Китай отне на Тайван един от малкото му дипломатически съюзници

Тайван загуби един от малкото дипломатически съюзници, след като Науру обяви, че признава Китайската народна република и прекратява отношенията си с него. Това става при придържане на политиката на "един Китай" (Тайван се нарича "Република Китай"), уточни ръководството на малката тихоокеанска държава.
Промяната стана под 48 часа след като тайванците избраха Лай Чин-те (известен на запад като Уилям Лай), досегашен вицепрезидент, за президент въпреки опитите на Китай да обрисува гласуването за него като "опасно" и да представи вота като избор между "война и мир".
Китай настоява, че Тайван е негова непокорна територия, макар комунистическата власт никога да не е управлявала острова. От 2016 г. на власт в Тайпе е Демократичната прогресивна партия (ДПП), която поддържа по-твърда линия спрямо Пекин и по-топли отношения с Вашингтон, макар Лай да увери, че няма да се откаже от диалога с азиатския гигант.
Агенция "Ройтерс" отбелязва, че преди вота тайвански служители по сигурността са казали, че Китай вероятно ще продължи да работи за свиване още повече на шепата държави, поддържащи официални връзки с Тайван.
Това стана, докато външният министър Джоузеф У е в Гватемала за встъпването в длъжност на новия президент Бернардо Аревало.
Гватемала е един от оставащите сега 12 съюзници на Тайван, сред които са Парагвай, островни държави в Тихия океан и Есватини. В Европа Тайван е единствено признат от Ватикана. Същевременно редица страни поддържат неформални отношения с Тайпе; в лицето на Американския институт в Тайван Съединените щати има фактическо посолство, много други големи страни имат търговски и други представителства. |

Тайван срещу Китай: скритият сблъсък на два свята
Твърдения за щедра помощ
Разположената в Микронезия островна държава Науру не за пръв път признава Китай (това бе реалността и между 2002 и 2005 г.), но този път ходът на страната съвпада с момент на напрежение в Тайванския проток. Правителството ѝ обясни решението с "най-добрия интерес" на страната и така последва Кирибати и Соломоновите острови, изоставили Тайван през 2019 г. в полза на Китай.
Според заместник външния министър на Тайван Тиен Чун-куан моментът за "внезапно" дошлата новина е подбран от Пекин специално след изборите - нещо като "засада" и "явна атака срещу демокрацията". "Тайван не се поддаде на натиска. Ние избрахме това, което искаме да изберем. Това е непоносимо за тях", добави той.
Китай е предложил на Науру, с население от 12 500 души, пари, далеч надхвърлящи това, което Тайван предоставя на своите съюзници, каза Тиен. "Още веднъж това доказва, че Китай прави всичко възможно - парична дипломация - за да ни потисне", каза той. Събеседник на "Ройтерс" в Тайван говори за помощ от Пекин в размер 100 млн. долара годишно за Науру. Официалният коментар на Китай е, че Науру като суверенна държава е направила "правилния избор".

Науру ползва австралийската валута и генерира приходи от разрешителни за риболов и като домакин на регионален център за обработка на бежанци за австралийското правителство. Австралийска банка, предоставяща единствената банкова услуга в страната, обяви през декември плана си да затвори дейността си в Науру.
Австралия помага с полицейските дейности и е основен източник на помощи: през 2023 г. е дала 46 млн. австралийски долара (31 млн. щатски) за развитие. Центърът за обработка на молби за бежански статут, който генерира приходи в пъти повече годишно, се очаква поетапно да намали работата си с времето.
