Какво наистина е необходимо за безопасността на децата онлайн, сенатори
Продължете с натиска, законодатели, но моля, спрете с театралността, която отписва хората и откровената дискусия, и признайте заслугите на колегите, нагърбили се със сложността на регулирането на корпорации, които хостват данни, генерирани от речта, поведението и ежедневието на вас и вашите избиратели, както и на милиарди други хора по света.
С тези думи се обръща към представителите на американските граждани в Конгреса на САЩ Ан Колиър в своя публикация в NetFamilyNews, разпространена и чрез бюлетина на управляваната от нея организация с нестопанска цел The Net Safety Collaborative. Събитийният повод и основната тема на публикацията е изслушването на заемащите изпълнителни позиции в пет от най-големите и популярни технологични компании, доставчици на онлайн платформи - "Мета платформс", "Екс", "Снап", "Дискорд" и "Тикток".
В обзорна публикация, изляза в деня на изслушването, технологичният кореспондент на "Ню Йорк таймс" с фокус върху "Фейсбук" и Силициевата долина Майк Исаак очерта следните шест основни констатации за атмосферата, линията на поведение и изхода от продължилото близо 4 часа изслушване:
- сенаторите бяха агресивни в своите запитвания
- Зукърбърг се обърна (лично) към семействата на жертвите
- лидерите на "Мета" и "Тикток" прекараха най-много време под прожекторите
- двама от петимата изпълнителни директори се съгласиха да подкрепят Закона за онлайн безопасността на децата
- "Тикток" трябваше да дава обяснения за връзките си с Китай
- след години на дебати до момента не са приети каквито и да било законопроекти.[[storyid:4580224]]
В своя анализ на изслушването, който е изграден върху нейната собствена оценка и опит в това поле, но представя и тезите на някои изследователи, които от години се занимават с темата (за рисковете и по-добрата защита на децата онлайн), Колиър отправя няколко препоръки, представени по-долу по начина, по който са формулирани от нея:
Помощ за потребителите от трети страни. Бихте могли да ги наречете "доверени податели на сигнали" - понятието, използвано в Европа (по-конкретно в правото на ЕС) и въведен от "Гугъл" през последното десетилетие. Това е формализирана, стандартизирана система за грижа за интернет потребителите, която запълва празнините, които нито индустрията, нито правителството могат да запълнят - система, която интернет потребителите в много страни вече имат, но ние не - нещо, което законодателите на САЩ, изглежда, никога не са обмисляли.
Има си отделен член в Законодателния акт за цифровите услуги на Европейския съюз. Въпреки че не се наричат така, ние наистина имаме някои "доверени податели на сигнали" в тази страна - организации, които помагат на потребителите на интернет, като експертно докладват вредно съдържание на платформите - но няма стандартизация или прозрачност от страна на индустрията относно работата ѝ с тях и няма законови изисквания нито да го направят, нито как. Предоставям повече подробности тук и тук.
Закон за неприкосновеността на личния живот. Имаме нужда от това не просто веднага, а отдавна (we need this yesterday), по много причини, не на последно място, за да гарантираме, че данните на всички са защитени във всички щатски и федерални усилия за защита на деца и други, които са изложени на по-висок риск.
Всеобхватен закон за онлайн безопасност, а не произволен сбор от мерки, насочени към различни части от екосистемата риск/безопасност. Онлайн безопасността включва много неща: безопасност от сексуална експлоатация на деца, реч на омразата и тормоз, кибертормоз, кражба на самоличност, измами, кражба на цифрова, интелектуална и финансова собственост и т.н. Всичко това се нуждае от координация, ако правителството иска да се справи ефективно с него.
Законът може да включва нещо подобно на идеята, засегната няколко пъти по време на изслушването в Сената в сряда - Комисия за цифрова защита на потребителите, предложена от сенатор Елизабет Уорън (демократ, бел. ред.) и подкрепена от нейния колега от другата страна на пътеката, сенатор Линдзи Греъм (републиканец, бел. авт). Казвам "нещо подобно на идеята", защото тя не се отнася напълно до безопасността; тя е свързана основно с регулирането на компаниите, а не със защита на "потребителите".
Преди да бъде създаден такъв субект, трябва да се дадат отговори на следните въпроси:
- Какви законодателни "слепи петна" съществуват?
- От какво наистина се нуждаят потребителите в най-голям риск или пострадалите, за да бъдат в безопасност - в случая, когато става дума за деца, от тяхна гледна точка, както и от гледната точка на родители, изследователи, преподаватели, модератори на съдържание (не само изпълнителни директори) и законодатели?
- Как можем да направим модерирането на съдържание по-добро за децата и другите защитени групи?
- Какви са неговите ограничения?
- Каква помощ можем да получим на потребителите извън това, което платформите и техните системи могат да предоставят?
ЕС затегна режима за работа на три големи сайта за порно
Както подсказват изложените от Колиър аргументи и въпросите, които задава, правейки го от една отчетливо умерена и отдаваща необходимото внимание на конкуриращите се права и интереси позиция на човек с голям опит и мултидисциплинарно разбиране, тя вижда и изтъква достойнствата на някои от основните законодателни актове на Европейския съюз, регулиращи цифровите услуги.
Могат ли законодателите да обмислят как европейският Законодателен акт за цифровите услуги може да бъде ефективно адаптиран към американското общество, пита Колиър. И добавя:
"Не мислех, че някога ще се застъпвам за нова федерална агенция, но след като гледах няколко от тези изслушвания, вече съм кажи-речи поддръжник (на тази идея)." С уточнението, в което е полезно да се вслушат и европейските законодатели и изпълнители на политики: "Това, което не бих могла да подкрепя, е комисия, която не поставя в центъра на своите действия - и често не чува - защитените групи, които ще обслужва."