Българските царе Борис III и Фердинанд I са и учени, допринесли за развитието на естествените науки в България
130-ата годишнина от рождението на цар Борис III, която бе отбелязана през седмицата, е повод за припомняне на дейността му извън политиката, в изучаването на българската природа, на флората и фауната в планините и подкрепата му за развитието на природонаучните институти, създадени от неговия баща цар Фердинанд I. Цар Борис III и цар Фердинанд I са едни от малцината монарси в Европа, които са били и учени – естественици със задълбочени познания по ботаника, зоология, орнитология, философия. И двамата са допринесли за опознаване и опазване на българската природа и са съдействали за развитието на естествените науки в България. Като признание за заслугите им на природоизпитатели български учени са нарекли растителни видове на имената на цар Борис III и цар Фердинанд. На снимката - Verbascum tzar-borisii (Davidov ex Stoj.) Stef.-Gat. (Цар-Борисов лопен) – Червена книга на България, том 1, худ. Д. Влаев. Част от снимките са изпратени на "Дневник" от "Университетски ботанически градини". 
Цар Борис III финансира създаването на печатно периодично издание, озаглавено "Известия на Царските Природонаучни Институти". За по-широко популяризиране на българските научни постижения в чужбина някои статии се отпечатват на чужд език. Портрет на Цар Борис III – Известия на царските природонаучни институти, т. 2 , 1929 г. – архив НПМ-БАН. 
Цар Борис III /в бяла куртка/, придружен от група зоолози и ботаници, изучава флората и фауната на Етрополския Балкан. Придружават го природоизпитателите (от ляво на дясно) професорът по ботаника Никола Стоянов, директорът на Царския естественоисторичен музей д-р Иван Буреш, уредникът на Царската ентомологична станция проф. Делчо Илчев, професорът по горска ботаника, дендролог, Борис Стефанов, любителят ботаник Иван Урумов и ботаникът проф. Борис Ахтаров, инспектор по естествени науки при Министерството на народното просвещение. На връх "Етрополска баба", 1790 м н.в., 12 юли 1919 г. 
Мненията на историците за цар Фердинанд са различни,но са единодушни за неговия принос за модеризирането и европеизирането на страната и за развитието на природните науки и образованието. Той довежда в България освен преподаватели по изкуствата и архитекти, също и австрийски, немски, френски учени ботаници, природоизпитатели, паркови инженери, с които създава няколко научни институции, обединени под името Царски природонаучни институти: Царският Естественоисторически музей основан 1889г., Царската Зоологическа градина – 1889 г., Царската Ентомологична станция – 1905 г., Царските Ботанически Градини 1890 - 1912 г., Царска Научна Библиотека - 1889 г., Черноморска Биологическа Станция във Варна - 1905г. На снимката - портрет на цар Фердинанд в изгнание - Известия на царските природонаучни институти, т. 2 , 1929 г. архив НПМ-БАН. 
Слeд абдикирането на Цар Фердинанд, Цар Борис III продължава неговата дейност. Организира екскурзии за попълване на ентомологичните и ботанически колекции, съдейства за създаването на лаборатории за научни изследвания в Естественоисторическия музей и за разкриването на нови отдели в него, какъвто е ботаническият отдел. Царската Ентомологична станция съдържа вече сбирки с около 20000 вида и е най-голямата на Балканския полуостров. Цар Борис III епочетен член на Българското ентомологическо дружество от 1926г., а Българското ботаническо дружество го провъзгласява за свой член през 1928 г. Продължава развитието на Царските ботанически градини. С медал "За наука и изкуство", емисия на цар Борис III, са били награждавани от монарха лица, отличили се с високи постижения в науката изкуството. Снимка Български форум. 
Цар Борис III с група природоизпитатели изучава езерата на Рила планина, Еди-гьол (Седемте рилски езера) , 22 юли 1919 г.Царските ботанически градини са разположени на различна надморска височина и са най-богатите и разнообразни в Южна Ювропа по онова време. Те са на брега на Черно море– Евксиноград, в гр. София, при двореца Врана, при двореца Царска Бистрица в Рилапланина, при вила Ситняково и хижа Саръ-Гьол в Рила. Забележителни са били алпинеумите на тези градини, с многобройни високопланински видове, много от тях събирани лично от членове на царското семейство.. 
Пеперуди от царските колекции – съхранявани в Националния природонаучен музей /НПМ-БАН/ 
Пеперуди от царските колекции – съхранявани в НПМ-БАН.Интересът на Цар Фердинанд към фауната и флората и организаторската му дейност, продължена от цар Борис III, са довели до приоритетно развитие на природните науки в България. Според сегашни учени този първоначален тласък е основата, благодарение на която и до днес българската ботаника и зоология са на високо ниво. 
На името на цар Борис е наречено и иглолистно дърво. Abies borisii-regis Mattf. (Цар-Борисова ела). А на името на цар Фердинанд - Saxifraga ferdinandi-coburgi Kellerer & Sünd. (Фердинандовакаменоломка).Хербариум на СУ "Св. Климент Охридски". 
Глухари от царската колекция, съхранявани в НПМ-БАН 
Статия на проф. Иван Буреш, Известия на царските природонаучни институти в София, т.1, 1928 г. - архив НПМ-БАН. Някои статии в изданието се печатат и на френски и немски. Проф. Иван Буреш е български учен от чешки произход - зоолог, ентомолог, академик, дългогодишен директор на Института по зоология към БАН. След 9.9.1944 е преследван заради близостта с царя. 
Цар Борис III с директора на Зоопарка Бернхард Курциус и ген. Петър Марков в Рила, Ситняково, 18 май 1927 г. 
На 8 декември 1928 г. Цар Борис III е провъзгласен за почетен доктор по природни науки. Церемонията се провежда в Софийския Университет под ръководството на ректора проф. д-р Шишков, като се изтъкват заслугите на царя за изучаване на българската флора и фауна. Диплом, с който цар Борис III е провъзгласен за почетен доктор на природните науки на БАН. Известия на царските природонаучни институти – архив НПМ-БАН 
Входът към Университетската ботаническа градина - Балчик, изградена от акад. Даки Йорданов на територията на бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария. Днес тя е достъпна за граждани и студенти, място за изследователска инаучна дейност, свързана с екологичното образование и изкуството. Специализирана е в отглеждането на тропически и субтропични екзотични растения, известна е със своята колекция от сукуленти и кактуси - около 600 вида. Общият брой на растителните видове във всички колекции е около 3000. Снимка "Дневник". 
През 1896 г. Цар Фердинанд кани немския градинар и ботаник Йохан Келерер, който създава първия алпинеум на Балканския полуостров в Царската ботаническа градина, срещу Ректората на Софийския университет /в близост до паметника на Васил Левски/. Там, а също и на входа на Борисовата градина откъм Орлов мост може да се види вековен кралски дъб, засаден от градинарите на цар Фердинанд. По-късно Келерер изгражда алпинеуми и в парка Врана, в парка на Царска Бистрица и лятната вила Ситняково. Композиционното изграждане на парка Врана е повлияно от основните елементи на немските класически паркове от ХІХ век, а днес е паметник на културата на градинското и парково изкуство.Изглед от Ботаническата градина в София. Снимка "Дневник". 
Цар Борис III и княз Кирил в Рила. /Личен архив/ 
Цар Борис III, княз Кирил и неизвестна дама на излет в Рила./Личен архив./ 