Съдът на ЕС потвърди: Минималните адвокатски хонорари ограничават конкуренцията

Съдът на европейският съюз (СЕС) се произнесе преди дни с решение по дело С-438/22 г. относно минималните адвокатски възнаграждения. Става дума за преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд (СРС) във връзка с дело, което гледа. Въпросите на СРС са за това дали присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения трябва да бъде обвързвано с Наредба № 1 за минималните им размери. Според СЕС такова ограничение не преследва легитимни цели.
По този повод Висшият адвокатски съвет излезе с позиция, която "Дневник" препубликува от страницата му. Заглавието е на редакцията.
На заседание, проведено на 01.02.2024 г., Висшият адвокатски съвет обсъди и взе решение да предприеме конкретни действия, с оглед постановеното от Съда на европейския съюз решение по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.
С това решение СЕС доразвива постоянната си и последователна практика по санкциониране на национални правни уредби, които ограничават по какъвто и да било начин конкуренцията чрез въвеждане на минимални прагове на договаряне на цени на стоки или услуги.
Решението по дело С-438/22 касае българската национална правна уредба относно минималните възнаграждения на адвокатите. Това решение, обаче, има значение не само за възнаграждението на адвокатите, което по правило се договаря с клиента, а най-вече засяга правото на гражданите и юридическите лица да получат от ответната страна направените от тях разноски за правна защита, когато акта на съда е в тяхна полза.
Това налага предприемане на серия от законодателни мерки за преодоляване и съобразяване на националната уредба с практиката на СЕС по тълкуване и прилагане на чл.101 Договора за функциониране на ЕС.
Висшият адвокатски съвет, оглед правомощията си по чл. 122, ал. 1, т. 11 Закона за адвокатурата да прави предложения за усъвършенстване на законодателството, ще внесе предложение до Народното събрание за законодателни промени в Закона за адвокатурата, ГПК и другите процесуални закони, чрез които да бъде постигнат разумен и балансиран подход при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, когато то е част от отговорността за разноски в съдебните производства, без това да посяга на свободата на договаряне на възнаграждението на адвоката в отношенията адвокат-клиент, което трябва да е справедливо, обосновано, да гарантира качество на предоставената правна помощ и да съответства на достойнството на професията.
ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ