Възможен ли е нов подход за Альоша
След демонтажа на основните фигури от Паметника на съветската армия в София, горещата дискусия за съдбата на социалистическите монументи, възхваляващи СССР, се пренесе в Пловдив. Темата се изостря от престъпното нападение на руската армия в Украйна и други бивши съветски републики при управлението на Путин.
Преди седмица общински съветници от "Да, България" внесоха предложение в Общинския съвет на Пловдив паметникът на съветската армия, наричан Альоша, да бъде преместен до края на 2024 г. в Музея на социалистическото изкуство. От "Да, България" - Пловдив, поискаха преместването на паметника още в средата на декември, наричайки го "пловдивския червеноармейски символ, разделящ общността на пловдивчани и изработен по съветски проект и диктовка". Впоследствие общинският съветник от "Продължаваме промяната - Демократична България" Веселина Александрова уточни, че не става дума задължително за демонтаж, а за трансформация на пространството - според нея е въпрос на обществен дебат каква да е тя.
Дискусията по темата се разгорещи: "Има такъв народ" внесе в съвета предложение за референдум каква да е съдбата на монумента, а граждански организации обявиха, че инициират общоградско обсъждане на проблема. Преди дни кметът на Пловдив Костадин Димитров съобщи, че е възложил да се направи анализ колко ще струва провеждането на местен референдум за съдбата на паметника на Альоша, както и колко би струвало евентуалното му премахване.
Постоянните комисии в общинския съвет преди дни решиха да не допуснат за разглеждане в зала предложенията за местенето на монумента и за референдума. Въпреки това днес стотици граждани от леви формации се събраха да протестират пред общината в защита на Альоша, съобщи пловдивската медия "Под тепето".
Коментар по темата изпрати бившият депутат от СДС от Великото народно събрание - Николай Близнаков. През 1994 г. той организира първата общоградска дискусия за съдбата на Альоша и хълма Бунарджик. Той поддържа тезата за трето решение - извън схемата "да се махне или да остане".
Редакцията ще публикува и други гледни точки - утре четете коментара на Александър Шпатов - писател и адвокат по вещно право, отскорошен член на създадената през 2012 г. "Гражданска инициатива за демонтиране на Паметника на Съветската армия". Той беше поканен от "Дневник" да анализира ситуацията с комунистическите монументи.
Руският парламент излезе авансово с позиция срещу демонтажа на "Альоша" в Пловдив
Очевидно има сериозен проблем и разцепление в обществото, стане ли дума за премахване на съветските и изобщо социалистическите паметници. И той е защото, безспорно, не сме си свършили работата.
Не проведохме - или най-малкото не довършихме - сериозния разговор, спокойния и отговорен обществен дебат за тоталитарния строй, от който излязохме.
Да, като че постигнахме консенсус за недопустимостта на диктатурата и тоталитаризма, но по-общите въпроси, свързани със социализма, антифашистката борба и други, останаха необговорени. Явно не ни стигнаха упоритостта, смелостта, желанието да изчистим някои от тях, с цената на нелеки противопоставяния, на неизбежни конфронтации. Затова срещаме и немалко млади хора, напълно неориентирани относно същността на тоталитарния строй и лесно подвеждани от спекулативни тези.
Днес виждаме и в Пловдив - сблъсъкът е челен, позициите са непримирими. И нито едно от предлаганите крайни решения ("да се премахне/да не се пипа") не се ползва с одобрението на мнозинството. Всяка от страните има своите сериозни доводи. Но трябва гражданското общество да има думата - да, заедно с експертите. И не става дума просто за едно допитване, една повече или по-малко представителна анкета сред пловдивчани - да ги питаме "за" ли са или "против", референдумите са тежък и опасен инструмент.
Нужен е истински дебат, който да накара хората поне да се замислят, всеки да погледне и от друг ъгъл, да усети сложността на проблема. Да огледа проблемния възел от няколко посоки.
Целта: Да потърсим новаторско, евристично решение - не компромис, дразнещ всяка от страните, а такова, което не просто ще удовлетвори повечето граждани, но ще провокира и издигне разбирането им за история, памет, достойнство, приемственост, естетика и пр. Търсим не компромис, а евристично, почти консенсусно решение. Но как?
| Методът е представително гражданско жури, една жребийно подбрана представителна извадка, обстойно и спокойно да обсъди възможностите, а властта да се съобрази с решението му. |
Още повече че именно Пловдив има добър, пионерски опит с тези форми през периода 1999-2002 г., (конкретният пловдивски модел, чиито автори сме с Цветозар Томов, бе представен с успех в Европарламента в Страсбург), а негова разновидност бе приложена с Областната администрация и през лятото на 2023 г. за решаване на проблеми на областта. Решенията на Гражданското жури трябва да бъдат потвърдени (по специална методика) от Общинския съвет. Това би било радикална стъпка за развитие на гражданска демокрация.
Възможно ли е да разберем и двете страни?
Да, паметникът дразни чувството ни за достойнство, защото го намираме за символ на съветския ботуш, наложил тоталитарен строй и причинил смъртта на хиляди невинни. Каква "освободителка" ни е Червената армия, това е чиста гавра. От друга страна, Червената армия е призната за участник в ликвидирането на нацизма. А почитта към падналите във войни е част от цивилизацията ни.
| Не бихме ли могли да премахнем тоталитарното идеологическо внушение на паметника, като не само го "десакрализираме", но дори го превърнем в ефективен разобличител на едни отречени ценности и практики? |
По модерен, атрактивен и работещ и за младите поколения начин.
През май 1994 г. като лидер на пловдивско НПО организирах първото градско обсъждане на бъдещето на Альоша и Бунарджика. Като водещ поддържах тезата за запазване на паметника, но преобразуван, поставен в друг, нов контекст, който да промени до голяма степен възприемането му, но като допусне при определени условия и възприемането му от желаещи и по стария начин.
Представях се нещо такова: надписът под паметника се прикрива, ново дизайнерско решение закрива долната част на паметника и фигурата нагоре. Най-важното - нов, по-голям основен текст обяснява на посетителите нещо като:
"Този паметник изразява преди всичко сервилността на завзелата властта след 1944 година и установила диктатура БКП към Москва и съветските й господари в типичния за епохата стил на героична помпозност. Значителна част от обществото по това време (50-те години) наистина е смятало съветската армия за освободителка на Европа от нацизма, с по-големи заслуги от другите антихитлеристки сили и напълно е приемала подобни паметници - позиция, която след 1990 г. е преосмислена, включително и поради обществената достъпност до множеството нови данни за престъпленията на съветския тип тоталитаризъм в Европа, ала паметникът е запазен като свидетелство за епохата."
В това новооформено пространство около подножието на паметника биха могли да се развият и някои допълнителни разяснения относно тоталитарния строй у нас след 1944 г.
Използвайки модерни, ефектни, необичайни творчески решения на пространството, така ние не само ще "десакрализираме" и обезвредим едно остаряло, нежелано идеологическо въздействие.
| Не просто ще осветим по-точно истинската роля на СССР и неговата армия, но и ще допринесем за разясняване духа на епохата у нас и методите на БКП. |
С времето в съзнанието на хората много паметници променят значението си, те се "обживяват" и придобиват друг, нов живот - често различен от замисъла на създателите. В някаква степен това вече се е случило тук, пловдивчани на практика са преобразили паметника, срутвайки помпозността му, насищайки го с друго съдържание, което не изисква непременно унищожаването му.
Идеята за преместване на паметника в парк на тоталитарното изкуство изглежда почти невъзможна и не само защото е групов паметник на културата, част от ансамбъл. Ще остане възможността да е място за поклонение на хора с носталгия по тоталитарния строй.
Така обществените дискусии около монумента и преобразуването на контекста, в който той се възприема, могат да се превърнат в силен старт и за една по-цялостна кампания за образоване на съгражданите ни в демократичен дух и трайно, консенсусно преосмисляне на миналото. Ето как от проблема може да се родят нови възможности за развитие, а не да се превръщат разделителните линии в пропасти.