Лекарите изчисляват, че за ходене по равна повърхност с двустранна протеза над коляното е необходима 300% повече енергия, отколкото за естествено ходене, а за децата това е особено трудно.
Когато опустошително земетресение разтърсва Турция в ранните часове на 6 февруари 2023 г., пететажната сграда в Хатай, в която живее 13-годишният Мехмет Коч, се срутва, погребва го в развалините и убива по-големия му брат Емре, 14-годишен, и майка му Дидем.
Мехмет оцелява. Но спасителите успяват да го извадят от купчината бетон и изкривен метал, останала от дома му, едва след 76 часа. По-късно в болницата лекарите установяват, че краката му са толкова силно смазани и наранени, че се налага и двата да бъдат ампутирани точно под бедрото.
След като научава за земетресението в Лондон, където живее и работи бащата на Мехмет, Хасан, хваща следващия свободен полет за Турция и пътува до Хатай, в югоизточната част на страната, отчаян от новините за семейството си.
58-годишният мъж се сблъсква с пълните разрушения в града и научава, че съпругата му и по-големият му син не са оцелели, но Мехмет е жив и в капан. Заедно с други роднини той бди край развалините.
Хасан не можел да говори със сина си, но предавал съобщения на съседката си Хайреттин, която била затрупана по-близо до повърхността и чиито думи можели да достигнат до Мехмет, и която му говорела, за да го държи буден, докато спасителите се приближавали.
През февруари миналата година в болница в Турция Мехмет разказва: "Крещях "помощ". Нашият съсед Хайретин ми казваше кога да викам и аз виках за помощ, когато той ми каза."
"Не чувствах и не мислех нищо, когато ме спасиха, бях объркан. Исках вода, когато ме спасиха. Семейството ми ме чакаше навън и ги видях веднага след като ме извадиха от развалините", продължава той и добавя, че не е имал представа колко време е бил в капан.
Лекарите в Турция твърдят, че ако спасителите са закъснели само с един час, е можел да умре.
Мехмет прекарва два месеца в болница в Турция, след което се възстановява достатъчно, за да отлети за Великобритания. Хасан, който за първи път пристига във Великобритания през 90-те години на миналия век и има британско гражданство, както и Мехмет, намира смачкания британски паспорт на сина си в развалините.
Година по-късно баща и син живеят заедно в малкия апартамент на Хасан в Хакни, Източен Лондон, като и двамата скърбят за близките си и постепенно се примиряват с трагедията.
"Опитваме се да свикнем с живота", казва Хасан.
"Мехмет започна училище и се подобрява. Сега той ме подкрепя, казва ми: "Татко, не можем да ги върнем или да променим случилото се. Нека забравим за всичко и да продължим напред".
Да се грижи за сина си, да организира многобройните му медицински посещения и да кандидатства за помощи и социални услуги е огромна задача. Приятелите от местната турска общност помагат, когато могат, но Хасан се отказва от работата си като училищен пазач, за да се грижи за него.
"Много съм тъжен, но се опитвам да не го показвам, когато съм около него. Той е много смел и много ме подкрепя", казва той.
Мехмет се лекува в Кралската национална ортопедична болница, която се намира на час път с кола от дома му в Лондон.
Получил е протези на краката и в болницата се упражнява да прави крачки и упражнения, за да укрепне. С краката обаче се свиква трудно, отнема време да се приспособят правилно и докато расте, ще трябва често да се коригират. Възможно е да му предстоят и още операции. Лекарите изчисляват, че за ходене по равна повърхност с двустранна протеза над коляното е необходима 300% повече енергия, отколкото за естествено ходене, а за децата това е особено трудно.
Мехмет обича да играе компютърни игри, поддържа връзка с приятелите си от турското училище и разговаря с роднините си в Турция, включително с баба си. Той винаги е обичал футбола. Казва, че любимият му английски отбор е "Манчестър Сити", а норвежкият нападател Ерлинг Хааланд е негов особен герой. 
Сега той е започнал да учи в училище в Лондон, след като е бил посетен от учител в дома си, осигурен от местния съвет.
"Беше ми приятно да преподавам на Мехмет и да го опознавам по-добре", казва Саймън Джоузеф, учител по обучение на деца с медицински потребности в Съвета на Хакни.
"През седмиците неговата топла и дружелюбна природа се проявяваше все повече и повече. Той има чудесно чувство за хумор, особено когато става въпрос за изпробване на нови думи на английски език."
Най-смъртоносното земетресение в съвременна Турция отне живота на повече от 50 хил. души и остави стотици хиляди с наранявания, които промениха живота им. В Сирия то отне живота на около 5900 души. 
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обеща да възстанови домовете и градовете, но Световната здравна организация предупреди, че психологическият стрес за хората, попаднали в бедствието, е огромен. 
