Словото беше в началото, Словото ни създава. И това не е мистика или поетическа фигура, а буквална истина. Преди нещо да се назове, то не съществува за нас.

Правени са експерименти със зеления и синия цвят. Ако в езика, който говорим, няма дума за даден цвят, например за синьо, ние по-трудно можем да го видим или отграничим от подобни цветове. Америка не е съществувала за европейците преди Колумб. Тя дори не е съществувала за Колумб. Какво би чул един човек от 18-и век например, ако чуе думите фашизъм или комунизъм? Какво биха значели тези думи за европейците, преди тези идеологии да са съществували?

Образованият европеец от века на Просвещението, който е знаел латински, може би щеше да свърже думата фашизъм (и това е етимологически вярно) с фашиото - сноп от пръчки, вързани заедно, за да не се чупят - един римски символ. Но и ние сме учили едно време в училище как хан Кубрат дал на синовете си пръчки и те поотделно ги счупили, но вързани заедно, не можели да ги счупят. И това е трябвало образно да им покаже, че ако останат заедно, ще бъдат по-силни. Колкото до думата комунизъм, тя сигурно би била свързана за човека от онова време преди всичко с communion - (Свeтото) причастие.

Днес, след века на двете големи тоталитарни идеологии, довели до смърт и страдание за милиони хора,във войната и концентрационните лагери, тези две думи са станали символи и често се ползват за отправяне на остри политически обвинения. Тръмп нарича противниците си (от демократическата партия) комунисти и фашисти. Путин говори за фашизъм в Украйна, а и в целия Европейски съюз, макар че именно той, бившият комунист и кагебист, днес може с основание да се определи като неофашист. И у нас Костадин Костадинов, който може да се определи като неофашист и путинист, обвинява тези, които са посегнали на паметника на Съветската армия, във фашизъм.

Човекът е същество, което мисли в символи. В политиката това е съвсем очевидно - имаме червени и сини политици (макар че в Америка червените са републиканците, а сините - демократите, по-левите). Кръстът, полумесецът, звездата на Давид. Хлябът и виното в Евхаристийното тайнство, петолъчката, свасиката, която е древен соларен символ. Символите могат да се тълкуват по различен начин и да променят смисъла си в зависимост от контекста и собствената ни идеология или религия.

По-интелигентните защитници на автомата Шпагин, издигнат над София от статуя на чуждестранен войник, казват, че първо не трябва да се посяга на историята, и второ, че паметникът символизира не окупирането на България от Съветската армия и последвалото наше подчинение на Москва за близо половин век, свързано с убийства, лагери и на практика липса на суверенитет, а символизира победа над фашизма в Европа. Така или иначе, съветският автомат Шпагин издигнат над Софийския университет, над Народното събрание, над Паметника на цар Освободител е (или беше) доминиращ символ в столицата ни.

И ако мислим за съхранението на историята, защо нямаше протести, когато се разруши паметникът 1300 години България пред НДК? Той исторически по-маловажен ли е от съветския воин? Нямаше и протести, когато се махнаха паметниците на Ленин, а на Сталин бяха премахнати още по комунистическо време. Защо не възстановим, в името на историческата памет, и името на бившия булевард Адолф Хитлер - сега "Евлоги Георгиев"?

Каквото и да говорим за важността да се съхранява историята, паметниците, особено в центъра на столицата, влияят на самосъзнанието и самочувствието на нацията. А издигнатото чуждестранно оръжие над София в продължение на близо 70 години е категоричен символ на подчинение. Този могъщ символ е изидигнат над града през 1954 година, по време на Вълко Червеноков. Не е издигнат дори от самите руснаци, макар че символизира съветското присъствие.

Словото наистина ни изрича. Символите наистина ни създават. На атеистите силата на словото (в молитвата например) може да се обясни като лечително самовнушение. Но и Буда е казал, че с нашите мисли ние правим света. Ако мислим добро, ще живеем в добро. И за индуистите преди Буда светът е създаден от отекването на свещената сричка ОМ. Словото, Логосът, в началото.

Светлината и мракът са символи. Говорим са умопомрачение. А също и за просветление. Или за просвета или Просвещение. Алегорията за пещерата на Платон е за Светлината (или просветеността или просвещението), която ще видим, ако загърбим сенките на стената, които смятаме за реалност.

Вчера беше един друг символен ден - Рождество Христово. Християните празнуват раждането на Богочовека (който, според Евангелието от Тома, е казал: Царството божие е в сърцата ви и ако разберете това, ще узнаете, че всички сте деца на Бог).

Но преди християните да започнат да празнуват Рождество на този ден, той е бил голям прзаник в Римската империя. Dies Natalis Soli Invicti - Рожденият ден на непобедимото слънце - рожден ден на много богове, рожден ден на Светлината. И буквално този ден почти съвпада със Зимното слънцестоене. От този ден светлината на деня се ражда и започва да расте.

Така че можем да кажем на нашите братята и сестри християни: Честито Рождество Христово! А на всички останали наши братя и сестри - независимо от вероизповедание или политически вярвания - Честито раждане на Светлината!

Това стихотворение, посветено на Светлината, съм писал преди много години:

Леден вятър блъска

тъмните прозорци

и затръшва входовете на съня

Вятърът свещенодейства

обладава

спящите в леглата им

Снежен ореол сияе

върху този празен град

Свято е световното семейство

Свята свети самотата ни

Светът е свят