2023: Срам за света, който не спря войните
"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към наблюдатели - философи, политолози, социолози, писатели - да оценят отиващата си година и да направят прогнози за новата. Каква беше 2023 г., когато към бушуващата война на Русия срещу Украйна се добави нова след нападението на терористичната глупировка "Хамас" в Израел? В която мирът не изглежда близо, а разделението стана още по-дълбоко. Годината, в която България след поредица от избори вече има редовно правителство, макар и с клауза за ротация през 9 месеца и съпътствано от множество скандали всеки ден.
Как наблюдателите обобщават изминалите 12 месеца - четете равносметката им. Публикувахме отговорите на Евгений Дайнов, Калоян Велчев, Даниел Стефанов, Боряна Димитрова, Вержиния Велчева, Иво Инджов, Евгений Кънев, Адриан Николов, Георги Ангелов, Теодор Славев, Стоил Цицелков, Благослав Михайлов, Петър Чолаков, Красен Станчев и проф. Анна Кръстева. Последният анализ за годината е на доктора по философия Деян Кюранов от Центъра за либерални стратегии. От утре четете прогнозите им за новата 2024 година.
Какво ще остане в историята (българската и световната) от 2023 г.? А какво трябва да остане?
- Ще остане:
В българската - обновление: на Конституцията и на Княжеската градина.
В световната - продължаващите войни: на лошите срещу добрите (Русия - Украйна) и на виновните срещу лошите ("Хамас" - Израел).
| Трябва да остане: радост от обновлението в България и срам за света, който не спря войните. |
Годината, събрана в едно изречение?
- В България можеше да стане още по-добре, в света можеше да стане още по-лошо.
Коя е думата на 2023 година според Вас?
- Думата е войни - за хората с будна съвест. Съвестта на останалите и тази година я приспиват различни думи, коя от коя по-хубави.
Продължаваме да живеем с все повече войни и в политическа нестабилност и апатия - можете ли все пак да посочите кои са позитивните процеси от отминаващата година?
- В момента върви един единствен глобален процес - на оварваряване. Аз съм от хората, според които този процес е силно негативен - а позитивен контрапроцес засега няма. Има отделни позитивни събития, в които варварството получава отпор.
Главният пример: солидарността с Украйна и тази година победи егоизма на евросъюзените страни (опровергавайки специалистите, предрекли още преди 10 години, че Евросъюзът се е самоубил, саморазпаднал и т.н., само още не го бил осъзнал).
| И това се случи сега въпреки манифестирания егоизъм на голяма част от европейското население, маскиращ се като "патриотизъм", "консерватизъм" и "народолюбие". |
В България, обаче, вървят няколко позитивни процеса. Главният е, че някои партийни водачи победиха партийния егоизъм, отделиха жизнено важното за страната от важното за партията си и започнаха да правят истинска национална политика. Това е процес на общо политическо съзряване.
В този процес бавноразвиващите се оказаха медиите, които продължават да наричат държавната власт с презрително-присмехулната думичка "сглобка". В отговор държавната власт се усмихва снизходително.
Кои са важните уроци от 2023?
- За света: Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти.
За България: "А може, по-иначе може?" Уж не можеше, ама можа!
С продължаващата война в Украйна и започналата война в ивицата Газа отдалечи ли се човечеството от цивилизацията?
- Предпочитам да говоря за очовечаване, не за цивилизация. (Основанията няма да давам тук, дълги са.) Всеки ден от тези войни е ден, който ни оварварява, вместо да ни очовечава. Но оварваряването е глобален феномен последния четвърт век; войните го усилват, но те са следствие от него, не са първопричината. Каква е тази първопричина - не ни е много ясно, засега работим само с несигурни хипотези.
| Затова не можем да спрем войните така, че диктатурите да се откажат от нови войни; не можем да убедим хората, които демократично гласуват за кандидат-диктатори, че гласуват против човещината на страната си. |
В резултат - Имаме Путин, "Хамас", Биби Нетаняу - виждаме какви ги вършат, знаем, че могат и повече.
Изненада ли ви новината за възможното предстоящо завръщане на Доналд Тръмп като президент на САЩ? Какви сценарии за света носи тя?
- Завръщането на Тръмп бе осъзнато като възможно, щом се видя реакцията на тръмпистите след присъдите по нахлуването в Конгреса: американците поначало уважават съда, но тези американци се държаха като мутанти. Оттогава само се претеглят вероятностите това завръщане да стане действително.
А за сценариите питайте тръмпистите, на мен путинистите ми стигат!
Българското общество успя ли да преодолее някое от тежките разделения, които го разкъсват?
- От години разделенията си стоят, обаче негативните следствия от тях бавно, но неотклонно намаляват. Причините за този позитивен процес сами по себе си може да не са позитивни - но резултатите са. Затова причините се оказват отделен проблем.
Примерно, намаляват братоубийствените битки между българските корупционери, тъй като те все повече се обединяват около идеята, че в Европа има повече за крадене, отколкото в Русия.
| Или пък господата Борисов, Пеевски и Доган възприеха становището, че личното им невлизане в затвора им е по-важно, отколкото някои идеологически инерции на съответните им електорати. |
И т. н.
Какво се видя в "огледалото" на парламентарните и местните избори тази година?
- В парламентарните се видяха националните партийни инерции; на местните - ред пробиви на местния патриотизъм, който може да се прояви дори като здрав разум и да издигне хора за работа.
Хватката на задкулисни кръгове върху публичните ресурси беше ли разхлабена?
- Да. Бавно, но безспорно. И именно държавата отхлаби тази хватка.
Държавата в България направи така, че мафията вече си няма държава, а само парчета от нея.
Да видим какво ще стане при управлението "Габриел", но мисля, че този процес ще продължи.
Еманципира ли се България от Русия през 2023 ?
- Премахването на Паметника на съветската армия е вторият жалон по пътя на България към освобождение от Русия. Първият жалон беше в далечната 1997 година, когато Народното събрание единодушно гласува резолюция, с която отхвърли руския шантаж, че ще ни спрат газа, и даде на България курс към реално влизане в НАТО. В сравнение с това, падането на паметника е, разбира се, само символично - но много хора се водят повече по символи, отколкото по реалности. Особено сред нашите путинофили. Унижаването на символа за тях е унижаване на Русия - за разумен човек излишество, а за тях урок, урок за цял путинофилски живот.