- Според мен е важно да се започне с реалистична и тя, че това няма да е лесна година.

Първо, има важни президентски избори в САЩ. Техният изход е неясен към момента, но увеличаващите се шансове Доналд Тръмп да се завърне като президент на САЩ ще усложнят изключително много обстановката в света.

Второ, има избори за Европейски парламент. Те по традиция дават поле за изява на по-крайни и радикални политически партии и движения в Европа и могат да променят динамиката в европейските институции.

Има избори във важни европейски държави като Белгия и Австрия, както и Португалия. Скоро бяха насрочени избори в Русия и макар че почти никой не се съмнява в техния изход и победата на Владимир Путин, те ще окажат влияние върху глобалната политика и войната в Украйна. Путин със сигурност ще иска да се докаже като победител преди тези избори.

В нашия регион ще има почти едновременно парламентарни и президентски избори в Северна Македония.

- Естествено, че надеждите са свързани с прекратяване на войната на Русия в Украйна, с морално удовлетворение, в което Русия се изтегля от узурпираните територии. Надеждите са, че макар и кошмарна, ситуацията между Израел и "Хамас" може да доведе до започването на истински мирен процес, който да установява стабилен мир.

Що се отнася до България, надеждите са, че процесът на стабилизация ще продължи, което ще даде възможност за започването на по-дългосрочни политики. Това звучи като клише, но всъщност има много области, в които има натрупани системни проблеми. Това създава усещането, че вече има системна, манталитетна разлика между българския подход и между тези в другите европейски държави.

- Най-сериозното ми опасение е да продължи радикализирането на обществата, защото това променя тотално природата на политиката и начина, по който тя се прави.

- По нищо не личи, че скоро ще свършат. В нито едната от двете войни не е настъпил момент, в който и двете страни да са усетили, че не могат да постигнат повече с военни средства.

Трябва да си дадем сметка, че и в двата конфликта залозите бяха вдигнати много високо, защото и двата започнаха след огромна провокация - Русия безпардонно наруши всички правила на международните отношения и показа на всички, че те не важат за политиката на Путин. Атаката на "Хамас" целеше да взриви основите на идеята за мирен процес между Израел и арабския свят и успя.

Връщането към предишното положение и на двете места е много трудно и дори по някакъв начин да се постигне, няма да може да се крепи. Затова мир може да дойде само ако се измислят политически формули, които удовлетворяват и двете страни.

- Трудно можем да мислим за най-доброто в тази ситуация. От гледна точка на днешния ден дори само деускалиране на напрежението, спиране на военните действия и хуманитарна помощ за пострадалите изглежда като успех.

- Няколко неща ми се виждат неизбежни:

- Изборите все повече изглеждат като сблъсък на умерени, функционални мнозинства срещу увеличаващи се малцинства, които се чувстват губещи и онеправдани, изолирани от политическата система. На тази основа вероятно ще видим по-добър резултат на популистки партии на европейските избори, и то от стари страни членки като Франция, Германия, Швеция, Нидерландия и т.н.

Основната причина за това вероятно ще бъде проблемът с миграцията и неуспеха в интеграцията, съчетано с икономически страхове.

- Рано е да се каже, защото все още нямаме ясни кандидати. Но отказът на Сената да одобри помощта за Украйна и Израел е един от резултатите, които изборите в САЩ предизвикват във вътрешния политически живот. Всеки въпрос се превръща във въпрос на сблъска межди двете основни партии и трудно се намира поле за съгласие и взимането на важни решения става много по-трудно.

- Най-важното нещо за стабилността на мнозинството в парламента ще бъде дали ГЕРБ-СДС, от една страна, и "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ), от друга, ще намерят причини да останат в коалиция. Досега те имат общата си неприязън към Румен Радев и неговите правителства, войната в Украйна, външното очакване България да е от правилната страна, както и обещанията за реформи в правосъдието, легитимни политически цели като Шенген и еврозоната.

Въпросът е, дали при завършили промени в Конституцията, приет закон за антикорупционната комисия, зелена светлина за Шенген (макар и частично) и намаляващо внимание към Украйна, двете политически групи няма да решат, че избори ще са им по-изгодни. На фона на последните резултати аз от сега мога да прогнозирам, че отиването на парламентарни избори през 2024 г. ще бъде грешка и за двете групи.

Парадоксално, но роля за стабилизиране на мнозинството може да изиграе и президентът Радев - ако създаде свой политически проект, той може да консолидира силите в управляващата коалиция.

- Въпросът с Делян Пеевски е сложен, защото той може да е бивш олигарх, продал бизнеса си, санкциониран по "Магнитски", но той е демократично избран за депутат в българския парламент. Очевидно нищо няма да попречи той да бъде избран публично и за председател на легитимна политическа партия. Това му дава право да участва ефективно в политическия живот на страната, включително да критикува премиера, да гласува поправки в Конституцията.

Парадоксално, Пеевски може да бъде изваден от политиката, както много хора очакват, само ако публично отчетната прокуратура и независимият съд, подсилени от последните промени в Конституцията, подкрепени от самия Пеевски, се задействат. Във всички останали случаи, Делян Пеевски няма пречки да участва във всички политически процеси.

Но трябва да си дадем ясно сметка, че неговият възход е възможен, основно заради лошите отношения в управляващото мнозинство между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, които оставят вакуум, който се заема от Пеевски.

- Думата реформа е загубила значението си. Ние имаме системи с насъбрани с години проблеми, като някои от тях съвсем не са толкова сложни за решаване. Имам един любим пример за това - колчетата в Кресненското дефиле, които за няколко дни намалиха в пъти жертвите по пътя.

България има много добра основа за развитие: изградени институции, регистри, население със сравнително добро образование и грамотност. Но, неясно по какви причини, с години отказва да формулира проблемите си и да ги решава. Така те се събират и в един момент започват да блокират цялата система.

- Според мен - не. И причините са няколко.

Първо, почти нищо не се прави, за да има контрадействие или противодействие на тази информационна война.

Второ, нашите отношения с Русия са основани на насилие и страхопочитание и това е комплекс, който трябва да преодолеем.

- Функционирането на мнозинството не е гладко и за това има много причини. Основната е, че партиите, които участват в него не искаха да официализират това управление през създаването на истинска коалиция. ПП-ДБ смятаха, че това може да функционира като правителство на малцинството. По дефиниция всяко правителство на малцинството е заложник на парламента и на тесни и по-широки партийни интереси, особено когато не ти достигат голям брой гласове в НС. И точно това ставаше през тези месеци.

В интерес на ПП-ДБ е да има коалиционно споразумение. Това е в интерес и на цялата партийна система, защото правителството и мнозинството имат нужда да покажат устойчивост и спокойствие на обществото. В момента каквито и успехи да постигне управлението те са засенчени от постоянните скандали.

- Има огромно и увеличаващо се поле за нов проект, има търсене на нещо антисистемно и радикално. Отчуждаването от политиката - партии, политици, институции е видимо: ниската избирателна активност, хроничното ниско доверие в основни институции, България има най-ниското доверие в честността на изборите в ЕС. Това го разбира, както президентът Радев, така и хора като Ваня Григорова и са готови да го използват.

Ако обърнете внимание президентът, напълно в разрез с Конституцията, последователно отправя послания само към тази група на отчуждили се и разочаровали се хора. Това е абсурдно, защото неговата роля е да връща тези хора към обществения консенсус, а не да ги насърчава да заемат все по-радикални позиции и да се опитва да ги превръща в бъдещи свои гласоподаватели.

Ако президентът реши да създаде проект, който цели отчуждените и разочарованите, той по дефиниция ще бъде анти-европейски, анти-системен и вероятно популистки.

- Много ще се радвам, ако 2024 г. ни дава поводи за оптимизъм, защото това ще ни даде и увереност в собствените сили като хора и заедно като общество.