Парламентът даде ход на промени за колективните искове (и) срещу мобилните оператори
На първо четене с гласовете на депутати от всички парламентарни групи Народното събрание прие Закон за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите. Той е нов, с автор служебното правителство на президента Румен Радев, одобрен от тогавашния Министерски съвет още през февруари 2023 г. и внесен в първите дни на сегашното 49-о Народно събрание.
В първите осем месеца на сегашното управление не е разглеждан, но сега депутатите - по настояване на БСП - видяха повод за него предвид увеличените такси на трите мобилни оператора. Текстовете бяха единодушно приети, за да може парламентарната процедура да продължи, но депутатите се разминаха в заявките колко да се бърза с тях: БСП настоя за едва три дни преди следващото гласуване, обезпокоена от политическата нестабилност. По предложение на "Продължаваме промяната - Демократична България" беше обаче прието депутатите да имат 28 дни за обсъждане преди следващо гласуване. Чу се искане и за работна група по текстовете.
Спорове и обвинения
БСП хареса текстовете на служебното правителство. Председателят на партията и на парламентарната група Корнелия Нинова посочи, че законопроектът дава право на съда да спира увеличението на таксите веднага, още преди окончателното си произнасяне. Обяви и че от потребителите няма да се изисква да плащат държавна такса, а при произнасяне в тяхна полза ще получат обезщетение.
Петър Кьосев от "Продължаваме промяната - Демократична България" обаче посочи, че законопроектът не е преминал през процедурите по съгласуване, получаване на становища и "влиза в колизия с основни постулати на Гражданскопроцесуалния кодекс". Кьосев обяви, че в предишно Народно събрание БСП е била против проекта на служебното правителство, като цитира водещия ѝ икономист Румен Гечев с реплика от заседание на комисия: "Няма как да подкрепим нещо, което крие опасности от голяма боза".
Според Нинова депутатът е чел грешна стенограма и атакува "Продължаваме промяната - Демократична България": "Допускам, че играете с мобилните оператори." Аргументира се, че работна група щяла само да протака излишно текстовете.
Това даде повод на Мартин Димитров от "Продължаваме промяната - Демократична България" да подсети за внесени от коалицията предложения за законови промени, които дават възможност на потребителите да се отказват предсрочно и без санкция от договорите си при индексация и увеличение на цената им.
| Димитров посочи, че за законопроекта "бяха направени опити да ни спрат преди внасянето и за който сега се прави опит да не мине през пленарна зала". Това предизвика Нинова да заключи, че "пречат лобистките интереси", в случая мобилните оператори. Георги Ганев от "Продължаваме промяната - Демократична България" допълни: "Без да казвам откъде, съпротива срещу него имаше, най-вероятно от самия бизнес." |
В хода на размяната на реплики между депутатите не бяха споменати обвинения към политическа сила за влияние и опит за спиране на текстове, които са в ущърб на мобилните оператори.
Какво се предлага и критики по същество
Във внесения от служебното правителство за 13 април 2023 г. законопроект, гласуван от Министерския съвет през февруари 2023 г., се посочва, че той е необходим, защото България е заплашена от санкции заради бавенето с години на прилагането на европейска директива, която изисква в страната да има законодателство за защита на колективните интереси.
"Инициативата [...] е продиктувана от увеличаване на риска голям брой потребители да бъдат увредени от една и съща незаконна практика или от едно и също нарушение поради нарастващата глобализация и цифровизация на икономиката", пише в мотивите на законопроекта.
Обяснено е, че сега уредбата на колективните искове е в Закона за защита на потребителите, но в актуалния си вид тя има редица недостатъци, които я правят неефикасна и неефективна, когато става дума за искове за забрана на търговски практики и предявяване на обезщетения. Законопроектът на служебното правителство претендира да може да преодолее съществуващите проблеми, като сред предложенията са:
- разширяване на материалния обхват на представителните искове и са включени области като защита на данните, финансови услуги, пътуване и туризъм, енергетика и телекомуникации
- разширяване на обхвата на организациите, които могат да предявяват представителни искове за обезщетение за вреди. Като към сдруженията на потребителите се добавя Комисията за защита на потребителите и квалифицирани организации, определени от държавите в Европейския съюз
- съдът да проверява за конфликт на интереси предявилите представителни искове за обезщетение
- съдебното производство да е по-бързо, по конкретна глава от Гражданскопроцесуалния кодекс
- влязло в сила решение за нарушение на колективните потребителски интереси да може да се използва като доказателство и в последващи случаи.
Надежда Йорданова от "Продължаваме промяната - Демократична България" отбеляза, че в законопроекта има множество положителни аспекти, но и критикува, че с текстовете се "създава дуалистичен режим": "От една страна остава главата "Колективни искове" в Гражданскопроцесуалния кодекс, същевременно в закона се предлага да бъде уредено успоредно исково производство. Това ще създаде проблем при правоприлагането", смята Йорданова.
Тя посочи, че не смята за уместен подхода да се изготвя изцяло нов закон за целите на директивата: "Това според мен показва недостатъчно работа на администрацията", каза Йорданова. И предложи да се изменят Законът за защита на потребителите и Гражданскопроцесуалният кодекс.
В отговор Радомир Чолаков от ГЕРБ обяви, че аргументите на Йорданова са закъснели. Препоръча или законопроектът да се приеме бързо, защото имало обществен натиск, или Министерският съвет да го оттегли, за да бъде внесен на последващ етап нов. Чолаков използва възможността да атакува кабинета, макар автор на законопроекта да е бившето служебно правителство: "Очевидно сегашното го поддържа! Да го оттегли! Нали искате да започнем наново! Да кажат "сгрешихме" и да го изтеглят! Докато не се научим да се извиняваме, няма да мръднем."