Мобилните оператори обясниха пред депутати защо вдигат цените с инфлацията

На живо
Заседанието на Народното събрание

Мобилните оператори обясниха пред депутати защо вдигат цените с инфлацията

Мобилните оператори обясниха пред депутати защо вдигат цените с инфлацията
Почти месец след като и трите мобилни оператори обявиха, че ще актуализират за трета година поред цените си с размера на инфлацията, те коментира пред депутати причините за това и дадоха свои аргументи в отговор на сипещите се критики както от редови техни клиенти, така и от ръководители на държавни институции.
В същото време председателят на Комисията за защита на потребителите Стоил Алипиев получи редица упреци от депутати и от други институции, че се бави с решение по темата, а самият той се опита да прехвърли топката в полето на парламента, който да търси законодателно решение.
Председателят на парламентарната Подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите Десислава Трифонова го призова за каквото и да е решение и го увери, че не трябва да чака законодателно решение. Алипиев се ангажира да представи при какви условия сключват договори с телекомите в други страни в Европа.
Мобилните оператори са готови на преговори
В заседанието на комисията участваха както представители на трите телекома, така и на Алианса на технологичната индустрия, който освен тях обединява и няколко други фирми. Андреана Атанасова от управата на алианса мотивира повишението на цените с инфлацията с това, че директивата за неравноправните клаузи прави изключение за тази, вписана в общите условия на мобилните оператори, част от договорите им с клиентите. Клаузата за индексацията отговаря на изискванията на европейското и българското право, увери тя. На свой ред се позова и от много цитираното напоследък решение на Съда на ЕС отпреди няколко години, според което мобилните оператори имат право да индексират цените си показател, над определянето на който те нямат влияние. В случая това е показател, определят от Националния статистически институт.
Националният омбудсман Диана Ковачева обаче репликира, че изключението от директивата се прави в случаите, когато въпросната клауза е законосъобразна и при условие, че методът на промяна на цените е описан изрично. Напомни, че такива клаузи не са законосъобразни, защото са неравноправни - потребителят не може да им влияе, нито пък предвиждат намаление на цените, когато има дефлация. В договорите не е описан изрично методът, по който се индексират цените, а и знаем, че хората си подписват договорите на крак на гишетата на операторите, допълни тя.
Атанасова все пак обясни, че въпреки позицията на телекомите, те са готови да седнат на преговори с Комисията за защита на потребителите, за каквото те явно досега не са били поканени, макар преди няколко седмици председателят на потребителската комисия да се зарече, че първо ще опита тъкмо този метод за премахване на неравноправната клауза от общите условия.
Наскоро стана публично известно, макар да не е изпращано официално до медиите, писмо на Алианса, изпратено до комисията за защита на потребителите с позицията на фирмите. Сред аргументите, изредени днес от Атанасова пред депутатите, е и това, че тук става дума за сектор, който плаща данъци и е напълно на светло и не бива да бъде сатанизиран. Призова да се направи разумното, за да се стигне да балансиран подход.
Жанет Захариева от "Виваком" пък посочи, че според официални данни европейските потребителите плащат средно 15 евро такси, а по данни на Комисията за регулиране на съобщенията българските потребители плащат 2 пъти по-ниски такси за мобилни данни и 4 пъти по-ниски такси за интернет услуги. Допълни, че няма друг сегмент в сектора на услугите, където независимо от количеството потребление - на интернет в случая, се плаща едно и също, за разлика от тока и водата, например. Посочи, че нейната компания не е индексирала цените за хора в неравностойно положение, а освен това индексацията с годишната инфлация е върху преференциалните, а не върху стандартните цени, и не обхваща вноските по цените на устройствата.
Допълни, че секторът на телекомуникации е с висок интензитет на инвестициите - 653.6 млн. лв. за една година и че благодарение на всичките инвестиции, направени в годините, инфраструктурата е издържала при пандемията, когато много хора минаха на дистанционна работа. В допълнение всичките оператори са големи данъкоплатци и плащат от тази година 15% корпоративен данък, а всички заплати и осигуровки са на светло, което не може да се каже за всяка индустрия.
Обясни, че намалените преди година такси на операторите за ползването на честотния спектър в 5G не е от страна на държавата, а на самия регулатор след негов анализ. Посочи, че и като бивш служител на Комисията за регулиране на съобщенията тези такси са били определени около 2000 г., когато ползването на честотен ресурс е само за гласови услуги докато доставката на интернет се развива по-късно. "Тези такси са отговаряли на търсене, формирано основно от гласови услуги, нормално е после да бъдат намалени", подчерта тя.
Колегите й от "Йеттел" и А1 също защитиха правото на компаниите на вдигат цените с инфлацията.
Една комисия, която не работи
Председателят на КЗП Стоил Алипиев отново защити тезата си, че той е за "мек подход" - тоест разговори с компаниите да премахнат доброволно тази клауза от общите си условия вместо да се стига до завеждането на колективен иск от страна на комисията. Той обяви тази клауза за неравноправна, защото е едностранна, но председателят на парламентарната комисия обяви, че в негов доклад, който е получила, пишело точно обратното. На въпрос защо досега комисията нищо не е направила, Алипиев обясни, че от три седмици готви мотивите за това, защото ако телекомите не се съгласят доброволно, то той може да заведе иск, а тези мотиви трябва да издържат в съда.
Двамата членове на КЗП - Ангел Джалев и Константин Арабаджиев, отново дадоха да се разбере, че комуникация с председателя нямат и не могат без негово съгласие да внесат точка на заседание на комисията, въпреки, че той няколко пъти вече твърди обратното. Джалев обясни, че дневният ред на заседанията се изготвя от главния секретар на КЗП и се одобрява от председателя.
Това накара депутатът от БСП Румен Гечев да обяви, че това не е нормално и че КЗП не е бащиния на Алипиев. Допълни, че дори премиерът не може да си позволи да не обсъжда дневния ред със заместниците си. "На вас кой ви е казал, че като дойде документ, вие може да си го четете и с вашата главна секретарка да прецените какво ще гледате и обсъждате. Вие трябва да поканите двамата членове, затова сме ги назначили. Те какви са ви на вас? Пият кафе и ходят по коридора и чакат главната ви секретарка да има каже какъв е дневния ред", попита риторично той.
Още преди няколко месеца министърът на икономиката Богдан Богданов, който е принципал на КЗП предложи Алипиев да бъде сменен, но въпросът отлежава в неразборията между управляващите формации.
Гечев бе и депутатът, който настоя до 10 дни КЗП да представи пред депутатите как в други европейски страни - няколко развити и няколко от чергата на България, стои въпросът с индексацията на цените. Изрази и общото впечатление, че КЗП сякаш защитава операторите, а не потребителите.
Трета година повишение не позволява мек подход
Националният омбудсман Диана Ковачева възрази срещу предлагания от Алипиев мек подход с аргумента, че индексирането на цените с инфлацията се прави за трета година поред, а не за първа. Тя отново изтъкна вече оповестените аргументи на институцията, че не е допустимо това повишение, върху което потребителите нямат никаква власт.
Посочи отново трите причини, които правят клаузите за индексацията с размера на инфлацията, неравноправни:
Не са уговорен индивидуално
Сключени са във вреда на потребителя
Не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора
Допълни и аргумента, че в потребителската кошница, която служи за определяне на инфлацията, влизат основни продукти,като храните, чиито цени важат за всички и същевременно нямат отношение към мобилните услуги.
Бившият депутат и също и национален омбудсман Мая Манолова обяви, че чрез гражданската платформа, която оглавява - "Изправи се.БГ" са внесени колективни искове срещу трите мобилни оператори с искане нарушението да бъде преустановено.
Тя определи внесения проект на "Продължаваме промяната - Демократична България" по-рано днес като удар в празното пространство. Аргументът й е, че възможността, която той предвижда потребителят да може да се откаже от договора си при едностранно повишение на цените, не решава казуса. Причината е, че като се откажеш от един оператор можеш да отидеш при някой от другите два, които предлагат същото в условията на олигопол. "Като се откажеш, къде отиваш? При нас европейските правила не важат, защото сме в условията на олигопол - три субекта, които действат с една цена по едно и също време", допълни тя.