Президентът Румен Радев поиска от Конституционния съд (КС) да обяви за противоконституционен избора на Народното събрание за двама негови членове. Радев призовава новоизбраните - Десислава Атанасова и Борислав Белазелков, да не полагат клетва преди окончателното произнасяне по неговото питане. Това съобщиха от президентството.

Мотивите на президента са, че от една страна депутатите не са спазили наскоро приетия текст в основния закон, който предвижда при избор на членове на органи да спазва "принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост, за да гарантира тяхната независимост".

Вторият му мотив е, че народните представители са нарушили Конституцията, посочвайки в решението за избор срок на мандат на двамата нови членов е на Конституционния съд. Това беше прецедент, тъй като досега подобен срок не е записван. Изборът на Атанасова и Белазелков беше направен ден преди да влезе в сила решението на Конституционния съд, с което се казва, че закъснелите процедури за избор на членове скъсяват и мандата на избраните.

По-рано днес стана известно, че клетвата на новите членове е насрочена за 26 януари от 11 ч. По информация на "Дневник", Атанасова е подала оставка като народен представител, което означава, че парламентът трябва да я гласува.

Междувременно адвокати от страната поискаха от Народното събрание да отмени избора на Атанасова и Белазелков със сходни като Радев аргументи за неспазването на принципите за прозрачност в основния закон.

Според държавния глава принципите, заложени за избора на органи в Конституцията са били нарушени и не могат да бъдат заместени от формалните обсъждания и процедури, целящи легитимирането на предварителна договорка между управляващите политически сили. "Налице е и съзнателен опит на мнозинството от народните представители да заобиколят решенията на Конституционния съд по отношение на срока на мандата.

Подобен подход не може да бъде толериран и крие риск за авторитета на Конституционния съд", смята още президентът. Той пише, че неспазването на решенията на Конституционния съд е нарушение на самата конституция."С определянето на продължителността на срока, за който се избират лицата за конституционни съдии, Народното събрание е надхвърлило своята компетентност. Гласуваните на 19 януари 2024 г. решения не държат сметка за правната категория мандат, по която Конституционният съд в Решение № 13 от 2010 г. по к. д. № 12/2010 г., на което се позовава и Решение № 1 от 2024 г. по к. д. № 17/2023 г., е възприел следното тълкуване: "мандатът за конституционното право е осъществяване на властнически правомощия (пълномощия, ако се акцентира на предоставянето на власт от възлагащия или учредяващия тези правомощия) в област от трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна, за определен период от време (срок). Двата елемента - пълномощия и срок, дават характеристиката на мандата. Първата е съдържателна, втората - времева", пише в искането си Румен Радев.

В мотивите си той посочва, че с определянето на срок, парламентът е отменил непосредственото действие на основния закон. "Народното събрание не може да определя срока на пълномощията на избрани от него конституционни съдии извън конституционно определените срокове. Обратното би означавало тези лица да се поставят в зависимост от волята на мнозинството, приело решенията за избор, а не да се ръководят от конституционно дължимото", пише в искането си държавният глава.

Радев глава призовава да не се пристъпва към клетвата на новоизбраните конституционни съдии, преди самият Конституционен съд да се произнесе по съответствието на техния избор с конституционните процедури и изисквания.

Преди време секретарят по сигурност и отбрана на президента Димитър Стоянов намекна, че Радев може да бламира избора на конституционни съдии, подобно на Росен Плевнелиев през 2012 година, когато той отказа да присъства на клетвата на съдия Венета Марковска.

Решението какви действия ще предприеме оттук нататък президента, ще зависят вероятно от това дали Конституционния съд ще допусне питането му. В късния следобед във вторник, 23-ти януари дело беше образувано с докладчик Константин Пенчев.

Атанасова беше издигната от ГЕРБ, но под номинацията й се подписаха лидерите на "Демократична България" Христо Иванов и съпредседателя на "Продължаваме промяната" Кирил Петков, както и депутата от ДПС и санкциониран по закона "Магнитски" за корупция Делян Пеевски.

Пеевски подкрепи и номинацията на обединението - на бившия съдия Борислав Белазелков. Така изборът и двамата, въпреки наличието на кандидата на "Възраждане" изглеждаше предизвестен.В решенията, с които двамата бяха избрани обаче, за първи път беше записано за какъв срок се случва това - девет години, или пълен мандат.

Седмица преди избора обаче КС се произнесе, че Атанасова и Белазелков трябва да имат по-къси мандати, защото са избрани с две години закъснение и защото ритъмът на смяна на конституционните съдии е точно определен по закон и не може да бъде нарушаван - по четирима през 3 години. Идеята е всеки от тях да изкара 9-годишен мандат, но за целта ритъмът не може да се нарушава и това се спазва от създаването на съда. При забавяния като сегашния избор или при оставка или смърт - правилото е, че мандатът е непълен.