Думите са на Жюстин Трие по време на Европейските филмови награди, когато тя се качи на сцената, за да получи наградата за оригинален сценарий за филма "Анатомия на едно падане". И докато всички говорят за "Опенхаймер" на Кристофър Нолан, който печели награда след награда, продукцията на Трие продължава да пише история и се превръща във филм, за който тепърва ще се говори.

Филмът започна да влиза все повече в полезрението на критиците и голямата изненада дойде на наградите "Златен глобус". "Анатомия на едно падане" очаквано спечели в категорията за чуждестранен филм, но поднесе изненада в категорията за оригинален сценарий.

Филмът получи седем номинации и за британските филмови награди БАФТА и пет номинации за "Оскар", включително за най-добър филм и най-добър режисьор.

Водещият френски всекидневник "Фигаро" определя "Анатомия на едно падане" като най-амбициозния и успешен филм в кариерата на Трие.

Но какво прави този филм толкова интересен за критиката? "Анатомия на едно падане" е кинопътешествие, в което зрителят е свободен сам да нареди парчетата от пъзела. В основата на филма е мъртвото тяло на мъж на име Самюел. Той се озовава безжизнен върху заснежената пътека пред къщата, а до него стоят съпругата му (Сандра Хюлер) и 11-годишния им син. Основната заподозряна е именно съпругата, която трябва да защити невинността си в съда. Съдебната анатомия на случая обаче се превръща в дисекция на един брак.

По-голямата част от действието във филма се развива именно в съдебната зала, където процесът е представен максимално детайлно.

Пред "Варайъти" Жюстин Трие казва, че първоначалната идея е била тя и съпругът й да адаптират истинска история, но всички те се оказват твърде "предсказуеми". А тя иска да направи точно обратното - да създаде история, която не е ясно къде ще те отведе. И в крайна сметка го постига. След като разследването на (само)убийството се превръща в дисекция на отношенията в една връзка, краят на филма отвежда зрителя в незнайна посока. "Анатомия на едно падане" показва формалния край на процеса, но след него остават множество въпроси, чиито отговори гледащият е свободен да намери сам.

Именно тази непредсказуемост на филма го прави толкова успешен. Жюстин Трие разказва напрегната и сгъстена до краен предел история, в която зрителят подрежда пъзела на престъплението и решава сам на какво вярва. Един от най-често задаваните въпроси към Трие е кой е убиецът във филма, но тя отказва да отговори.

Освен че създава една непредсказуема история, Жюстин Трие прави и нестандартен избор за водеща актриса. Режисьорката е добре позната с така известните си сложни героини, които са едновременно слаби и силни. Големият й успех идва през 2016 г. с филма "В леглото с Виктория", където главната героиня е адвокатка с множество лични и професионални проблеми. Филмът получава пет номинации за наградата "Сезар".

През 2019 г. следва големият хит на Трие - "Сибил", в който психотерапевтка пише роман и се възползва от историята на своя пациентка. В този филм за първи път във второстепенна роля се появява Сандра Хюлер - актрисата, която Жюстин Трие няколко години по-късно избира за главната роля в "Анатомия на едно падане".

Хюлер е една от най-успешните германски актриси, която нашумя с участието си в номинирания за "Оскар" филм "Тони Ердман". Мнозина намират избора й за главна роля в "Анатомия на едно падане" за нестандартен, но всъщност тя допринася много за усложняването на историята. Актрисата е в ролята на германска писателка, омъжена за французин. Говори английски, но в съда трябва да се защитава на френски.

Пред "Варайъти" Жюстин Трие казва, че е писала сценария конкретно за Сандра Хюлер: "Чувствах, че тя е перфектната актриса, която ще може да въплъти сложността на своята героиня. Не исках да превръщам героинята на Хюлер - писателка, обвинена в убийството на своя съпруг, в жертва. Тя е независима и креативна - все неща, които са простени на мъжете, но на жените - не".

Със своето студено излъчване Сандра Хюлер пресъздава перфектно това, към което се стреми Жюстин Трие - героиня, която едновременно е жертва, но е силна и отстоява себе си докрай. Филмовите критици са единодушни, че изпълнението на Хюлер е много силно и допринася за успеха на филма. Нейната игра е оценена високо и от българския критик Янко Терзиев. В ревюто си в "Капитал" той определя филма като "прецизен трилър", а "откритото северно лице на Хюлер по бергмановски изнася драмата".

Освен в "Анатомия на едно падане" Сандра Хюлер участва и в нашумелия филм "Зоната на интерес" на Джонатан Глейзър. Филмът беше отличен с Голяма награда на журито на кинофестивала в Кан, има няколко номинации БАФТА, както и за "Оскар". Той към момента не може да бъде гледан в кината, но "Анатомия на едно падане" беше показан на фестивала "Киномания". Вече присъства в програмата на Дома на киното в София, а скоро предстои да бъде прожектиран и в други кина. А всеки любопитен да го гледа, може да избере в какво да повярва.