Соня и Александър Пусен са френски пътешественици, приключенци и автори на пътеписи. След епичното прекосяване на Африка по стъпките на първите хора, когато изминават пеша 14 хил. км за три години, сега двамата се отправят на ново вълнуващо пътешествие в Мадагаскар. Този път те са придружени от двете си деца - Филае, на 9 години, и шестгодишния Юлис. Пътешестват пеша, с една каручка и двама малгаши за помощници.

За четири години изминават 5 хил. километра, прекосявайки красива, но много бедна и изолирана страна.

Гледам краката си. Те никога не са ме предавали. Разхождал съм ги по целия свят. Видели са прахоляк, пясъци, кал. Стоя прав с чаша чай в ръка зад моята каручка, заобиколен от близките ми. Със свито сърце. Както винаги при големите отпътувания. Без фанфари, дискретно, защото избрахме да е така. Поемаме на обиколка на Мадагаскар пеша, семейно. Цялото ни бъдеще се съдържа в тези думи: обиколка на Мадагаскар, пеша, семейно. Придружени от каручка, теглена от зебута, която да носи багажа ни. Изглежда просто. Въпреки че от пет месеца всички ни повтарят, че това е невъзможно - малгашите, изселниците, настанили се в Мадагаскар, и zanatany, изчезващият вид французи, родени тук. Ние ги игнорираме. Докато не сме започнали, докато не сме направили първата крачка, всичко е все още възможно.

Тази несигурност ни окуражава, подхранва въображението ни: "браздата", в която да засеем нашия проект, да вложим нашата енергия. Въпреки това съм притеснен по време на тази последна скромна закуска, на която чаят и сладкишите имат вкуса на комфорта и сигурността, а ние ще се откажем съзнателно от тях за неопределено време. Но аз се държа на положение, нали съм pater familias! Не трябва да се провалям при първата крачка. Слънцето вече се издига над хоризонта, което показва, че закъсняваме. В действителност съм разяждан от тревога. Чувствам се отговорен. Всъщност двамата със Соня сме отговорни: да споделяш означава да разделиш бремето Тази слабост е нова, появила се с бащинството. Когато заминавах на предишните си дълги пътувания, тази ахилесова пета я нямаше.

Нямаме търпение да се сблъскаме с приключението, да се гмурнем в него, да направим първата крачка, встъпителна за един нов живот, за едно прераждане. Фотосесии, добри думи, мъчителни отлагания, минутите отлитат, секундите. Щеше да е по-лесно с едно предстартово броене. Има свидетели: група подпийнали френски пенсионери, които непрекъснато снимат с фотоапаратите си. Коментарите им и малките им шеги не ни притесняват. Нашата домакиня Фанджа, която беше толкова добра с нас, няма "да ни остави да тръгнем ей така", без kabary, молитва за спазване на традицията: трябва да минем под закрилата на предците, razany, да ги предупредим за това, което планираме да направим. Зебутата потропват нервно върху паважа на двора. Най-накрая Фанджа ни пожелава късмет и отправя към нас свещените слова: "На добър час! Нека Бог да ви благослови!"