Лекцията на проф. Ингеборг Братоева-Даракчиева разглежда образите на социалния преход (1990 - 2007) в българското игрално кино след 1990 г. в контекста на три ключови тенденции: кризата на идентичността в обществото след краха на комунистическия режим, налагането на копродукциите като производствен модел и нарастващото влияние на световния кинопроцес върху българските филми.

Българското игрално кино отговаря на кризата на идентичността, като оформя два наративни модела, условно наречени "В търсене на изгубената идентичност" (преоценка на комунистическата епоха) и "В търсене на ориентири" (изследване на настоящето). Вторият модел е пряко свързан с образите на прехода и неговото развитие е проследено във филми на Едуард Захариев, Людмил Тодоров, Иван Черкелов, Иглика Трифонова, Зорница-София, Камен Калев и др.

Съществено влияние върху образите на прехода в нашето игрално кино упражнява присъединяването на България към Европейския фонд за финансиране на копродукции, ЕВРОИМАЖ. След този акт все по-голяма част от филмите с българско участие се създават (според изискванията на фонда) като копродукции с поне още две страни. Този факт много сериозно поставя въпроса за конструирането на образите на българската съвременност и идентичност във филми на международни екипи, предназначени за международна публика. В търсене перспективите на това взаимодействие се изказва хипотезата, че бъдещето на нашето игрално кино зависи от намирането на баланс между създаването на национално значими образи на българската реалност и амбициите на творците за глобално разпространение и признание.

Лекцията е част от поредицата "Култура на прехода", която анализира не само обществено-политическите събития от периода, но и сложното им отражение в културата и изкуствата, които на свой ред формират образа на прехода в публичното въображение.