Две години след акциите на кабинета "Петков" на най-големия граничен пункт в Европа - "Капитан Андреево" - свързани с частни фирми, отговарящи за ключови дейности, ситуацията изглежда променена, но не и напълно решена. Това се разбира както от информация, която "Дневник" събра по темата, така и от действия на "Продължаваме промяната - Демократична България" в последните седмици.

След серия събития през февруари правителството "Денков - Габриел" дори отчете сред постиженията си върнатия контрол на "Капитан Андреево". Това беше и основната цел през 2022г. - лабораторното изследване на влизащите в страната храни, както и предхождащата го товаро-разтоварна дейност да бъдат държавни. И двете тогава се извършваха от фирмата "Евролаб 2011", свързвана пред медиите от депутати от "Продължаваме промяната" с Размиг Чакърян-Ами и издирвания в миналото за трафик на наркотици Христофорос Аманатидис-Таки.

Преди седмица на пункта официално беше открита държавна лаборатория, с което пробите за проверка вече не пътуват до София.

Промените са изпратени за необходимата ратификация от Европейската комисия и трябва финално да бъдат гласувани в пленарна зала, като докато това не стане остават възможностите за изменения в последния момент.

Правителството търси решение и за върнатата от съда на пункта, частна фирма "Евролаб 2011", като министърът на земеделието Кирил Вътев засега е лаконичен и твърди, че контролът вече се извършва само от лабораторията на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) без подробности.

Агенцията не посочва и кои са шестте оператори за товаро-разтоварването, за да се изясни имат ли и сред тях такива с връзки към предишните компании, контролиращи дейности на пункта.

Кръгът дейности на пункта в началото на 2022г. е "затворен" от фирмата "Евролаб 2011", която официално отговаряше за приемането на документите на камионите, влизащи от Турция, разтоварваше стоките им, и извършваше пробите. За целта използваше помещение на границата, с договор за наем с държавата от 31 декември 2021 г., подписан при спорни обстоятелства от Николай Роснев, заместник-директор в Агенцията по храните при управлението на ГЕРБ (кабинетът "Петков" пое управлението в средата на декември).

Директор на "Евролаб" е Васил Димитров, преди това служител на фирмата "Интерпред Евролоджистик", която е предишният дългогодишен наемател на помещението. Проверка на сайта BIRD тогава проследява връзките на новата фирма-наемател. В поредицата от свързани компании излизат имената на Христофорос Аманатидис-Таки, приближеният до бившата групировка ВИС Красимир Каменов-Къро (убит през май 2023г.), свързаният с него Размиг Чакърян и Мирослав Петков, когото "Капитал" свързва с бивши общински служители от ГЕРБ.

През 2022 г. Димитров бе изслушан в парламентарна комисия за дейностите на пункта, като впечатление направи подкрепата за фирмата от депутати от ГЕРБ и "Има такъв народ", които поискаха оставката на тогавашния директор на Агенцията по храните Христо Даскалов.

След последвалите опити за промени в работата на пункта, "Евролаб" оспори в съда както заповедта на Христо Даскалов, че единствено държавата би следвало да извършва тази дейност, така и опита на агенцията по храните да развали договора за наем на помещенията. На първа инстанция съдът отсъди в полза на държавната агенция, но през декември 2023 г. Антикорупционният фонд съобщи, че решение на Върховния административен съд е върнало фирмата в товаро-разтоварването на пункта.

По информация на "Дневник" решението на съда е заради процедурата по неотложност за издаването на заповедта, а не за нейното съдържание. Делата за прекратяването на наема все още текат.

През февруари пред "Дневник" от Агенцията по храните отговориха, че след съдебното решение за товаро-разтоварването не е издавана нова заповед със същия предмет. Според Христо Даскалов, който сега е депутат от "Продължаваме промяната - Демократична България", това е могло да бъде направено.

В края на миналата година сегашният ѝ изпълнителен директор Светлозар Патарински каза, че "Евролаб 2011" е поискала да осъществява товаро-разтоварна дейност, но агенцията е предложила да ѝ бъде отказано, тък като БАБХ има висящи съдебни спорове с нея, свързани с дейността ѝ на граничния пункт.

По информация на "Дневник" предстои да се намери решение и как може да бъде прекратен договора за наем за помещението, ползвано от "Евролаб". Заради съдебното решение за него, държавата е изградила друго помещение за лабораторията на БАБХ и от 28 февруари тя е акредитирана. Министър Вътев изчисли след откриването й преди седмица, че проверките на продуктите вече ще траят до 6 часа - колкото е технологичното време за резултат от анализа - вместо по два дни, заради пътуването на пробите до София.

От агенцията не посочиха кои са операторите, извършващи дейността, а само, че за тях е спазено изискването за проучване и допуск на юридически лица до обекти със стратегическо значение, като те са получили от Държавна агенция "Национална сигурност" съответните разрешителни.

От Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) не отговориха на въпроси на "Дневник" служители на кои фирми са проверени във връзка с работата им на пункта.

От Националната агенция за приходите пък казаха пред "Дневник", че от 12 октомври 2021 г. досега на "Евролаб" са направени по "две проверки за факти и обстоятелства в търговски обект" и ревизии, като няма данни за съставени актове за нарушения.

От агенцията по храните твърдят, че с допускането на повече фирми за осъществяването на товаро-разтоварването, се създава конкурентна среда, с което се изпълнява решението на съда и европейски регламент, което от своя страна не влияе на извършвания от агенцията официален граничен контрол.

Не така обаче смята бившият заместник-министър на земеделието Иван Христанов в кабинета "Петков", който в тази си роля през 2022г. започна развалянето на схемите за частно обслужване.

Пред "Дневник" той заяви, че сред шестте оператора, отговарящи за пратките, две фирми са свързвани с Размиг Чакърян (едната е "Интерпред Евролоджистик"), като те са реално работещите, а останалите са проформа. В допълнение на това твърдение Христо Даскалов каза пред "Дневник", че назначените от него работници в Агенцията по храните сега не работят на пункта.

Според Христанов държавата има право да не делегира товаро-разтоварването, тъй като в чл. 34 от Наредбата за контрол на границата е записано, че в зоните на ГКПП се извършва банкова дейност, застрахователна дейност и възстановяване на ДДС. Други дейности могат да се извършват с разрешение на директора на Агенция "Митници" след съгласуване с директора на Главна дирекция "Гранична полиция". "Товаро-разтоварването може да носи на държавата около 40-50 милиона лева", според изчисленията на Христо Даскалов.

След като държавата иззе контрола, пробите пътуваха до лаборатория в София, което забавяше процеса и тировете трябваше да изчакват повече време. Тогава Иван Христанов първи заговори за изграждането на държавна лаборатория на място. Оказа се, че акредитирането ѝ отнема повече време и процесът се прехвърли в мандата на служебния министър на земеделието Явор Гечев. През януари 2023 г. той каза, че обществената поръчка за изграждане на лаборатория е пусната. През март колега му Иван Демерджиев казва, че лаборатория ще има до месец.

През годината обаче са спряни две обществени поръчки за доставка на оборудване за лабораторията. И двете поръчки са обжалвани от вече споменатата "Интерпред еврологистик" ЕООД.

Държавната лаборатория беше открита на 28 февруари тази година, а премиерът Николай Денков каза, че следваща стъпка е осигуряването на рентгенови машини, с които всички камиони да бъдат проверявани максимално бързо, както и за да е сигурно, че през тях не влизат рискови стоки и не се укриват мигранти.

През април 2023 г. групата на "Продължаваме промяната - Демократична България" внесе законопроект за промени в Закона за управление на агрохранителната верига, в който е записано, че изпитванията на проби на животни и стоки, извършвани на територията на граничните пунктове, се осъществява единствено в лаборатории на Агенцията по безопасност на храните, а тези дейности не могат да бъдат превъзлагани.

Законопроектът беше приет на първо гласуване в зала в края на септември, а няколко дни по-късно бившият земеделски министър Десислава Танева, Мария Белова и Ирена Димова от ГЕРБ направиха предложение между четенията в коренно противоположен дух. То предвиждаше лабораториите, в които се извършват анализите да са тези, акредитирани съгласно европейски стандарт, т.е. държавата отново да позволи частни лаборатории да изследват пробите. Като ответно действие от "Продължаваме промяната - Демократична България" обявиха поправки, с които да разширят дейностите, извършвани от държавата, сред които и товаро-разтоварването.

На 23 февруари обаче Танева (която е и председател на комисията по земеделие) оттегля предложението, а след лидерски преговори на 29 февруари е свикано извънредно заседание на комисията, на което на второ четене са гласувани следните промени (текстът включва и други параграфи, но това са основните):

По информация на "Дневник" по време не разговорите съображенията на ГЕРБ и ДПС против държавната товаро-разтоварителна дейност, са били, че на границите ще се образуват опашки.

Затова от "Продължаваме промяната - Демократична България" предлагат компромисен вариант, при който държавният монопол върху товаро-разтоварването да влезе година след приемането на закона, като преди това се създаде нужната организация.

Промените предвиждат и изграждане на видеонаблюдение, интегрирано със системите на ДАНС и ГДБОП. Една от слабостите, открити от кабинета "Петков", бе липсата на видеонаблюдение в местата, където се разтоварват камионите. От БАБХ заявиха пред "Дневник", че в помещенията, в които се взимат проби и се обработват пратки вече има монтирани камери.