Юристи смятат за "смущаващо" решението на съда да спре демонтажа на Паметника на съветската армия

Юристи смятат за "смущаващо" решението на съда да спре демонтажа на Паметника на съветската армия

Юристи смятат за "смущаващо" решението на съда да спре демонтажа на Паметника на съветската армия
"Абослютно творчество на съда", "Смущаващо решение" - така юристи, до които се допита "Дневник", определиха разпореждането на Административния съд София-град за спиране на демонтажа на Паметника на съветската армия. То дойде след жалби на "Възраждане" и гражданската платформа "Изправи се.БГ", които настояват, че действията по премахването на скулптурите са незаконни, и се обърнаха към магистратите с призив да спрат преместването на фигурите. Административният съд се произнесе в тяхна полза, като за решението си посочи аргумента, че паметникът е демонтиран без действителна заповед. От областната управа заявиха, че ще обжалват разпореждането на съда, който според разпоредбите трябва да се произнесе незабавно.
След като разгледа документите по преместването на паметника, "Дневник" се допита до юристи за това законни ли са били действията на областния управител Вяра Тодева.
Заключението им е единодушно: областната управа е спазила всички процедури и е предоставила всички необходими документи. Основният аргумент, на който се позовават юристите, е, че с решение от 2 август 2023 г. на Министерския съвет паметникът официално става частна държавна собственост. Това означава, че областният управител започва да отговаря за стопанисването на обекта и като такъв той трябва да управлява "с грижата на добър стопанин".
Това включва при аварии или други обстоятелства, застрашаващи даден обект от увреждане или разрушаване, собственикът да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване и да уведоми общината. В този случай не се изисква заповед, защото ситуацията би била все едно областната управа да заповяда сама на себе си да извърши демонтажа, обяснява юристът Биляна Коцакова от гражданската инициатива за демонтаж на паметника. По думите ѝ мотивите на съда са несъстоятелни и пречат на собственика да извърши необходимия ремонт.
На същото мнение е адвокат Александър Кашъмов, който е ръководител на програмата "Достъп до информация". По думите му действията по управление на някакъв обект на собственост освен в предвидените от закона случаи не е необходимо да преминават през изрична заповед.
"Освен това областната управа е извършила поредица от действия по съгласуване и е приложила много внимателен подход към темата, което се вижда в няколкомесечната кореспонденция с различни институции, сред които са Министерството на културата, Институтът за национално културно наследство, Столичната община т.н. Не става ясно коя норма от закона според съда изисква да бъде издадена такава заповед. Ако той казва тук е трябвало да има заповед, значи трябва да се посочи член. Кой закон изисква такава заповед, защото виждаме, че това не би трябвало да бъде Законът за културното наследство", пита юристът.
Кашъмов обръща внимание и на друг ключов факт, който става известен от документите: т.нар. Паметник на съветската армия по смисъла на закона не притежава статут нито на недвижима културна ценност, нито на военен паметник, нито пък е елемент от групова недвижима културна ценност, каквато според документите представлява районът. "Това е паметник в литературния смисъл на думата, но не и в юридическия", казва Кашъмов и оттук прави заключение, че всякакви дейности, свързани с него, не изискват съгласуване със Специализирания съвет по изобразително изкуство към Министерския съвет.
Именно това бе една от атаките към областния управител Вяра Тодева от страна на БСП - София. Местната организация на социалистите разпространи документ, издаден от Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" (ГД ИОКН), от който става видно, че Министерството на културата е разпоредило незабавно прекратяване на демонтажа на Паметника на съветската армия още на 14 декември.
В него се цитира Законът за културното наследство, според който инвестиционните проекти за изграждане и поставяне на паметници, както и тяхното преместване или премахване се съгласуват след решение на специализиран експертен съвет по изобразително изкуство (СЕСИИ), създаден към министъра на културата. В случай че се променя визията и/или мястото на паметника, дейностите подлежат също на предварително разглеждане от СЕСИИ. Заради липсата на такова съгласуване главният инспектор Иван Генов заключава, че Тодева е нарушила закона, и издава указания за прекратяване на демонтажа.
Според Кашъмов и Коцакова обаче нито паметникът като цяло, нито облицовката му, т.е. естетическата част, са формално под закрилата на Министерство на културата и тези институти. Това е потвърдено и от самия съвет, който излиза със становище, че Министерството на културата няма правомощия по казуса. Като причина се посочва, че в компетентностите на съвета е да оцени цялостен проект от естетична гледна точка, а не "технически параметри по демонтиране", каквито са били представени.
В него се отбелязва, че областната управа все пак е поискала съгласуване, но едва след като е бил започнат демонтажът. От екипа на Тодева обаче обясниха пред "Дневник", че това е направено в отговор на разпореждането на главния инспектор Иван Генов от 14 декември. Според двамата юристи обаче най-големият проблем в казуса остава "широкото отваряне на вратите на т.нар. правен интерес". Най-общо двамата са изненадани, че съдът изобщо е допуснал разглеждането на жалбите на "Възраждане" и "Изправи се БГ" по казуса с паметника.
Адвокат Кашъмов посочва, че първото нещо, което прави впечатление, е, че е признат интересът на абсолютно всеки гражданин да подава такива искания, когато става въпрос за разрушаване на паметник. "Това на мен ми се вижда малко странно. Нали си представяте какво би означавало, ако всяко действие на държавата, на публична институция по преместване, премахване или някакво друго действие спрямо имот, който е държавна собственост, какъвто е случаят, може да подлежи на атакуване от абсолютно всеки гражданин или пък организация. В действителност правният интерес - някой да иска спиране на административни действия, е тогава, когато с тези действия са нарушава някакво право. Ако примерно се извършват действия по премахване на постройка, която е собственост на засегнатия, очевидно е, че той би имал така наречения правен интерес да иска спиране. Но този случай не е такъв", казва Кашъмов.
Той припомня, че през 2015 г. също е било поискано да бъде спрян процесът по премахването на известния социалистически шестоъгълен паметник в НДК, но съдът не е допуснал жалбата. "Сега се действа по обратния начин с признаването на един много широк правен интерес, което за мене е смущаващо", отбелязва той. И допълва: "Виждаме една ревностна защита на някакъв абсолютно неясен частен интерес, на който се оказва, че може да бъде носител всеки, на когото му хрумне нещо от улицата."