "Уроците на Блага" на режисьора Стефан Командарев. Продукцията за пенсионираната учителка Блага триумфира на Международния кинофестивал в Карлови Вари (Чехия). Продукцията беше отличена с голямата награда "Кристален глобус" и наградата на екуменическото жури, а актрисата Ели Скорчева, която изпълнява главната роля във филма, получи статуетката за женска роля. Кинофестивалът в Карлови Вари е един от най-престижните в Европа и наградите донесоха радост за почитателите на киното.

Но признанията за филма на Стефан Командарев не спират дотук. "Уроците на Блага" си тръгна с Голямата награда на журито от Международния филмов фестивал в Рим, получи и номинация за наградите "Сателит" в САЩ. "Уроците на Блага" е и българското предложение за "Оскар", но не получи номинация. Друг филм с българско участие обаче бе отличен с престижната статуетка тази година. Продукцията "Навални" с участието на българския разследващ журналист Христо Грозев получи приза за най-добър документален филм.

Макар и българското кино да поляризира мненията на зрителите, успехите му тази година не бяха малко и не се изчерпват с филма на Командарев. Вторият пълнометражен филм на Яна Титова "Диада", който разказва за мечтите на 16-годишната Дида, също получи международно признание. Продукцията бе отличена с голямата награда Grand Prix на кинофестивала в Талин, а актрисата в главната роля Маргарита Стойкова се нареди сред десетте изгряващи звезди на фестивала "Берлинале". Програмата селектира актьори от цял свят за техните постижения и им дава възможност да бъдат забелязани от международните медии.

През пролетта на тази година режисьорът Теодор Ушев предизвика множество полемики с филма "Ф1.618", който беше представен на Московския кинофестивал. Ушев беше критикуван заради това, че сам е предложил филма си на фестивал, чийто директор е приближеният до Владимир Путин режисьор Никита Михалков. "Ф1.618" спечели Специалната награда на журито на международния фестивал, но режисьорът заяви, че не може да приеме награда "в град, откъдето се издават заповеди за убийства на жени и старци, на ваши и мои братя". На този фон филмът на Теодор Ушев беше отличен с голямата награда "Златна палма" на кинофестивала в Бевърли хилс (Калифорния) заради "майсторството на филмовото изкуство, разказването на истории и човечността".

Българската актриса Мария Бакалова, която работи предимно в Холивуд, след като беше номинирана за "Оскар" през 2021 г., продължава да получава роли в много международни продукции. Предстои да я гледаме в шпионска комедия със Себастиан Стан и в биографичен филм за Доналд Тръмп. Тази година в "Мисията невъзможна: Пълна разплата - част първа" участваха български актьори, сред които Доротея Толева и Захари Бахаров.

Новата 2024 г. също вещае интересни събития в областта на киното. Фестивалът "София филм фест" вече обяви част от акцентите в програмата си - новите филми на Аки Каурисмаки и Агнешка Холанд, както и "На борда на "Адамант" - продукцията, спечелила "Златна мечка" за най-добър филм на "Берлинале". Предстоят и премиери на български филми, сред които "Уроци по немски", "Чума" по сценарий на Боян Биолчев и "Гунди - Легенда за любовта", посветен на обичания футболист.

Бляскавото за Народния театър събитие през годината беше гостуването на Джон Малкович, който в партньорство с Ингеборга Дапкунайте представи спектакъла "В самотата на памуковите полета". Цените на билетите, която достигнаха до 400 лв., възмутиха голяма част от театралната публика, но актьорът спази принципа си: "Когато се вдигне завесата, трябва да си свърша работата, да се раздам."

Впоследствие Малкович посети отново България, където представи спектакъла "Адска комедия" на фестивала "Варненско лято" за далеч по-достъпни цени. Въпреки полярното приемане на Джон Малкович гостуването на американския актьор е събитие, защото не всеки ден българските зрители получават възможността да гледат международни артисти. През 2024 г. Малкович отново ще дойде в България, но този път в ролята на режисьор, защото ще постави пиесата "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу в Народния театър.

През пролетта на 2023 г. България за първи път взе участие в Театрална олимпиада, която се проведе в Унгария. Първата българска постановка, селектирана за най-голямото театрално събитие в света, бе "Коприна" на Диана Добрева. Постановката се нареди редом до спектакли на водещи световни режисьори като Иво ван Хове, Ромео Кастелучи, Робърт Уилсън и др. Това беше поредният световен успех за Диана Добрева след представянето на спектакъла "Калигула" на фестивала в Шизуока (Япония) и Голямата награда за спектакъла "Одисей" на фестивала на античната драма във Велес (Република Северна Македония). Наскоро Добрева постави "Едип и пророците" в Драматичния театър в Пловдив, а през 2024 г. предстои премиерата на "Моби Дик" в Народния театър.

Сред театралните премиери тази година се открои спектакълът "Хага" на режисьора Галин Стоев, който представя въображаем процес срещу отговорните за войната в Украйна. Постановката привлече вниманието и на френския вестник "Фигаро", който написа, че пиесата се радва на голям успех в България и е развълнувала зрителите. В анкетата на "Литературен вестник" театралните критици Николай Йорданов и Албена Тагарева определят единодушно "Хага" за театралното събитие на 2023 г.

В музикално отношение 2023 г. бе много успешна за Софийската опера. На Международния оперен фестивал в Тегу (Южна Корея) спектакълът "Електра" бе изпратен с близо 15-минутни аплодисменти. Софийската филхармония направи много успешно турне, което мина през държави като Австрия и Гърция. От друга страна, България бе посетена от звездата на Баварската държавна опера Диана Дамрау, легендарния певец Хосе Карерас, цигуларите Дейвид Гарет и Ара Маликян, италианското трио IL VOLO, а композиторът на филми като "Батман" и "Хълк" Дани Елфман представи концерт в София. През 2024 г. българската публика ще има възможността да види изпълнители от световна величина като Йонас Кауфман, носителя на "Грами" Брин Терфел, както и Пласидо Доминго, чийто концерт трябваше да се състои тази година, но бе отложен за 2024 г. Едни от най-дългоочакваните концерти са и тези на Андре Рийо, който през предстоящата година за пореден път ще посети страната ни. През следващата година предстоят още два концерта на Дейвид Гарет, а първото си шоу на Античния театър ще представи хърватският челист Hauser.

Почитателите на джаза също имаха възможност да се насладят на различни музикални събития. Фестивалът A to JazZ показа музиканти като Джудит Хил и Лакиша Бенджамин, в рамките на Международния джаз фестивал в Боровец гостуваха изпълнители като Роберто Фонсека и Джайв Ейсис, а Plovdiv Jazz Fest срещна българската публика с Шико Пинейро, Волфганг Мутшпил, Джулиан Лаж дуо и др. Вече са ясни датите за A to JazZ, който през 2024 г. ще се проведе от 4 до 7 юли, а участниците предстои да бъдат обявени.

България не се слави като предпочитана дестинация за концерти, но през отминаващата година все пак не липсваха и музиканти, които се срещнаха с българските си почитатели. Третото издание на "Мидалидаре рок фест" предостави възможност на феновете на тежката музика да се насладят на звезди от ранга на Scorpions, Europe и Helloween. През 2024 г. ще има ново издание на фестивала, а първите хедлайнери, които обявиха организаторите, са легендите от Deep Purple.

Извън рамките на "Мидалидаре рок фест" концерти в България изнесоха метъл бандата Pantera, Джони Деп с "Холивудските вампири", както и бившата вокалистка на групата Nightwish Таря Турунен. Новата година също се очертава да бъде интересна за почитателите на рок и метъл музиката. Вокалистът на Iron Maiden Брус Дикинсън включи България в самостоятелното си световно турне, американската траш метъл група Megadeth ще изнесе концерт в София, а след кратко прекъсване фестивалът Hills of Rock също ще се завърне през 2024 г. с КoЯn и много други звезди.

Един от най-изненадващите концерти през 2023 г. беше този на американската група Imagine Dragons, която включи България в световното си турне и събра над 40 хил. души на Националния стадион "Васил Левски" в София. Техният концерт заедно с този на Графа бяха единствените, които се проведоха на Националния стадион тази година. През 2024 г. стадионът ще бъде домакин на шоуто на Ед Шийрън, което предизвика голям интерес и се очаква с нетърпение от феновете на британската звезда.

През 2023 г. концерти в България изнесоха още електронното дуо The Chemical Brothers, канадската звезда Брайън Адамс, както и американската група Black Eyed Peas. През новата година пък предстоят гостувания на изпълнители като Лара Фабиан, хърватския челист Hauser, като българската публика ще може да се наслади и на два спектакъла, които идват от Бродуей в Зала 1 на НДК - "Малкият принц" и "Фантомът на операта".

В рамките на отминаващата година в България бяха открити и няколко нови културни пространства. Едно от най-големите събития безспорно беше отварянето на центъра "Кристо и Жан-Клод" в Габрово. Той се намира в бившето текстилно училище на четири етажа, което е преобразено в нов арт център. По време на откриването посетителите имаха възможност да видят изложбите "Роден в Габрово" и "Проекти", звуковата инсталация на Емилиян Гацов-Елби и Стефан А. Щерев, както и ателиета на множество съвременни артисти. Центърът е замислен като място, което ще дава поле за изява на млади артисти, а предстоящите дейности покрай него предстои да бъдат обявени.

Още едно ново място отвори врати с първа изложба, посветена на световноизвестния творец Кристо. То обаче е в София и засега си няма име. Намира се на ул. "Гурко" 46 и е идейна колаборация на две познати галерии - Gallery 2.0 и Marché Antiquе. Новото пространство беше открито с изложбата "От Явашев до Christo", в рамките на която посетителите могат да видят непоказвани ранни рисунки, снимки и писма.

През 2023 г. врати отвори и една нестандартна сграда до Женския пазар в София. DOT.Sofia съчетава бутиков хотел и ресторант с авторска кухня, а в края на септември спечели и голямата награда на Камарата на архитектите. Причината това място да бъде включено в събитията с културно значение е, че в него се помещава отделно пространство за съвременно изкуство. Първата изложба там бе на френско-българския художник Стефан Николаев, която се превърна в истинско събитие в арт средите. Отделно от това пространство за изложби в цялата сграда могат да се видят артистични намеси на художника Недко Солаков.

В Казанлък заработи музей с една-единствена картина - "Ахинора" на Иван Милев. Той се помещава в сграда, която някога е била дом на близките до художника Емануил и Нина Станчеви. Сега там са обособени две големи зали, като в едната специално място заема "Ахинора", а другата е за временни експозиции, тематично свързани с художника.

Любителите на изобразителното изкуство отбелязаха ретроспективната изложба "Генко Генков. Отвъд видимото" в Софийската градска художествена галерия по повод 100-годишнината от рождението на художника. А Националната галерия в София отбеляза рождението на друг голям български художник - Златю Бояджиев, с изложбата "Послания". В галерия "Райко Алексиев" известният български скулптор Павел Койчев разказа историята на човека с 30 фигури, събрани в изложбата "Homo sapiens - възпоменание". Извън София в пловдивската галерия L' Union до 15 януари 2024 г. могат да бъдат разгледани непоказвани досега картини на големия български художник Кольо Карамфилов, който през 2023 г. трябваше да навърши 60 години.

В рамките на годината бяха представени и няколко изложби на значими имена във фотографията. Още в началото на 2023 г. около гостуването на Джон Малкович в България американският фотограф Сандро Милър представи изложбата "Малкович, Малкович, Малкович: Почит към майсторите на фотографията" в "Квадрат 500". В рамките на годината се състоя и изложбата "Завръщането на Лоте Михайлова. Срамежливата интимност" на отличената с над 40 награди от национални и международни фотоизложби българска фотографка Лоте Михайлова. А в Софийската градска художествена галерия можеха да се разгледат фотографиите на Барбара Клем, запечатала емблематичната целувка на Брежнев и Хонекер. В самия край на годината галерия "Синтезис" откри изложба "Истанбул" с фотографии на Ара Гюлер, която може да бъде разгледана до края на януари 2024 г.