Парламентът одобри на първо четене поправки в дейността на Национален фонд "Култура"

След кратък дебат парламентът прие на първо четене промени в закона за защита и развитие и културата, отнасящи се до дейността на Националния фонд "Култура". Поправките бяха подкрепени с 173 гласа "за", 2 "против" и 3 "въздържал се".
Новите текстове предвиждат Министерството на културата да има по-засилен контрол върху дейността на фонда, който до момента разполагаше с относителна автономия при взимането на решения за разпределяне на средствата, предназначени за провеждане на националната политика в областта на културата.

Национален фонд "Култура" отново попадна под прицела на министерството
Част от промените се свързани с изпълнението на мерките за подкрепа на сектора, предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост. Предвижда се по него да постъпят над 80 милиона лева в бюджета за култура.
Идеята на фонда, който работи от ноември 2000 г., е да подпомага развитието на културата и разпространението й в страната и чужбина. Основните средства идват от държавния бюджет и се допълват от други източници. Средствата се предоставят за творчески проекти, избрани в конкурси по предварително изготвена и одобрена от управителния съвет програма.
Според настоящото законодателство фондът се управлява от директор, назначаван от министъра на културата след конкурс и от управителен съвет, в който има 10 души - представители на различни съсловни организации. С предложените изменения се предвижда увеличаване на управителния съвет от 10 на 13 души - към досегашния състав се добавя по един представител на министерствата на образованието, на туризма и на външните работи.

Организация: Шефът на фонд "Култура" няма право да се меси в независимостта на медиите
Друга промяна засяга изпълнителния директор на фонда, който осъществява оперативното му ръководство. Досега той бе избиран и освобождаван от управителния съвет за срок от 4 години, но промените предвиждат задължението от тук нататък да бъде на министъра.
Към увеличените правомощия на министъра на културата се добавя и одобрението на програмите, по които ще се финансират проекти.
Сред важните поправки в текстовете е възможността неизразходваните средства за текущата година да бъдат прехвърляни към бюджета на фонда за следващата, а не както сега - да бъдат връщани на държавата.
По време на дебата председателят на комисията по култура и медии Тома Биков (ГЕРБ) изтъкна, че с поправките се цели фондът да се превърне в истински инструмент за стимулиране и регулиране на качеството в сектор култура, както и да се разшири полето на действие на този фонд. По думите му новите текстове целят изясняване на въпроса кой носи отговорност за взимането на решения. Антоанета Цонева от "Продължаваме промяната - Демократична България" изтъкна, че тъй като в последните години фондът започна да управлява много средства - 3500 проекта за над 93 млн. лева - неговият административен капацитет трябва да бъде укрепен, за да има прозрачност и предвидимост във взимането на решения.
Любен Дилов (ГЕРБ) определи поправките като "малка крака напред по отношение на батака след 3 години неуместно управление на сектора".
