Земеделците излизат на национален протест, ще блокират възлови пътища
Българската аграрна камара (БАК) обяви ефективни протестни действия в цялата страна от вторник (6 февруари). Земеделските производители ще протестират, тъй като структурите на организациите членове на камарата по места не приемат предложените от правителството мерки за подкрепа.
От Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), която е част от БАК, уточниха, че възлови пътища в цялата страна ще бъдат блокирани от 10 до 12 часа. По-рано днес представители на над 20 земеделски организации се събраха пред Министерството на земеделието и поискаха оставката на министър Кирил Вътев.
Земеделците не са съгласни в сектор "Зърнопроизводство" с предложената от правителството методика на подпомагане и според тях в нея липсва компетентна икономическа експертиза, тъй като годишната данъчна декларация за последната година не можела да покаже загубите на земеделските производители, които нарастват през последните три години.
Не се приема и предлаганата от правителството сума от 150 млн. лв. за подкрепа на сектори като тези на овощарството и зеленчукопроизводството, оранжерийното производство, лозарството, картофопроизводството, тютюнопроизводството, животновъдството и пчеларството.
Според БАК за тези сектори трябва да се направят нови изчисления и анализи от страна на земеделското министерство, с които да се компенсират българските производителите за загубите от войната в Украйна, високата себестойност на продукцията, неблагоприятните климатични и икономически условия, изискванията по линия на Зелената сделка, различните нива на подпомагане, загубата на пазари и затова БАК настоява да се запазят нивата/ставките за подпомагане от 2023 г. по тази украинска помощ.
"След състоялата се среща на 4 февруари в Министерския съвет между бранша и властта регионалните сдружения от Националната асоциация на зърнопроизводителите единодушно взеха решение, че предложението на държавата е незадоволително и неприемливо", се казва в прессъобщението на НАЗ и се допълва, че в методиката на подпомагане липсвала компетентна икономическа експертиза, а загубите на земеделските производители нараствали през последните три години.
Времето на протестни действия ще се увеличава с всеки изминал ден (освен събота и неделя, когато няма да бъдат затваряни пътища), допълват още зърнопроизводителите.
На 13 януари НАЗ разпространи декларация с пакет от мерки, които да предложат на правителството, за да се спаси секторът от фалити. Основните им искания са защита на българското производство, подпомагане на зърнопроизводството заради икономическите загуби от началото на войната в Украйна и др. Последва среща с премиера Николай Денков и министъра на земеделието Кирил Вътев и предвидените протести от сектора бяха отложени... досега.
Сред водещите лица на Българската аграрна камара е Симеон Караколев, който е съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Той е инициатор на проекта за издигане на 111-метровия пилон в местността Рожен в Родопите.
Производителите на олио прогнозират недостиг и високи цени заради спрения зърнен внос от Украйна
Недоволството в сектора започна през септември миналата година, когато прерасна в национални протести, които завършиха с решението за временна забрана на вноса на слънчоглед от Украйна. Според зърнопроизводителите основният проблем в сектора е, че продажните цени на зърнени продукти на местните и международните пазари не отговарят на тяхната висока себестойност.
"Дневник" публикува исканията на зърнопроизводителите без редакторска намеса:
- Включване на основните пет култури в сектор "Зърнопроизводство" (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица) в държавната помощ "Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна" за 2024 г., без това да повлияе върху подпомагането за другите сектори.
- Изпълнение на законодателни инициативи, свързани с подобряване на възможностите за извършване на земеделска дейност, а именно:
- Промени в чл. 37в от Закон за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), касаещи улесняване процеса на доброволно споразумяване за комасирано ползване на земеделските земи;
- Промени в Закона за арендата, целящи регламентиране на сключването на дългосрочни договори при наемане/арендоване на земеделска земя;
- Приемане на държавен механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и продажни цени;
- Създаване и приемане на Закон за браншовите организации в земеделието, Закон за аграрната камара и Закон за селскостопанските кооперативи;
- Определяне на напояването като стратегически национален приоритет - мерки и действия за подобряване на поливното земеделие в страната: държавна подкрепа за цената на водата; облекчаване на нормативните режими за инвестиционни проекти, свързани с водоспестяващи технологии.
- Отстояването на твърда позиция за защита на българското производство при предоговарянето на регламента за либерализирана търговия с Украйна, т.нар. Регламент за автономни търговски мерки (АТМ), като се предотврати повторна заплаха за родното производство на зърнени и маслодайни култури чрез включване в регламента на защитни мерки, лицензионни режими и квоти за вносните суровини.
- По отношение на екологичните изисквания спрямо селското стопанство, произтичащи от Зелената сделка, българската страна да отстоява и изисква на европейско ниво облекчаване на зелените правила в Стратегическите планове за развитие на земеделието и селските райони, в това число и за прилагане за 2024 г. на дерогация от задължителните условия по ДЗЕС 7 Ротация на културите или други практики, целящи за запазването на почвения потенциал като диверсификация на културите и ДЗЕС 8 Минимален дял от обработваемата земя, отделена за непроизводствени площи и характеристики.
- Отстояване на европейско ниво на позицията за реално изравняване на субсидиите и подпомагането за европейските производители.