Първа и последна инстанция: защо изборът на митрополит не е проблем само на църквата
Светият синод на Българската православна църква (БПЦ) касира в края на миналата седмица избора за Сливенски митрополит и изненадващо промени правилата, по които оттук нататък ще бъдат определяни епархийските архиереи. Решенията, взети в отсъствието на патриарх Неофит, предизвикаха напрежение сред клирици и миряни в Сливен.
На пръв поглед те изглеждат просто поредният спор по важни единствено за църквата теми. Заради икономически и политически интереси обаче може да се окажат с далеч по-голямо обществено значение. Причината е, че засягат пряко бъдещето на институция, която притежава хиляди имоти, получава бюджетни субсидии за милиони левове, а в същото време решенията на ръководството ѝ не подлежат на никакъв контрол от държавата.
Един уж обичаен избор
Според устава на църквата изборът на нов митрополит на мястото на починалия в началото на годината Йоаникий трябваше да стане на две стъпки - първо епархията определя чрез гласуване двама кандидати (между епископите, отговарящи на изискванията за мястото), а след това Св. синод избира един от тях за митрополит.
Сливенската епархия е със седалище в Сливен и има още шест архиерейски наместничества - в Бургас, Ямбол, Карнобат, Тополовград, Котел и Малко Търново. Всяка от седемте духовни околии излъчва шестима избиратели (трима клирици и трима миряни). Така общо 42-ма избиратели имаха право да гласуват.
На 18 февруари като първи кандидат беше избран Агатополският епископ Йеротей, дългогодишен викарий на Йоаникий. При второто гласуване за кандидат победи Константийският епископ Михаил.
За касирането - наговаряне или клевети
Седмица по-късно - на 25 февруари, епархията получи не нов митрополит, а касирани избори. Като причина бяха посочени доклад от организатора на избора - Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, който е наместник на овдовелия престол, и постъпили жалби.
Според устава на БПЦ всеки участник в избора има право да подаде жалба по редовността му в тридневен срок, а синодът се произнася с мотивирано решение, като може да потвърди вота или да го касира. Мотивираното решение не е публично достояние, но резултатът от него е връщане на процедурата.
- "За" касиране гласуват 10 от 12-те митрополити - Великотърновският Григорий, Плевенският Игнатий, Ловчанският Гавриил, Пловдивският Николай, Западно- и Средноевропейският Антоний, Варненският и Великопреславски Йоан, Русенският Наум, Старозагорският Киприан, Врачанският Григорий и Доростолският Яков.
- "Против" са двама митрополити - Видинският Даниил и Неврокопският Серафим.
В заседанието не са участвали патриархът и Софийски митрополит Неофит, който е в болница с влошено здраве, и митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф.
Говорителят на Св. синод - Старозагорският митрополит Киприан, обясни, че причината е в начина на гласуване - изборът е бил извършен така, "че последващият избор на Св. синод да бъде насочен в определена посока".
От особеното мнение на митрополитите Даниил и Серафим, публикувано на сайта на Св. синод, се разбира, че е имало две жалби, зад които стои ставрофорен иконом Евгений Янакиев. Според описанието им в първата се казва, че "голяма част от избирателите" са напуснали помещението за гласуване между първия и втория тур и това дало възможност да се "уеднаквят действията на някои избиратели" с цел да се избере "един фаворит" и "един неизбираем" кандидат. Това, посочили жалбоподателите, опорочава избора.
В първия работен ден след решенията, 26 февруари, в Сливен беше организиран протест. От едната страна бяха противници на касирането, а на другия край на площада беше отец Евгений Янакиев, съобщава БНР. Пред общественото радио той казва, че гласувалите са се наговорили кой да бъде втори и допълва:
Порочната практика е да се гласува за един фаворит и за един, който е неизбираем. Синодът отдавна не харесваше тази практика и реши да сложи край на това.
Митрополитите Даниил и Серафим отхвърлят като несъстоятелна жалбата на Янакиев с аргумента, че не съществува забрана за напускане на изборното помещение. Възразяват и че не е известно кое прави неизбираем Константийския епископ Михаил.
Втората жалба - според особеното мнение на митрополитите, е свързана с фаворита - Агатополският епископ Йеротей, и се отнасяла не до вота, а до негови решения за имоти на Поморийския манастир. Двамата подчертават, че касирането е станало въз основа на съмнения в злоупотреби, но без доказателства, и "това неизбежно води до други съмнения, че жалбоподателите е възможно да си служат с клевета".
Правило по неотложност: миряните далеч
Освен да касира избора, Св. синод изненадващо решава да промени и правилата, по които оттук нататък ще се избират митрополити. Това става с нова синодална наредба, предложена и приета от архиереите, които са гласували за касиране. От тях се отделя единствено Ловчанският митрополит Гавриил. Даниил и Серафим отново са против и този път тримата излизат с особено мнение както по смисъла, така и по формата на приетото.
| Ключовата промяна предвижда миряните повече да не участват в избора на митрополити, а той да се прави изцяло от Св. синод. |
Според решението тя ще се прилага още за новия избор на Сливенски митрополит, насрочен за 13 март.
Вносителите се аргументират с каноните на църквата. В предложението си, публикувано на сайта на Св. синод, те посочват, че в почти всички поместни православни църкви изборът се прави така, а църковната традиция допуска миряните да присъстват, но не и да участват. Допълват, че БПЦ е допуснала широко участие на миряните при взимането на решения, но "опитът ни недвусмислено говори, че отстъпването от каноните и внасянето на осъвременявания в тях по популистки подбуди води до неблагоприятни резултати...".
С наредбата практически се променя текст от устава на БПЦ, което е правомощие на Църковния събор. За прокарването ѝ обаче вносителите се позовават на текст, според който
| Синодът може да приема наредби за устройството и управлението на църквата в неотложни случаи. |
Тези наредби подлежат на одобрение от първия свикан след издаването им Църковен събор.
В писмено становище срещу гласуваната промяна митрополитите Гавриил, Даниил и Серафим напомнят, че миряни участват в избора на митрополити още от обявяването на Българската екзархия и това не противоречи на каноните.
Чувството за отговорност пред Бога и Неговия народ ни води към разграничаване от решение на Св. Синод, което мнозина биха възприели като предателство спрямо поверените ни православни християни, потъпкване на достиженията на нашите предци, борили се за църковна независимост, много от които отдали за това живота си.
Тримата оспорват и подхода - чрез синодална наредба, като посочват, че тя противоречи по смисъл на устава на църквата, който има по-голяма тежест. Изразяват и съмнение каква "неотложност" налага приемането на поправката сега, вместо да изчака одобрение от събор, и риторично се задава въпросът кому е било нужно решението да бъде взето, докато патриархът е в болница.
Пред "Дневник" проф. Дилян Николчев, специалист по църковно право и преподавател в Богословския факултет на Софийския университет, заяви, че тенденцията с ограничаване и сега премахване на миряните в избори не е отсега, като през 2008 г. на църковния събор в Рилския манастир е направен неуспешен опит да бъде наложен подменен устав, включващ негласувани дотогава предложения.
С такива текстове се игнорират двата основни канонични принципа в църковното право - изборното начало и съборното начало.
Истории за мотивиран избор
Няколко дни преди гласуването в Сливенската епархия специализираният сайт "Двери на православието" публикува статия, в която се споменават "слухове за очаквано "материално стимулиране" и "натиск върху избирателите да гласуват за "правилния кандидат". В текста няма никакви конкретни твърдения, но се изразява вяра, че избирателите няма да се поддадат.
| По информация на "Дневник" от църковните среди същинският проблем при гласуването в Сливен е бил опитът сред фаворитите да попадне Знеполският епископ Арсений, налаган от Пловдивския митрополит Николай, чийто викариен епископ е. |
Фаворитът на епархията е епископ Йеротей, а Арсений остава трети.
Съмнения, че се правят опити за прокарване на кандидатура, зад която стои митрополит Николай, имаше и при последния случай на касиран избор - през 2013 г., когато се определяше водачът на Варненската епархия и се стигна чак до протести в София. Епархията беше излъчила епископите Борис и Игнатий, а свещеници и миряни твърдяха, че конфигурацията от "един компрометиран и един неизбираем" е постигната с "мотивиране" на избиращите.
Кой сложи крак на Светия Дух?
За "компрометирания" беше сочен игуменът на Бачковския манастир дядо Борис, зад когото се смяташе, че стои Пловдивския митрополит. Протестиращи разказваха, че имал четири мерцедеса и дължал 500 хил. лв. на касата на Св. синод. Онлайн бяха публикувани и клипове със сексуално съдържание с негово участие, които той не коментира.
"Миряните, които сега опитват да изолират, тогава стопираха избора. Ако не бяха те и масовите им протести, Борис щеше да бъде избран и до ден-днешен щяха да бъдат разпространявани клиповете, но вече за митрополит", коментира пред "Дневник" проф. Дилян Николчев.
Пари и власт, или защо е важно
Споровете около избора на нов митрополит минават отвъд тесните пределите на църквата по няколко причини, една от които е финансова.
Сливенската епархия е една от най-старите в България - още от обявяването на Българската екзархия през 1870 г. В момента на територията ѝ има 333 църкви и параклиси и 9 манастира, сочи информацията на сайта ѝ. Разполага и с други имоти, част от които попадат в апетитни икономически зони като Южното Черноморие и горите в Странджа. Колко са имотите не може да се каже, тъй като публична информация изобщо за имотите на църквата няма. БПЦ получава субсидия от държавата, която тази година възлиза на близо 37.5 млн. лв., а в допълнение кандидатства по европейски програми чрез фонд "Земеделие".
Зад пререканията вероятно стоят и политически интереси заради състава на самия Св. синод.
| "Сметките на някои от митрополитите не са излезли, защото митрополитът на Сливен, който ще бъде избран сега, ще гласува на едни бъдещи патриаршески избори" - |
това каза пред БНР журналистът Горан Благоев, който в продължение на години водеше специализираното предаване "Вяра и общество" по обществената телевизия.
Той допусна, че до нов избор на глава на църквата може да се стигне още тази година, и напомни, че съставът на митрополитите ще има ключово значение при решението кой да носи патриаршеското було. От години неофициално се говори, че амбиции за това има Пловдивският митрополит Николай, който при предишното гласуване - в края на 2012 г., не отговаряше на уставното условие да е навършил 50 години, но вече тази пречка не стои.
По устав всеки член на Светия синод има право да гласува, както и да бъде номиниран, ако отговаря на изискванията.
Синодът - първа и последна инстанция
Решението за промяна в правилата привлякоха вниманието към още един малко обсъждан въпрос - за невъзможността решенията на Св. синод да бъдат законово контролирани.
Според тримата митрополити, гласували против новата синодална наредба, приемането ѝ създава "изключително опасен прецедент", който поставя под въпрос правната сигурност на цялата църква, а легитимността на органите на управление на църквата пред държавата е застрашена.
"Св. синод има право да извършва такива вътрешноправни действия, но те трябва да бъдат санкционирани с нов Църковно-народен събор, т.е. не могат да влязат в сила априори, със самото внасяне и гласуване от Св. синод", коментира теологът д-р Благовест Върбаков пред "България он еър".
Протестиращите в Сливен заявиха, че от името на миряните - епархийски избиратели, ще бъде подадена жалба до министъра на правосъдието, до Комисията по правата на човека и до Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет. "Ще се опитаме да започнем процедура, която да убеди, че този избор на митрополит не е правилен. Нарушават се Законът за вероизповеданията и Уставът на БПЦ", заявиха те.
| Според Закона за вероизповеданията обаче БПЦ не преминава през регистрация в съда, тъй като е традиционно вероизповедание и е направено изключение, обясни за "Дневник" проф. Дилян Николчев. |
Той уточни, че на останалите вероизповедания, както се дава право на юридическо лице, така по съдебен път може да им се отнеме, но за БПЦ въпросът е по-сложен, тъй като законодателят е пропуснал да каже какво става, ако тя не спазва устава си.
"По принцип уставът на всяко вероизповедание е поднормативен акт и не трябва да противоречи на Закона за вероизповеданията. Сега, ако се стигне до жалби в съда, той няма да ги приеме. Що се отнася до църквата като съдебни претенции, жалбоподателите имат право да сигнализират Светия синод, но той е първа и последна инстанция", коментира Николчев.
