Вместо да помогнем на работещите хора, напомпахте банките, които продължават да събират такси по безплатните сметки. С тази констатация лидерът на БСП Корнелия Нинова се обърна към финансовия министър Асен Василев от парламентарната трибуна в средата на декември. Причината е, че по информация на симпатизанти на партията й приетата с промени в закон сметка, която влезе в сила от септември, не се прилага в замисления й вид.

Тя допусна и че хората в страната трудно биха се оплакали на БНБ, но се оказа, че в централната банка има жалби по случая. А вече са в ход промени в Закона за платежните услуги и платежните системи, които би трябвало ако не друго, поне да дадат точни параметри, между които банките да не могат да лавират.

Всичко започна с неуспешния опит на финансовия министър Асен Василев да прокара текстове за изсветляване плащането на заплати. Заедно с проектобюджета за 2023 г., който бе приет в разгара на лятото, той предложи всички заплати във фирми с 50 и повече служители да минават по банков път, а в заведенията това да важи независимо от броя. След сериозния отпор и обвинението, че това е лобистка поправка в полза на банките, депутатите преформулираха идеята.

Докато вървяха споровете на политическата сцена банките предложиха да облекчат максимално откъм такси получаването на заплати. Така се стигна до въвеждането със закон от 1 септември на банкова сметка за основни операции, различна от вече съществуващата по европейска директива от 2016 г. Целта бе да не бъдат ощетени хората, които получават минимална заплата, а освен това от тази сметка бе обявено, че трябва да могат да се възползват и хората, които поучават социални помощи, стипендии и др.

Малко преди да влезе в сила обаче, се оказа, че сметката няма да е съвсем безплатна, а разкриването й предполага закриване на вече съществуваща, тоест разходи още преди да бъде открита. Повече за това четете тук.

Сега от Асоциацията на банките в България обявиха в отговор на въпроси от "Дневник", че не събира данни за открити банкови сметки и съответно не разполага с такава информация, за каквато говори Корнелия Нинова.

Както всеки текст, предложен и приет в движение, без да е обмислен предварително, и този, с който бе въведена облекчената на теория от такси сметка, се оказа, че дава възможност за различни тълкувания. А това означава и че банките могат да прилагат различни практики при прилагането и да не изпълняват напълно първоначалния замисъл.

В отговори до "Дневник" от БНБ посочват, че промените, с които се въведе спецификата на съществуващата още от 2016 г. Сметка за основни операции не са съгласувани с тях.

Това уточнение е важно предвид факта, че в отговора си от парламентарната трибуна до Корнелия Нинова финансовият министър Асен Василев насочи въпроса тъкмо към БНБ като регулатор на тези отношения. "БНБ е регулаторът, който може да глобява при неизпълнение, а не Министерството на финансите", подчерта той. Обяви и че с подготвените нови промени в Закона за платежните инструменти се засилва контролът на централната банка. За тях по-надолу в текста.

От БНБ също посочват, че административнонаказателната дейност по тази разпоредба, приета в движение през лятото, е силно затруднена от "неясния текст, отклоняването от утвърдената и използваната в Закона за платежните услуги и платежните системи терминология, както и от липсата на изрична регламентация на съществени практически въпроси".

Затова и доколкото централната банка няма право на законодателна инициатива е сезирала за "правните и практически дефицити" на закона Министерството на финансите.

Междувременно в банката са постъпили седем жалби на граждани, по които е направена проверка. Не се уточнява какво са показали те и какви са последствията. От банката обаче уверяват, че всяка жалба се разглежда и проверява, и се изискват документи от институцията, срещу която е тя. Напомнят, че сигнали може да се подават както на хартия, така и на електронна поща на адресите, посочени в секция "Контакти" на интернет страницата на БНБ.

Сега Министерството на финансите се опитва да изправи недъзите на приетите в бързината текстове, като през Министерски съвет в края на миналата година бе внесен проект с нови поправки. Те дори минаха на първо четене през бюджетната и през икономическата комисия на Народното събрание в края на ноември.

По уверенията на финансовия министър от парламентарната трибуна в Закона за платежните инструменти се засилва контролът на централната банка. Дали това е така предстои да се види при окончателното гласуване на текстовете.

В проекта на кабинета сега е записано, че когато в такава сметка постъпват средства от трудови възнаграждения, пенсии, помощи и обезщетения по социалното осигуряване и социалното подпомагане, стипендии за ученици, студенти и докторанти и лихвите върху тях не се начислява такса за регулярното й обслужване. А потребителят ежемесечно може да инициира общо до три кредитни превода, включително чрез системите за онлайн банкиране на обслужващата банка, и общо до три операции по теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ или ПОС на обслужващата банка, за които не се начисляват такси.

Отново е посочено, че освобождаването от такса не важи, когато се тегли в брой от банкомат или се ползва ПОС на друга банка, а също и когато се теглят пари в брой на каса.

В позицията си по този проект националният омбудсман отбелязва, че в текста не са включени сумите, получавани от хора с увреждания, и също парите за издръжка след развод.

Промените тепърва предстои да се гласуват в пленарната зала.