Нуждата от въвеждането на помощи за плащане на сметките за вода стана фокусът на изслушването на председателя на Комисията по енергийно и водно регулиране Иван Иванов днес в парламента. То бе по повод чувствително повишените цени на услугата от тази година на повечето места в страната.

Не бяха посочени обаче конкретни мерки за повишаване качеството на услугата и задължаване на операторите да спазват инвестиционните си планове, въпреки представени данни от Иванов, че при нужда от 11 млрд. лева инвестиции за да функционира качествено ВиК секторът, от 2017 г. са вложени едва 267 милиона лева.

От БСП повдигнаха въпроса и за състоянието на създадения през 2020 г. ВиК Холдинг, който е принципал на всички ВиК дружества с държавно участие в страната, а капиталът му бе 1 млрд. лева. Драгомир Стойнев от партията обяви, че до този момент той е изхарчил около 100 милиона лева предимно за заплати, а инвестиционни планове няма. Поиска по темата да бъде изслушан регионалният министър Андрей Цеков, а председателят на КЕВР заяви, че с интерес би изслушал отговора на министъра, тъй като за над 3 г. холдингът е потърсил комисията за консултация само веднъж.

Изслушването бе инициирано от депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България". Антоанета Цонева заяви, че има нужда да започне дебат за състоянието на ВиК сектора. Тя обяви, че не вижда отговорността на КЕВР за обвързването на цените с качеството на услугите, като изтъкна големите загуби на вода, качеството ѝ, както и липсата на опити дружествата да намаляват загубите на електричество. Попита и как се изслява средният месечен доход на домакинство във връзка с определената социална поносимост за цената на водата.

Иван Иванов посочи, че има няколко фактора за вдигането цената на водата. В първия включи бизнес плановете на дружествата-оператори, в които е заложено ежегодно увеличение на заплатите на служителите с 15%. Споразумението е подписано между бившия регионален министър Виолета Комитова, ВиК холдинга и синдикатите. Добави, че на места над 50% от разходите на дружествата са за заплати и това няма как да не налага повишение на цената.

Следващата причина е инфлацията, като представи данни, че от периода май-юли 2022 г. когато са приети бизнес плановете, тя е около 11%. ВиК операторите дори са протестирали тъй като за образуването на цените се ползва общият индекс на инфлацията, а в сегмента метали и строителни материали, който най-много им влияе, цените са се повишили между 50 и 100%.

Третият фактор е, че след завършването на петгодишния регулаторен период КЕВР оценява дали всяко дружество е изпълнило инвестиционните намерения, заради които е компенсирано с увеличена цена на водата. След изтичането на последния период е установено, че 22 дружества не са изпълнили нужните инвестиции и през 2023 г. цената е била намалена за потребителите. На тази база увеличението през тази година е по-голямо.

Попитан от Илина Мутафчиева от "Продължаваме промяната - Демократична България" отново за социалната поносимост, Иванов обяви, че тя се определя от статистиката, като води кореспонденция с НСИ кои точно данни да се ползват. Посочи, че има две дружества, чиито цени на водата са надхвърлили социалната поносимост - тези във Видин и Ямбол, а в Разград цената е много близо до прага на социална поносимост."Когато дружествата представиха своите бизнес планове до 1 юли 2021 г., т. е. шест месеца преди започване на следващия петгодишен регулаторен период, имаше 10 от 28 области в страната, при които предложената от дружеството цена надвишаваше социалната поносимост - Монтана, Ловеч, Търговище, Разград, Силистра, Видин, Хасково, Шумен, Кърджали и Сливен", каза Иван Иванов. След кореспонденция с КЕВР на всички тези дружества се е наложило да намалят цената като намалят прогнозни разходи за електроенергия, възнаграждения, инвестиции, за да влязат в социалната поносимост.

Според него доброто решение не е да продължава този модел дружествата да намаляват прогнозни разходи, за да влязат в социалната поносимост, а да се въведат водни помощи, като потреблението за домакински и хигиенни нужди да се ползва със защита. По думите му това изисква сериозно проучване и средства, за да се обезпечат тези помощи. Поиска в готвения нов закон за ВиК помощите да бъдат включени, но засега не са предвидени, а това е ангажимент, който не се изпълнява вече 18 години.

По време на дискусията от БСП настояха лидерите на управляващите формации да дойдат в залата, като Корнелия Нинова заяви, че те някъде "шушу-мушу разпределят регулаторите", като това показвало паралелните държави докато се решава една от най-важните теми за хората. Въпреки почивка от над 30 мин, поискана от БСП именно с този мотив, лидерите на "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ и ДПС не дойдоха в залата.