Вероятността управляващото мнозинство да оцелее след ротацията е 50:50

Вероятността управляващото мнозинство да оцелее след ротацията е 50:50

Ако не се подпише коалиционно споразумение, не се постигнат част от целите или се променят някои от важните външни фактори, не са изключени парламентарни избори заедно с европейските.
Ако не се подпише коалиционно споразумение, не се постигнат част от целите или се променят някои от важните външни фактори, не са изключени парламентарни избори заедно с европейските.
"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към наблюдатели - философи, политолози, социолози, писатели - да оценят отиващата си година и да направят прогнози за новата. 2024 година ще е годината на най-многото избори по света - в над 40 държави избирателите ще отидат до урните, включително в България. Какъв свят ще начертае изборът им? Ще стане ли по-устойчива демокрацията? Ще спрат ли кръвопролитните войни? Изкуственият интелект ще навлезе ли още повече в живота ни?
От 1 януари "Дневник" публикува прогнозите за новата 2024 година. След Евгений Дайнов и Калоян Велчев следва Боряна Димитрова от "Алфа рисърч".
По-лесно е да се започне с оптимистична или песимистична прогноза за 2024 година ? Политологът Иван Кръстев каза, че 2024 вече е започнала - на 7 октомври, когато "Хамас" нападна Израел, и ще бъде една дълга година?
- За този, който прави прогноза, е винаги по-лесно да започне с песимистична - никой няма да му се сърди, ако опровержението е в позитивна посока. Обратното е доста по-неприятно. Затова и има толкова пророчества за бедствия, катастрофи и край на света и почти никакви - оптимистични.
Вече се знаят много важни събития от 2024, заредени с високо рисков потенциал, без да броим всички онези, за които няма как да знаем. Мисля все пак, че степента на разделение и унищожителни конфликти в света са достигнали точка на пречупване, от която ще започнат да се търсят решения за преодоляване на поне част от кризите. 2024 ще продължи да бъде конфликтна, опасна, поляризираща, но ще се сложи начало на по-глобално търсене на решения.
Така че моята прогноза е плахо оптимистична.
Какви са надеждите ви за 2024 г.?
- За България - да стане пълноправен член на ЕС, като се присъедини към Шенген и еврозоната с просветен и визионерски елит.
За Европа - да остане обединена в защита на основните си ценности и принципи, да възстанови силата и влиянието си на международната сцена.
За света - да бъдат ограничени агресията и насилието, да се стеснят зоните на безнаказаност.
А какви са най-сериозните ви опасения за 2024 г.?
- Да се случи обратното на надеждите ми - неуспешна, бедна и болна България в периферията на разединена и отслабваща Европа, в един раздиран от локални войни свят, в който правото на агресора диктува световните дела.
Ще свършат ли двете войни - в Украйна и в Газа?
- Не мисля, че някой сериозно би се наел да прогнозира това. Но като се има предвид политическият дневен ред на редица ключови държави, смятам, че ще започнат много по-интензивно да се търсят решения за мир.
В глобален план кое е най-доброто, което може да се случи?
- Най-доброто би било демократичният свят да запази достатъчно сериозен превес и единство по отношение на базисните международни принципи, ценности и права, за да започне да се търси решение на кризите с отчитането, а не със замитането на тези принципи.
Кое е неизбежно?
- Неизбежно е да продължим да живеем в свят на различия, противоречия и конфликти. Западната коалиция ще се сблъска с интересите на набиращия сила "клуб" - Русия, Китай, Иран, на разширяващия се БРИКС и по всяка вероятност ще се родят нови конфликтни точки. Надеждата ми е във всяка сфера, по всеки проблем, за всеки казус да се търсят аргументирани, разумни, зачитащи спорещите страни решения, а не те да се диктуват от шантажа, изнудването, хейтърството.
2024 година е годината на огромен брой избори по целия свят, включително в България, където предстоят европейските, но може да се стигне и до парламентарни. Между какви алтернативи, по-общо погледнато, ще избират гражданите?
- Алтернативите вече се оформиха през последното десетилетие и поне за 2024 г. не вярвам да възникне нещо принципно ново. Ще се избира между демокрация и автократизъм, между радикално-популистки и умерено интегристки движения, между защита на човешките права и поляризираща сигурност; ще се прави избор за баланса между изолационизъм и отвореност/интеграция, а в България - за пореден път и за мястото ни в Европа и света.
Кои ще са факторите с най-голяма тежест върху вътрешнополитическите процеси в България?
- Евроизборите, войната в Украйна, наличието (или отсъствието) на политическо мнозинство за намаляване на зависимостта от Русия, равнището на инфлация и на икономически растеж.
Докъде ще стигне през 2024 г. кариерата на Делян Пеевски, който обяви, че става и за премиер?
- С много голяма степен на вероятност ще стане председател на ДПС (макар че при тази партия обрати никога не са изключени).
За 2024 г. друга стъпка в кариерата на г-н Пеевски не ми изглежда реалистична. И в момента при него е налице сериозен дисбаланс между обществено доверие и политическа тежест. А по отношение на която и да е политическа фигура, колкото повече се разтваря тази ножица, толкова по-силен е рискът от взрив на обществено недоволство. Едва ли партньорите във вътрешен и международен план биха рискували една предизвикана нестабилност.
Има ли шанс да се случи някоя от неслучилите се над 30 години реформи? В коя сфера?
- С конституционните промени се дават заявки реформите в съдебната система да престанат да бъдат в графата "минало несвършено". Надявам се да се отиде и по-напред. Със законови и кадрови промени да се гарантира такова качество на нейното функциониране, което да се усети от гражданите като по-висока обществена справедливост.
Друга важна реформа, която относително бързо може да се осъществи и рязко да подобри качеството на социалната и бизнес среда, е тази в административните услуги чрез въвеждането на реално е-правителство, е-община и пр. Примерът на Естония го показва достатъчно ясно, а и у нас, там, където тези възможности са налице, разликата с аналоговото обслужване е драстична.
Ако говорим за неотложност, то реформите в здравеопазването и образованието са в челната тройка, но тук не съм оптимист.
Ще изплува ли мнозинството от българското общество от блатото на руската пропаганда, дезинформацията и апатията? И от какво зависи?
- Прекалено много усилия, ресурси и лични амбиции са инвестирани в това "блато", както го наричате (макар то по-често да прилича повече на цунами), че да е лесно измъкването от него. Прави впечатление, че противодействието на тази пропаганда е хаотично, ситуативно, с подръчни средства, без достатъчно информация за това, което стои под видимостта.
В този смисъл, ако няма цялостна стратегия, включително в общоевропопейски контекст, то дезинформацията, фалшивите новини и манипулирането на общественото мнение ще продължат да шестват необезпокоявани.
Ще оцелее ли управляващото мнозинство и след ротацията?
- Вероятността е 50:50. Не е невъзможно, ако постигне поне част от целите си, в името на които беше сформирано.
Друго условие за оцеляването му е подписването на коалиционно споразумение, което да гарантира общи решения и отговорност, а не поведение, при което половината от управляващите се държат като мащеха на правителството.
Ако тези условия не са налице или се променят някои от важните външни фактори, не изключвам парламентарни избори заедно с европейските.
Виждате ли поле за нов политически проект през 2024 г. - особено на полето преди европейските избори и какъв?
- В България отдавна се обработва почвата за нов ляво-русофилски проект, който да приобщи по-умерената част от "Възраждане", люспещата се БСП, лични фенове на Р. Радев, антизападно настроени хора, всички онези, които се чувстват предадени било от "сглобката", било по-общо, от пътя на България. Този профил формира един не малък електорален потенциал. Кой ще е неговият гръб е ясно. Не е ясно кой ще е лицето му - от това зависи успешен ли ще бъде или не.
Какво пожелавате за 2024 г.?
- Вдъхновение, свобода и просветеност да правим точните избори в живота.

Управител на агенция "Алфа Рисърч". Социолог с дългогодишна практика в социалните и политически проучвания. Ръководител на електоралните и социално-политическите изследвания на "Алфа Рисърч", с многобройни публикации в български и чуждестранни издания. Доктор по социология, специализирала политическа и електорална социология в CNRS, Франция и нови методи в социалните науки в Йейл, САЩ.