Сгазени от камиони, стъпкани в суматохата или застреляни от израелската армия - независимо как загинаха над сто палестинци в Газа миналата седмица в трагедията с конвоя с хуманитарни помощи (а сред тях убити от военните със сигурност имаше), смъртта им далеч не извади на показ само задълбочаващата се криза в ивицата след пет месеца война.

Над половин милион са сериозно застрашените от глад - почти четвърт от населението - според данни на ООН от миналата седмица. На тях помощите, които САЩ започнаха да доставят по въздух - в една от най-трудните за организиране подобни логистични операции - няма да помогнат; а и голяма част от другите такива доставки по въздух паднаха в морето.

Експерти от ООН предупредиха преди дни, че Газа е на крачка от състояние на глад. Събитията около конвоя потвърдиха това. След пет месеца на война помощта за 2.3 млн. палестинци не се увеличава, напротив, много далеч е от довоенните нива, а през февруари рязко намаля. Последните данни на ООН сочат, че:

Ръцете на ООН са донякъде вързани, следва от публикация на "Ню Йорк таймс". Обявяването на глад от този момент е технически въпрос с не докрай регламентирана процедура, но: трябва най-малко 20% от жителите на дадена територия да са изправени пред краен недостиг на храни, най-малко 30% от децата да страдат от недохранване и най-малко двама възрастни или четири деца на всеки 10 хил. души да умират всеки ден от глад или свързани с недохранването болести, на базата на класификация на ООН за хранителната несигурност.

Помощи досега доставяха по въздух - с разрешение от Израел - и държави като Йордания, Франция или Обединените арабски емирства. Голяма част от пакетите обаче се озоваха в морето. В социалните мрежи се появиха клипове със скупчили се на брега палестинци, очакващи пратките, или рибари, опитващи да ги достигнат. Вятърът отклонява парашутите с пратки, предвид малката площ на Газа, те лесно може да се озоват във водата или дори в Израел.

Ако все повече държави - и напоследък САЩ - се включиха в тези доставки по въздух, то е заради кризата, създадена от споменатите ограничения за доставки на помощи по суша. Процесът става все по-опасен. Израелската армия няколко пъти напада полицаи, които придружават конвоите; Израел настоява, че част от тях са свързани с "Хамас". В резултат мнозина се отказват да се излагат на риска. Престъпници или гладни тълпи създават други рискове за водачите на камионите. Израел свързва полицаите с "мафията", която взема помощи от конвоите и която според Тел Авив работи с неправителствени организации на терен.

Приравняването на полицията и престъпни групи е теза на Израел, която далеч не се споделя еднозначно. От седмици палестинци се струпват около камионите или се качват в някои от тях и част от тях, пишат западни кореспонденти, са от мафията, която ограбва камионите, за да препродаде стоки на черния пазар. Това обаче не се прави само с "търговски" цели: в социалните мрежи имаше клипове с хора, взели си брашно от пратките, докато пътуват. Съобщаваше се, че някои семейства правят хляб с фураж вместо с брашно.

Тези рискове и инциденти принудиха Световната продоволствена програма на ООН да спре да доставя помощи на север, където е и главният град на ивицата Газа. В Северна и Централна Газа останаха няколкостотин хиляди палестинци, за които хуманитарната криза само се задълбочи.

Правозащитни организации настояват Израел да отвори още гранични пунктове, за да могат да влизат повече камиони (към момента само два са отворени).

В тази обстановка САЩ доставиха 66 пратки с 38 хил. порции с три транспортни самолета С-130 в Югозападна Газа, на плажа край Средиземно море.

Това обяснява и негативните реакции поне в част от арабското публично пространство: този ход бе наречен лицемерен в момент, когато САЩ остават поддръжник на войната на Израел, а го снабдява с оръжия и дипломатическа подкрепа, блокирайки опити за спиране на конфликта чрез Съвета за сигурност на ООН. В цитирана по-горе публикация към видеото с тичащи по плажа палестинци, за да вземат помощи, се казва като цитат на думите на палестински активист: "Убиват ни с американски ракети, а ни хвърлят трохи хляб."

Същевременно решението на администрацията на Байдън да се включи в тези операции отекна силно и в САЩ, и в Израел. За Вашингтон то символизира промяната в тона към Израел, продиктувана отчасти от вътрешнополитически съображения и приближаващите президентски избори; в Мичиган гласоподаватели от арабски произход наказаха Байдън на първичните избори. Възможно е да го направят и разочаровани демократи, затова натискът върху него от прогресивното крило расте.

Действията на Байдън показват, че е бесен на Израел, пише и израелският в. "Аарец". Нетърпението на САЩ, които вече използват и члена на военния кабинет и опонент на войната Бени Ганц за натиск върху Бенямин Нетаняху (той пристигна на визита във Вашингтон, която, изглежда, не е съгласувана с премиера), видимо расте, пише Амос Харел.

След ставащото изниква въпросът как ще се разиграе потенциалната операция в Рафах (която Израел, ако има сделка за примирие, се надява да продължи след свещения за мюсюлманите месец Рамазан). Към САЩ могат да се отправят призиви за все по-голям ангажимент в Газа и да се стигне до по-тежък сблъсък с Израел, продължава Францман. Израел се възползва от хаоса и властовия вакуум в резултат на решенията на израелското правителство: не се подготвя връщане на Газа под контрол на палестинци, не се разделиха цивилни от бойци, не се създадоха лагери за вътрешно разселени.

Израелските медии бързо продължиха напред след ужасяващия инцидент в Газа с над 100 убити цивилни, но той дълбоко засегна света, а международната общественост не бе дълбоко убедена в официалното обяснение, продължава "Аарец" в цитираната публикация (Би Би Си цитира очевидци, които разказват, че по тях е стреляно; армията потвърждава само 10 такива случая).

В друга Амос Харел отбелязва: инцидент или не, масовите жертви в Газа може да променят хода на войната. "От началото на войната се прокрадваше опасността, която в четвъртък стана реалност" и това е тъкмо сблъсък между израелската армия и палестински цивилни да се отрази на сраженията и да свие възможностите за Израел, продължава вестникът.

Още преди тези събития американски медии предупредиха, че САЩ искат от Израел да обяснят как са използвани във войната американски оръжия досега и да наложат ограничения на употребата им в цивилни райони.

Трагедията с конвоя повдигна въпроса защо Израел не е осигурил нужните условия за сигурност на хуманитарните доставки, които бяха договорени още в първите седмици след 7 октомври, когато бе постигнато съгласие да се пуснат камиони в ивицата. ООН предупреди многократно в последните месеци, че гладът и несигурността водят до срив на обществения ред в ивицата.

Едва сега Израел обсъжда (и оставя информацията да стигне до медиите) възможността армията да осигурява безопасността на конвои, влизащи от Северна Газа (през израелската граница), а не само от юг, където се инспектират помощите, и камионите да не се поверяват на местна охрана, но не е известно в какъв мащаб биха могли или желали въоръжените сили да поемат процеса. Каквото и да се реши, за критиците на Израел, а и за много палестинци ще е твърде късно след пет месеца задълбочаваща се криза.

Остава и рискът близки на заложниците - а и протестиращи, включително привърженици на крайната десница - да блокират конвоите с помощи, както вече правиха миналия месец.

Ужасът от четвъртък неизбежно ще повлияе на преговорите за сделка за примирие, които "Хамас" заплаши да прекрати след събитията. В неделя те бяха подновени; ден по-рано дойде съобщението от САЩ, че има обща рамка на споразумението, която Израел приема, а топката е в "Хамас". В неделя Израел не прати никого на преговорите в Кайро поради отказ на групировката да съгласува списък със заложниците, които още са живи. Високопоставен представител на движението твърди, че е "невъзможно" да се определи кой още е жив.

Часове по-късно вицепрезидентът на САЩ Камала Харис открито призова Израел да пусне повече хуманитарни помощи без никакви оправдания, а двете страни - да прекратят огъня. Харис по-късно уточни, че има предвид шестседмично примирие, но е напълно възможно позицията на САЩ след тази пауза да е друга.

Нарастващият натиск на САЩ очертава картина на изолиран Израел, чиято операция в Рафах, с потенциално опустошителни последици в шестия месец, на отнелата 30 хил. живота война (колкото и от тях да са бойци на "Хамас"), изглежда немислима, най-малкото преди Рамазан.

Дори да бъде постигнато примирието, което САЩ представят като неизбежно, Израел смята да продължи войната и след това, за да постигне целите си - освобождаване на всички заложници и разгром на "Хамас" - дори това да се отложи. Трагедията в Северна Газа и все по-решителната намеса на САЩ обаче може да поставят това схващане на изпитание. Дори Вашингтон обявява цената, която плати досега ивицата, за неприемлива, а след евентуално примирие (краят на предното само донесе още разруха) Тел Авив ще трябва да направи невъзможното, за да докаже, че занапред ще е различно.