Президентът сезира Конституционния съд за промените в основния закон (допълнена в 12:31 ч.)
Президентът Румен Радев атакува пред Конституционния съд промените в основния закон, гласувани от парламента и влезли в сила на 22 декември 2023 година.
От съобщение на президентството се разбира, че според държавния глава "част от измененията, освен че съдържат противоречия с други конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях, като засягат пряко формата на държавно управление и са от изключителната компетентност на Велико народно събрание".
От прикаченото искане се разбира, че Радев оспорва основно текстовете, свързани с неговите правомощия, като и самата процедура, по която преминаха промените. Сърцевината на промените, свързани със съдебната власт и формирането на нов съдебен съвет, не са оспорени от президента.
Ротационно разбирателство + кланица за власт = още една трудна политическа година
Измененията, приети с гласовете на ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС, са с основен фокус върху съдебната власт, но и променят начина, по който ще се формират служебните кабинети, и въвеждат двойно гражданство за депутати и министри.
Последното вече беше силно критикувано от Радев още в деня на приемането на промените. Освен това акцент в искането на Радев до Конституционния съд са още промените, свързани с:
- възможността със закон да се определят квалифицирани мнозинства за избора на ръководства на държавни органи;
- реда за назначаване на служебно правителство. Промените предвиждат служебни премиери да се избират измежду председателя на Народното събрание,управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник;
- разпоредбите, уреждащи срока на пълномощията на различните легислатури на Народното събрание;
- оспорва се и новият ред за назначаване на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, който позволява това да става и без издаване на президентски указ. Окончателно приетия текст предвижда, че ако президентът не издаде указ за назначаването на председател на Върхвния касационен или административен съд, или на главния прокурор в 7-дневен срок, решението за избора на съответния съвет ще се обнародва и с него назначението влиза в сила.
Промените бяха внесени в края на юли от "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ и ДПС и гласувани с техните гласове - 165. Единствено бившият вътрешен министър Бойко Рашков, който е депутат от "Продължаваме промяната - Демократична България", гласува "въздържал се". Неговите съображения са текстовете, свързани с държавното обвинение.
Сезирането на Конституционния съд няма да спре действието на промените, които според един от вносителите им - Христо Иванов, са само началото на съдебната реформа. В промените е записано, че в срок от шест месеца депутатите трябва да приемат промени в съдебните закони.
Всичко за промените в Конституцията вижте тук
Проектът се движеше по т.нар. бавна писта, след като в началото на октомври той не успя да събере повече от гласовете на вносителите - над 160. Така се стигна до второто първо гласуване в началото на декември, когато измененията бяха гласувани успешно. Преди второ четене управляващите и ДПС внесоха корекции на някои от предложенията си и се отказаха от идеите за смяна на националния празник.
| Президентът критикува процедурата, по която бяха приети промените в основния закон, с твърдението, че след като при първото гласуване на промените в Конституцията те са получили подкрепа от по-малко от 180 депутати, но повече от 160, следва преди всяко от следващите четения - второто "първо", второто и третото, да се изчаква от 2 до 5 месеца. |
Повторното гласуване беше в началото на декември, точно два месеца след неуспешния първи вот. Впоследствие измененията бяха гласувани на своеобразен маратон със скъсен срок за предложения между второто първо четене и второто.
Тезата на Радев е че всяко гласуване трябва да бъде предшествано от поне два месеца между четенията
"Изискуемото отлагане от поне два месеца при всяко гласуване, което не е събрало мнозинство от три четвърти, не е конституционна самоцел, а необходимо забавяне на процедурата, за да може да се гарантира максимална стабилност на сложното политическо мнозинство, което подкрепя промените. Конституцията може да бъде променена или с голямо политическо мнозинство и бързо (без срок между трите различни дни на гласуванията по ал. 1 от чл. 155), или с по-малко политическо мнозинство, но по-бавно (с минимален срок от два месеца между различните дни на гласуванията). Отлагането от поне два месеца при всяко гласуване гарантира стабилност на политическото мнозинство като предпоставка за обоснованост на промените, както и ползотворен резултат по отношение на качеството, като позволява самият законопроект да бъде отново преосмислен и поправен в контекста на възможностите на новото второ гласуване", посочва държавният глава в искането си до Конституционния съд.
| Според Радев проблем е и фактът, че преди второ четене бяха внесени съществени изменения от първоначалния проект, които не са били обсъдени задълбочено. |
"Между т.нар. "второ" първо гласуване и второто гласуване, законопроектът беше съществено изменен по пътя на предложенията от народни представители и предложения на Комисията по конституционни въпроси, а поради краткото време между изтичането на срока за предложения и заседанието на Комисията по конституционни въпроси не беше възможно тези предложения да бъдат оценени обективно нито в рамките на Народното събрание, нито в публичното пространство. По този начин беше допуснато нарушение на изискването за обоснованост, съгласуваност и необходимост на законодателните промени, като част от конституционния принцип на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията)", става известно от искането на Радев.
| Според Румен Радев текстовете, свързани с издавания от него указ при назначаването на т.нар. трима големи - председателите на върховните съдилища и главния прокурор - са били от компетенцията на Велико народно събрание. |
"Държавният глава у нас има определени правомощия по отношение на всяка от трите власти и ограничаване на правомощията му по отношение на съдебната власт засяга конституционно установеното разделение и баланса между властите. Според практиката на Конституционния съд (Решение № 3 от 2003 г. по к. д. № 22/2002 г.) засягането на възложените от Конституцията дейности и правомощия на основните конституционни институции представлява елемент от понятието за форма на държавно управление по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията. Следователно обикновено Народно събрание не е компетентно да извърши промяна, която засяга правомощията на държавния глава по отношение на съдебната власт, тя е от изключителната компетентност на Велико народно събрание", пише още Радев.