Бронзова флейта от Скутаре, китайски порцеланови чашки за чай от потъналия кораб "Урдовиза", костен скиптър от Провадия и много други археологически находки могат да бъдат видени на националната изложба "Българска археология 2023". Тя е организирана за 17-и път от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ). Откриването ѝ е на 14 февруари от 18 ч. в централната сграда на института. Експонатите ще могат да бъдат видени до 26 май.

Изложбата представя най-интересните находки и богат илюстративен материал от теренната работа на българските археолози през 2023 г. Тя е плод на съвместната работа на Археологическия музей с 23 исторически и археологически музеи в цялата страна, които предоставят находки от своите фондове, посочват от пресцентъра на института.

В изложбата са представени 30 обекта с над 400 находки според думите на доц. д-р Камен Бояджиев, завеждащ отдел "Експозиции". Те са различни като вид и хронология и датират от Праисторията до Възраждането. Има информация за още около 20 проучвания, а поставените постери разказват историите за откриването на находките. "Част от разкопките, които са представени, буквално приключиха през средата на декември, преди Коледа, и само два месеца по-късно публиката може да ги види", обясни доц. Бояджиев.

Зам-директорът на Археологическия музей доц д-р Стефан Александров се похвали с три иновативни въведения към музея, за които предстоят отделни конференции. Едно от най-големите постижения е сключването на споразумение с българския институт за компютърни науки "ИНСАЙТ" (INSAIT), чрез което за първи път в Европа ще се опитат да вкарат изкуствен интелект в музея.

Около 4.5 млн. лв. са отделените средства за археологически проучвания през изминалата година, заяви директорът на музея като отговор на журналистически въпрос. "Смея да твърдя че имам пряка заслуга да бъде увеличен бюджетът за миналата година благодарение на програмата за археологически проучвания на Министерството на културата", разказа още доц. Попов.

Той каза, че първоначално са били заложени 3 млн. лв., но чрез съдействието на Министерството на културата средствата са се увеличили с милион и половина лева. "Процесът не е особено бърз, никога не съм подписвал договор за археологически разкопки през септември." Според думите му тази програма на министерството е възможно най-демократичната, като всеки един археологически музей може да бъде неин субект и да бъде финансиран чрез обществени средства.

Бюджетът за тази година обаче изглежда малко по-различно.

Ако тази грешка в бюджета не бъде поправена, няма да има сесия, защото би била невъзможна в тези параметри, коментира пред "Дневник" директорът на Археологическия музей. "По-неприятното в тази грешка е, че са раздадени поименно на конкретни обекти пари, без по никакъв начин това да мине през правила и да има прозрачност за вземането на решенията. Ние не сме против да има стратегически обекти, които държавата преценява да финансира с по-големи суми и в по-дългосрочен план. Проблемът е, че няма правила за това и решенията се вземат на тъмно по лични симпатии или антипатии. Винаги е било така през последните 20 години", разказа още доц. Попов. Той се надява да има повече почтеност, принципност и решаване на проблеми на цялата гилдия, а не на индивидуални обекти и колеги.

Проучвания на праисторическите селищни могили при Нова Надежда, Провадия, Суворово, Юнаците и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколитен некропол и други водят до откриването на представени експонати. Изложени са 10 акцента от находките от изминалата година. Представени са и обекти от мащабните спасителни археологически разкопки, свързани с подновяване на железопътната инфраструктура на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), сред които римската пътна станция Циле до Чирпан.

Част от експонатите са пропътували пътя си от Китай до Китен. Това са порцеланови чаши, внос от Китай, по които още стоят йероглифите. Намирали са се на търговски кораб, който достига до Черно море и по някакъв начин е потънал до Китен през XIX век, разказва директорът на Археологическия музей доц. д-р Христо Попов. "Затова са и толкова запазени някои от тези стъклени и керамични съдове - под водата като товар на кораба. Не са толкова стари като период", обяви той пред журналисти.

Според думите му има неща, които го изненадват за пореден път като пристанището на Созопол. Още през 20-те, 30-те години на миналия век, когато то е драгирано за разширяване и удълбочаване, за да могат да влизат по-големи и по-дълбоко газещи кораби, се знае, че има находки още от праисторията на дъното. Под тинята има огромно количество отпадъци от търговските кораби, като някои от тях са в прекрасно състояние. Това са съдове, които са леко пукнати, но не са представлявали стойност за търговците и са ги изхвърляли, разказа доц. Попов. Археолозите могат да открият от кои държави по света са дошли находките.