Амбициозни и способни ученици, предприемчиви и творчески личности, етични и информирани граждани, здрави и уверени хора. Това са целите, които си поставя Уелс през 2017 г., когато започва цялостна реформа на учебните програми в училищата. С помощта на експерти от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) уелските власти създават детайлна пътна карта за изготвянето и въвеждането на новите програми.

В новите учебни програми на Уелс няма списък със задължителни произведения по литература или теми по география. Има цели и ясна визия какво е важно в шестте области на обучение - математика и математически умения, наука и технологии, езици, грамотност и комуникация, изкуства, хуманитарни науки и здраве и благосъстояние.

А добре работещият инспекторат по образованието на Уелс следи за това дали всяко училище достига до четирите цели от по-горе.

В България разговорът за промените в учебните програми започва наново всяка година. И приключва бързо - с медиен скандал отпаднало ли е някое много важно произведение от програмата по литература, с преместване на материал от един клас в друг или със съкращаване на някоя дума от описанието на това какво трябва да знаят учениците на края на годината.

Затваряме си очите за последиците от навлизането на изкуствения интелект в образованието - които се случват, дори и да не искаме да ги забележим. Не говорим за това кои са професиите на бъдещето и как трябва да се промени училището, така че да подготви учениците за тях. Не споменаваме и ключовите умения на XXI век, макар че редица експертни организации като Световната банка и ОИСР във всеки свой доклад ни напомнят, че българските ученици изостават от връстниците си от други държави.

Първо на учениците, за които училището губи своя смисъл още с първите прекарани години в класната стая, а в дългосрочен план ги лишава от умения за личностен и професионален успех. Отразява се на икономиката на България, която получава изпълнители, които се примиряват със статуквото, вместо създатели, които търсят и развиват нови идеи. Отразява се и на цялото ни общество, което отглежда пасивни наблюдатели, които не гласуват на избори, вместо активни граждани, които променят средата около себе си към по-добро.

Изследователят от Института за изследвания в образованието Асенка Христова наскоро цитира новозеландския професор Джон Хети, който от десетилетия се занимава с оценка на ефекта на всички възможни фактори върху постиженията на учениците. От изключително обстойния му труд става ясно, че това, което има най-голямо значение за академичните резултати и благосъстоянието на учениците, са учителите, ученето на учениците, стратегиите за преподаване и учебната програма.

Те не развиват в децата и учениците умения, които да им помогнат да станат мислещи хора, активни граждани и да бъдат конкурентни на пазара на труда. Учениците в България учат теория и в най-малките детайли, стимулира се ученето наизуст вместо креативността и аналитичните умения.

Същевременно през ноември т.г. Световният икономически форум публикува доклада си Future of Jobs Report, в който изрежда уменията, които работодателите смятат, че ще са най-търсени до 2025 г. Топ 5 от тях са:

Нито едно от тези пет умения не е фокус на българската учебна програма и преподаване.

Не е фокус и на изпитите, с които учениците се оценяват - както в училище, така и външните (националните външни оценявания след IV, VII и X клас и държавните зрелостни изпити след XII клас).

Примерът на Уелс и на други държави ни показва, че качествената реформа в учебните програми не става бързо. Необходимо е истинско и надпартийно политическо обединение - нещо, което България скоро не е виждала. Необходимо е и категорично политическо лидерство, така че да бъдат преодолени атаките на статуквото в образователната система, които неминуемо ще дойдат, защото истинската реформа няма да се хареса на всеки.

Необходима е международна експертна помощ, ангажиране на българските експерти с опит по темата и на самите директори и учители, които трябва да се почувстват овластени и да бъде чуто мнението им. Необходима е и прозрачна и убедителна комуникация с цялата образователна система, родителите, медиите и всички заинтересовани от образованието хора.

Промяната на учебните програми е и само една част от пъзела. Тя трябва да върви паралелно с промяната на университетската подготовка на бъдещите учители, която също е застинала в миналото.

Качеството на продължаващата квалификация на учителите също трябва да бъде гарантирано, както и осигуряването на достатъчна подкрепа от наставници, помощници на учителите, психолози, ресурсни учители и др.

Това може да бъде реформа в истинския смисъл на тази дума. И това е начинът българските училища да влязат в XXI век - преди той да е свършил.

През 2021 г. се провежда национална дискусия относно образованието, която дава начало на образователна реформа, преструктуриране на образователните институции и нова учебна програма.

За създаването на нова учебна програма властите се допитват до училища, изпълнителната агенция Education Scotland и ученици.

Учебната програма в общото образование (от детската градина до края на първи гимназиален етап) цели следните крайни резултати:

- високо ниво на езикова и математическа грамотност и когнитивни умения

- развиване на умения за учене, живот и работа, както и на знания и разбиране за обществото, света и мястото на Шотландия в него

- учениците преживяват предизвикателства и успехи, за да могат да развият добре информирани възгледи и способности си.

Изучавани сфери в общото образование: изобразителни изкуства, здраве и благополучие, езици, математика, религиозни и морални науки, природни науки, социални науки и технологии.

Вторият етап (за ученици между 16- и 18-годишна възраст) има за цел да предоставя широко и задълбочено образование, за да развие гъвкави и адаптивни млади хора със знания и умения, които ще са им необходими, за да се развиват сега и в бъдеще. Учебната програма е насочена към:

- специализация, задълбоченост и точност

- добра подготовка за придобиване на квалификация на най-високото ниво, на което са способни

- развиване на умения за учене, живот и работа.

Изучавани сфери във втория етап: професионална специализация, практически опит, както и акцент върху здравето и благосъстоянието. Във втория етап се работи съвместно с университети, колежи, работодатели, родители и общностни центрове.

Цел на новата учебна програма: развитие на амбициозни, предприемчиви, информирани, здрави и уверени ученици, които са горди от себе си, от своите общности и от своята държава.

За постигане на тази цел учебната програма се фокусира върху следните умения: креативност и иновативност, критично мислене и решаване на проблеми, лична ефективност и планиране и организиране. Акцент се слага и върху междупредметните умения и развиване на езикова, математическа и дигитална грамотност.

През януари 2020 г. правителството на Уелс публикува ръководството "Учебна програма за Уелс", което представлява отправна точка за училищата и учебните заведения да започнат да разработват свои собствени учебни програми, като в основата им са целите за учениците. Ръководството определя последователни очаквания към училищата по отношение на процеса на разработване на техните учебни програми и подготовката за прилагането им от 2022 г. нататък и подробно описва стъпките, които училищата трябва да предприемат в периода преди въвеждането на програмите.

Рамки за училищните учебни програми:

- да дава възможност на всички учащи да напредват

- висококачественото учене и преподаване са в основата на всяка учебна програма

- учителите трябва да имат възможност да развиват и използват своето преподаване, умения и креативност, за да реализират амбициите си чрез учебната програма

- трябва да повишава очакванията към учащите и да подкрепя равенството и приобщаването на всички.

Регионални консорциуми осигуряват програма за професионално обучение и предлагат индивидуална подкрепа на училищата и учебните заведения за разработване на приобщаваща учебна програма.

През 2021 г. се организира публичен дебат относно стандартите на държавната образователна програма, който води до създаването на нова учебна програма.

През май 2023 г. е приета нова учебна програма за начално и прогимназиално образование.

Първите 30-40 начални училища започват да я прилагат от септември 2023 г. Целта е всички начални училища да работят по нея от учебната 2026/2027 г.

Държавната учебна програма въвежда конкретни образователни цели, профили на завършващите училище и рамкови образователни планове.

Изискванията, определени в стандартите, служат за основа на съдържанието на нови учебници, нови национални тестове и на училищните образователни програми.

На база на обратната връзка от учителите, които вече прилагат новата програма, се създават методически материали за подкрепа за останалите начални училища.

Въведени са механизми за обратна връзка с учителите с цел непрекъснато усъвършенстване на реформата.

Реформираната учебна програма става основа и на нов метод за оценяване на учениците. Инвестира се в дигитална инфраструктура за изпити в електронен формат във всяко училище.

Директорите и учителите получават обучения и подкрепа за въвеждане на новата учебна програма. Организира се и информационна кампания към цялото общество.

Цел - новата учебна програма на Литва е приета през 2022 г., след което на нейна база са създадени и нови учебници и учебни помагала. Програмата се въвежда поетапно от 1 септември 2023 г.

Актуализирането на учебната програма взема предвид най-новите постижения в науката, резултатите от международни проучвания, резултатите от националните тестове и препоръки от международни организации.

Програмата е ориентирана към развиване на компетентности в учениците - придобиване на знания, но също така и способност да ги прилагат и да придобиват повече умения, необходими в съвременния свят.

Фокусът е върху развиването на когнитивни, дигитални, социални, емоционални умения и здравословен начин на живот, креативност, гражданска отговорност и културни и комуникационни компетентности.

Програмата включва задължителното съдържание (около 70%) и избираемо съдържание (около 30%), което се избира от учителя в зависимост от способностите на учениците и в сътрудничество с други учители.

През 2020 г. започва двугодишен европейски проект, изпълняван от Британския съвет в сътрудничество с Европейската комисия, който има за цел да подготви директори на училища в Литва за въвеждането на промените в учебната програма. 30 професионалисти в сферата на образованието работят с международни експерти за създаването на инструментариум от материали, които могат да се използват от училищата. Провеждат се обучения по лидерски умения, а директорите, които демонстрират добро усъвършенстване на материала през първата година, преподават на свои колеги през втората. Участниците посещават Уелс за обмен на международни практики.