Русия издирва трима "сражавали се за Украйна" българи, двама – по списък от "Телеграм"
Имената на трима българи се появяват в база данни на руското вътрешно министерство с хора, обявени за издирване, до която е получил достъп сайтът "Медиазона" и в който фигурират и имената на естонския премиер Кая Калас и редица други балтийски и украински политици.
В списъка след проверка на базата данни се появяват Иван Калчев-Глиги, участвал в Международния легион за защита на Украйна, но и Цветлан Бориславов Благоев и Димитър Красимиров Петков. Двамата са посочени като част от списъка на свързания с бивш кадър на Министерството на отбраната влиятелен канал "Рыбарь". (В публикацията на "Рыбарь" е записано името Цветан Бориславов Благоев).
Това са трите записа заедно с журналиста Христо Грозев, в чиято графа за националност пише "българин" в базата данни на руското вътрешно министерство във връзка с войната в Украйна. За издирването на Грозев бе съобщено преди над година.
"Рыбарь" публикува списък още през април 2022 г., като руските следствени органи обявиха, че започват разследване, а "Рыбарь" след това направи публично достояние и имената на предполагаемите участници във войната. В случая с Иван Калчев той публично обяви, че е бил доброволец на фронта.
Българските власти все още нямат информация защо Христо Грозев се издирва в Русия
Според "Медиазона", на базата на регистъра, Русия издирва като "наемници" общо 396 души, като преобладават тези от Грузия (100), Великобритания (93), Беларус (62) и Израел (23). Тезата за множество чужди наемници (независимо че мнозина служат в украинската армия като доброволци още от началото на войната) в редиците на силите на Киев е основен елемент в говоренето за войната в Украйна, започната от Русия, по различни формални и неформални канали от Москва, която иска да покаже, че конфликтът е разпалван отвън и да заплаши всички желаещи да се сражават, със съд или разстрел на бойното поле.
Заради паметници
В базата данни същевременно се появяват редица имена на европейски политици и служители. В списъка все още няма българи, въпреки че, както отбелязва "Медиазона", повечето такива дела са свързани с демонтиране на паметници от времето на Съветския съюз. Русия изготви законопроект в края на миналата година, който ще позволи отговорни за демонтиране на паметници да бъдат обявявани за престъпници.
Митрофанова не изключи Русия да си прибере съветски паметници от България
През май 2022 г. Следственият комитет на Русия обяви, че разглежда действията на латвийския парламент, който гласува за оттегляне от договора с Русия за запазване на съветските паметници. След демонтажа им Москва започна проверка; анализът на "Медиазона" сега сочи, че заради тези събития и аналогични и други действия в европейски държави в списъка се нареждат:
- естонският премиер Кая Калас - първо издирване на действащ държавен глава;
- почти всички депутати от латвийския Сейм, гласували за изтегляне от договора (и сега разпуснат) - 64-ма души, или две трети от целия парламент;
- 15 латвийски депутати от общинската власт в Рига;
- кметът на Клайпеда в Литва, шестима депутати от градския съвет във Вилнюс;
- литовският министър на културата Симонас Кайрис;
- кметът на Валбжих (Полша) Роман Шелемей;
- кметовете и градските съвети на Луцк и Ривне (известен на български и руското име Ровно) в Украйна.
В Украйна московското управление за вътрешни работи издирва 176 граждани заради участие във войната, близост с властта в Киев или публични изказвания.
Русия ще обяви за престъпници русофоби и разрушители на паметници в чужбина
Общо в базата данни има 96 752 имена, като след руснаците по численост са 11 хил. арменци, 10 хил. узбеки и други, всички от държави, образувани след разпадането на Съветския съюз.
