Лидерите и дипломатите на ЕС въздъхнаха с облекчение, когато председателят на Европейския съвет Шарл Мишел обяви тази седмица, че Съветът единодушно е одобрил пакета от 50 милиарда евро помощ за Украйна.

Решението, демонстриращо решимостта на блока да подкрепи разкъсаната от война страна, дойде след седмици на необичайно високо напрежение между унгарския премиер Виктор Орбан и европейските му партньори. Орбан беше заплашил да наложи вето на пакета от помощи, което предизвика обвинения срещу него в "изнудване". Някои европейски лидери дори предложиха да приложат процедурите на блока по член 7, за да лишат Унгария от правото ѝ на глас в отговор на постоянното подкопаване от страна на Орбан на действията на ЕС.

Така или иначе резултатът в четвъртък беше задоволителен за всички страни. От страна на Съвета това показа, че като даде на Орбан да разбере, че няма да се правят повече отстъпки за статута на структурните фондове, ЕС може да си постигне целта. От друга страна, за Орбан две спасителни поправки бяха включени в окончателния текст. В Европейския съвет ще има дискусия относно годишния доклад за помощта, а Европейската комисия ще се ангажира да приложи процедурата за върховенство на закона срещу Унгария по "честен и обективен начин". Унгарските медии, контролирани от правителството, представиха това като историческа победа, болезнено призната от така наречения "брюкселски елит". "Направихме го!", възкликва статия на официалния уебсайт на Орбан.

Унгарският министър-председател отдавна критикува "брюкселския елит", изразява силна опозиция срещу много политики на ЕС и решително оспорва оценките за ужасното състояние на върховенството на закона в Унгария. Но защо този път Виктор Орбан преследва исканията си по толкова радикален начин, като почти застраши животоспасяващия пакет от помощ за Украйна?

Част от отговора се крие във факта, че унгарското правителство в момента е разследвано съгласно механизма на ЕС за върховенството на закона и има замразени десетки милиарди структурни фондове, докато не отговори на демократичните стандарти на ЕС, които са определени в 27 ключови изисквания. Продължаващото замразяване на средствата постави статуса им в центъра на ангажиментите на Орбан към ЕС.

През 2023 г., след няколко месеца интензивни преговори, които не доведоха до отпускане на значително финансиране, Орбан промени тактиката. Започна да прилага радикални средства за изнудване на Европейската комисия. Съответно унгарското правителство обяви, че ще наложи вето върху евентуално увеличение на бюджета и помощта за Украйна, която е от решаващо значение за самата сигурност на ЕС.

Редица унгарски политици отрекоха каквато и да е пряка връзка между подхода на Орбан към замразените средства и позицията на страната по отношение на Украйна. Орбан обаче даде да се разбере, че ще подходи към двата аспекта в тандем още през юли. Той обясни, че Унгария няма да се съобрази, когато ЕС представи планове за одобряване на нова структура за финансиране на блока. Двата аспекта бяха неразривно свързани до декември с подкрепата на унгарски дипломати и експерти по външна политика, което дари министър-председателя с голяма победа: размразени кохезионни фондове в размер на 10 милиарда евро. [2]

За Орбан манипулационните тактики спрямо критично важни въпроси, пред които са изправени Унгария и други страни-членки на ЕС, вече се превърнаха в навик, който в крайна сметка се свързва с по-широките усилия за проектиране на власт на международната сцена.

Тази промяна в поведението може да бъде проследена до публично заявения през 2010 г. стремеж на Орбан към нова външнополитическа парадигма за страната. Амбицията му е да тласне Унгария - малка източноевропейска държава в периферията на трансатлантическото сътрудничество - в центъра на най-важните решения.

Тази стратегия беше високорискова и се оказа скъпоструваща, предвид необходимостта от изграждане на икономически и политически отношения с Русия, Турция и, може би най-важната страна - Китай.

Намесвайки се в конкуриращите се изисквания на Изтока и Запада, Орбан и бизнес елитите на Унгария спечелиха много. Унгария не само остана в незасегната; наблюдава се значително увеличение на преките чуждестранни инвестиции и страната се превръща в непропорционално голям играч при вземането на глобални решения.

Избухването и продължаващата война в Украйна обаче излага на риск тази привидно изгодна позиция.

Той трябва да се бори с ново политическо статукво, при което Полша, балтийските страни и Скандинавия ще се превърнат в центрове за сигурност на континента, заедно с възможността Украйна, подкрепяна от САЩ, да стане нова страна-членка на ЕС.

Европейските лидери, може би неочаквано за тях самите, успяха да принудят Орбан да се държи прилично. Но казусът не е приключен. За да реализира своята визия, Орбан се нуждае от властта, която отново придоби преди 14 години. Не е готов да я загуби. Растящият му авторитаризъм е предпоставка за поемане на риск. Може да продължи да се занимава с външнополитически хазарт във и извън Европа, докато се появи риск да загуби властта у дома.