Министър Юлиян Попов: Топлинните острови в градовете влияят на здравето на хората
Как да се противодейства на градските топлинни острови е темата на международна конференция, организирана от Aсоциация за развитие на София (АРС). Участие взеха министърът на околната среда и водите Юлиян Попов, зам.-министърът на регионалното развитие Ангелина Бонева и зам.-кметът на Столичната община по екологията Надежда Бобчева, съобщи БТА.
Топлинни острови се получават в силно урбанизирани територии, където температурата е два-три градуса по-висока от околните квартали. Високите сгради, например, спират циркулацията на въздуха, намалява се скоростта на вятъра и така липсва охлаждащият процес, обясни Севдалина Войнова от АРС, цитирана от БТА. Градските топлинни острови излъчват горещина не само през деня, но и вечер. Залесяването в тези "острови" е една от стъпките за справяне с проблема. Частниците в конференцията се обединиха около мнението, че в градовете трябва да се създават повече зелените пространства.
Саниране, зелени покриви и тераси са решение срещу прегряването
Министър Попов отбеляза, че градските топлинни острови оказват влияние на здравето на хората и трябва да започне преустройство на градската среда. "Енергийната ефективност на сградите е най-доброто оръжие срещу топлината в градовете", коментира той. И отбеляза възможностите за саниране на сгради. Възстановяването на градските реки беше една от мерките, предприети от екоминистерството, които Попов посочи.
Въвеждането на зелени покриви или зелени тераси е една от стъпките, които трябва да се предприемат за по-устойчива градска среда, коментира зам.-кметът Бобчева. Тя обърна внимание на необичайно топлата зима - температурата на 1 март е 15 градуса.
През 2019 г. са предприети действия за идентифициране градските топлинни острови. Районите "Люлин" и "Надежда" бяха идентифицирани като проблемни области, докато в центъра имаме големи зелени пространства като парка "Заимов" и Борисовата градина, каза Бобчева.
"Генерираната от човешката дейност топлина, консумацията на енергия, нарастването на трафика, намаляването на празните градски пространства и парковете, слабото градско планиране, пренаселването са част от факторите за формиране на градските топлинни острови, отбеляза д-р Лидия Витанова от Института Gate и Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Европрограми за намаляване на ефекта от климатичните промени
В трансграничните програми сме сложили сериозен акцент върху зелените инвестиции, каза зам.-министър Бонева, която е и национален координатор на Стратегия на Европейския съюз (ЕС) за Дунавски регион. По приоритетна ос 1 "Интегрирано градско развитие" по програма "Развитие на регионите" за 2021-2027 г. за десетте големи български общини - пет в Северна и пет в Южна България - е планиран финансов ресурс от 638,5 млн. лева.
"Около 30 % от този ресурс планираме да бъде насочен към инвестиции, допринасящи за постигане на целите, свързани с изменение на климата, зелената инфраструктура, развитие на устойчивост, обясни тя. Изграждане на велоалеи, зарядни станции, устойчив градски транспорт и чисти технологии са част от мерките. Нямаме отделна мярка за градските топлинни острови, но тя е допустима, каза Бонева. Ако кандидатстват сградни обекти за финансиране, има допълнителни точки за изграждането на зелени покриви, включително за развитие на възобновяеми енергийни източници и енергийни общности, обясни тя.