Българското вино става все по-добро
Супер банално е, но е факт. Качеството на българското вино става все по-добро. Казва го Емил Коралов, издател на специализираното издание DiVino между няколко дегустации, в които професионалисти определят 50-те най-добри български вина за годината.
"Тази година 50-те вина са много по-силни отпреди година. Разликите са толкова малки между първото и последното в Топ 10, че класацията ще се реши с няколко стотни разлика", обяснява той.
Южният Сакар на виното
Определя попадналите Топ 10 като изключително добри. "Факторът дали виното става или не изобщо не играе, гледат се фините настройки. Това е много обнадеждаващо, а производителите са и малки, и големи, но всички те са утвърдени - такива, които от години страстно работят да правят добър продукт и успяват", казва той.
Най-добрите вина остават на българския пазар
От години вече България е загубила предишните си позиции на износител на вина, поради което качествения продукт на нароилите се бутикови винарни, остава предимно за вътрешна консумация. Немалко от тях са започнали да правят вино като хоби и то си остава такова предвид невъзможността да се представят в чужбина. Причина за последното е, че във винения свят завоюването на позиции става на национално ниво, не е по силите на никого сам да си пробие път, независимо от произвежданите количества.
"Колкото и да е голям вътрешният пазар, той не е достатъчен за това, което се предлага в момента. И ако нямаш износ, който да ти е гръбнак на бизнеса, особено за по-големите винарни, е много трудно", казва и Коралов. С уточнението, че вътрешният пазар може да даде възможност за развитие на винените производители, ако не се консумира голямо количество домашно вино и ако успеят да направят по-достъпна цена. Проблемът с нея е, че макар да става дума за много добри вина, масовият потребител не може да плаща тези цени.
Ако не си някакъв супер надъхан любител, трудно ще дадеш повече от 15-20 лева за вино, а пък българските хубави вина започват от 20 лева нагоре.
В общия случай най-добрите вина, произведени в България, остават на вътрешния пазар. Обичайно те са в малки количества, а големите ценители обикновено са открили преди да влязат в Топ 50 и кой-знае какво за износ не остава. В същото време липсата на национална реклама и маркетинг на продукта не му проправя пътя към рафтовете в чужбина.
Коралов все пак дава пример с Австрия, която много работи да се утвърди и като винен производител в чужбина, но изнася едва 10% от произведеното, останалото са консумира в страната. Посочва, че вътрешният пазар има нужда да се развива, да се възпитават винени консуматори.
Важното е да се продаде, а не къде.
Проблемът навън е, че не сме разпознаваема винена марка и дестинация. И този проблем се решава от всички заедно, не може да се реши индивидуално, посочва Коралов. Напомня, че на външните пазари се стига или с масов продукт, което ще става все по-трудно заради огромната конкуренция, или с качествени вина. Те обаче се предлагат на места, които не са масови - като скъпи ресторанти и др. "Там трудно се влиза, но влезеш ли веднъж, оставаш дълго", казва виненият експерт.
Подчертава, че усилията, които трябва да се положат за развитието на винарския сектор в България, се изразяват в няколко различни степени.
Все повече винени барове
Макар и бавно и трудно винените барове все повече си пробиват път в големите градове. А това са и тъкмо местата, където може да се развива винена култура. От личния си опит като собственик на такова място в центъра на София Коралов казва че повече от половината от случайните посетители на заведението са чужденци, които искат да опитат българско вино, в частност от местни сортове. Българските клиенти пък избират според производителя.
Оценката на Коралов е, че броят на винените барове ще се удвои през следващите 1-2 години. А по-успешно се развиват тези, които предлагат някаква храна са по-успешни. В противен случай посещението им попада непосредствено след вечеря или преди това, а не като традиционните барове, в които се стои до късно.
| Кои са най-добрите вина от няколко години е класация, която се представя пред публика, а не само през журналисти. Събитието този път е 24 февруари в "Топлоцентрала". |
Какво показват данните
Данните на "Евростат" показват, че производството на грозде за вино в България върви надолу. Причината за това са както ограничения, идващи по силата на членството на България в ЕС, но и факта, че хората, които се занимават само с лозарство не получават субсидиите на колегите си в традиционни винени страни като Франция, Испания и Италия. Това е причината те да залагат на високите добиви. От друга страна тази ситуация прави по-лесно и по-евтино за винените производители да купуват грозде, а не да го отглеждат сами.